преследвачите ти, нито за теорията ти, нито за Манасите и не мога да свържа отделните пунктове в тази история. Смятам, че всичко е изключително неясно. Трябва да премислим и тази нощ — отсече решително той. Едва тогава ще решим окончателно какво ще правим. Още повече, че сутринта ще е излязал още един запис от пси-ностителя. Може пък нещата да се изменят след като вече знаем толкова много за източника. — Фрост вече не знаеше как да продължи.
Целият този нелогичен разговор обърка не по-малко Харисън. Това, което единствено му стана ясно с положителност беше, първо, че някой друг следеше двойката; второ — имаше и някакви странни сънища, а също така източник на информация от падините, които плашеха цялата Вселена; и накрая съществуваше необходимост Анита Фалкон Бел да присъства на състезанието за голямата награда на Галактиките на борда на Лъчезарни. Пълна бъркотия и лудост…
На всичко отгоре Попивателните през цялото време отчитаха необичайно нервно напрежение от сходен тип, което владееше двамата изследвани. Анализаторът едва смогваше да опише промените в емоционалните им нагласи. Майкъл Фрост отчаяно криеше нещо, от което не можеше да избяга. По тази причина той така и не каза онова, което искаше да сподели в началото, пристигането си в къщата. Нещо го накара да премълчи. Попивателните засякоха тази вътрешна информация, но не можеха да я дишифрират и тя остана скрита както за Харисън, така и за Анита. Налице беше недвусмислен момент на измама и склоност към подвеждане в държанието на Фрост. Пилотът сякаш съзнателно тласкаше Анита Бел към някакво решение, с което той привидно не беше съгласен. Същевремено тя не беше Манас. Попивателните светкавично щяха да я засекат. Напротив, всичко в психиката и беше в границите на нормалното, затова твърдението и, че не спи от две години може би също не беше вярно. Затова Харисън още повече се изуми, когато видя и момента на заспиването.
След като се уговориха за утрешния ден, твърде напрегнати, двамата се съсредоточиха в поставянето на някаква особенна апаратура за сън върху главата на Анита. Не му беше още известна и трябваше или да е забранена за употреба, или да е нещо съвсем ново. Успокоителното за него беше, че Попивателните можеха да отчитат състоянието на човек по време на сън и да разшифроват съноведения. Те вероятно щяха и да уловят работата на това ново приспособление. Трябаше да почака до сутринта, когато може би всичко щеше да му се изясни. Така или иначе, срещата за предаването на материала беше чак на обяд. Случаят, както предполагаше Харисън се очерта оплетен, необичаен и вероятно много опасен.
Това се потвърди още на сутринта. Харисън имаше малко време както за разсъждения, така и за действия, затова веднага след като изгледа новия запис, скочи в аеромобила и потегли право към дома на Анита Бел. Бързаше, защото имаше само наколко часа до предаването на холограмите. Мислеше си колко добре беше направил, че остави една кутия от Попивателните на Антонио. Интуицията и този път не го беше подвела. Изпрати междувременно един гълъб до Салия и се насочи с максимална скорост към централната част на Вавилон, като смени на два пъти мобила си. Когато пристигна до дома на Анита застана така, че да има пълна видимост към входа на къщата и. Знаеше, че не е закъснял. Идването до тук му беше отнело не повече от 35 минути, а когато тръгна, разговорът в дома съвсем не беше на свършване. Сега трябваше да огледа внимателно обстановката и да се опита да открие Другия преследвач.
Близнакът отдавна беше изгрял, животът в града набираше скорост, но в този луксозен квартал на Алеите спокойствието сякаш никога не се нарушаваше и Харисън трябваше да бъде особенно внимателен. Видя, че аеромобилът на ОВОС стоеше готов за тръгване. Шофьорът беше пристигнал отдавна и, чакайки проф. Бел, наблюдаваше някакво сутрешно предаване като само от време на време поглеждаше към асовника си и към вратата на къщата. Охраната също вече се беше сменила. Новият човек изглеждаше в добро настроение. Бодър и спокоен, той не очакваше никакви неприятности. Хуманоидите също бяха спокойни. Още четири аеромобила бяха в непосредствена близост до служебния аеромобил на ОВОС и имаха видимост към вратата на къщата. Единият беше негов, най-отдалеченият. Харисън избра така позицията, че мястото му да не позволява да бъде заснет от камерите на Службите и същевременно да може да наблюдава спокойно движението на хора и машини.
В непосредствена близост стоеше още един голям, много мощен, спортен аеромобил. Беше на Майкъл Фрост. Всеизвестен1 беше фактът, че той не позволява на никого да го кара където и да било и обикновено шофираше сам спортния си „Феърскат“. Мобилът стоеше готов за тръгване непосредствено до колата на ОВОС.
От другата страна на улицата, насочен в противоположната лента за повдигане, се намираше готов за тръгване един по-малък, доста по-непретенциозен аеромобил. По всяка вероятност принадлежеше на някоя екстравагантна дама от квартала, защото, макар и нищо особенно като технически данни, той беше в много ярки преливащи нюанси на жълто-зелената спектрална гама, с издържана вътрешна подредба и място за малко кученце. На Стоун дори му се стори, че далечно усеща миризмата на силен и постояно употребяван дамски парфюм. Това обаче беше само внушение.
Много повече внимание трябваше да обърне на таксито, паркирано непосредствено по посока на повдигане на аеромобила на ОВОС. Шофьорът беше сам. Чакаше клиент по поръчка. Видът му обаче беше по-стегнат от обичайното за такава ситуация, а и въобще не приличаше на таксиметров водач. В израза му напълно липсваше онова услужливо и същевремено нахално изражение, характерно за тази социална прослойка. Човекът изглеждаше по-съсредоточен и по-военному стегнат. Затова след като го видя, Харисън беше убеден, че ще се наложи да има работа с професионалисти. Но при такава задача друго не би било възможно. Като не изпускуше от поглед набелязаните четири точки за наблюдение: — вратата на къщата и трите аеромобила — спортния, служебния и таксиметровия, Стоун се замисли отново над видяното в дома му рано сутринта, което го накара да се запъти толкова бързо насам. Фактът, че Анита Фалкон Бел ще се опита да присъства на борда на „Лъчезарни“ и това може да доведе до неочакван обрат в голямото състезание за Формулата, беше вече незначителна подробност в сравнение с новите данни, които той прегледа сутринта от Попивателните. Оказа се, че най-същественото беше заложено в сънищата. Разбира се, сънят на Майкъл Фрост беше напълно нормален, възстановяващ, с равни интервали на дълбок и парадоксален сън; това показваше, че пилотът използва методите за съзнателно владеене на сънищата, щом пред важен ден като днешния спеше като бебе.
Анита Бел обаче не сънуваше. Харисън не повярва на очите си, но знаеше, че сензорите на грешат, а това обясняваше толкова много неща. Проф. Бел не само не сънуваше, тя дори не спеше. Тя приемаше. Главата и беше своеобразен поглъщател на някаква постоянно повтаряща се, натрапчива информация.
Попивателните по принцип разшифроваха добре сънища, но тъй като в случая не ставаше въпрос за типични съновидения, те постигнаха много повече от очакваното. Според тях в тези псевдосънища ставаше въпрос за нещо твърде смислено и по-човешки организирано, за някаква история, приказка или друг някъв линенен разказ, добре познат на приемателя. Информацията се повтаряше многократно. Защо, не беше ясно. Харисън преброи седем обръщания до събуждането, всичките напълно индентични. Приемането спря веднага щом вълните на мозъка се промениха и преминаха от ниво алфа в ниво бета, т.е. от състоянието на полусън към състояние на будност. При Анита Фалкон Бел нямаше и отличителните белези на сън: фазите, нормалните сънища, характерното потъване в по-дълбоките тета мозъчни вълни не бяха характерни за нея. Тя беше постоянно на прехода между будност и сън, но без да се събужда, нито да заспива. Нещо твърде странно, тъй като това състояние бе краткотрайно и не можеше да се поддържа с часове. Най- впечатляващото обаче беше мястото на излъчване. Компютърната справка за съответните звездни координати наистина потвърди потресаващата новина — източникът не се намираше сред познатите на Човечеството досега. Не беше човешки и начинът на предаване. Т.е. налице беше човешки полусън с извънчовешки произход. Харисън провери щателно системата с всичките и свръзки, прочете пак инструкциите и накрая се убеди, че няма грешка. Това, което виждаше беше самата истина — абсурдна и жестока. Убеди се също, че Майкъл и Анита знаят за това, а и непознатият апарат отчиташе индентична информация.
За рязко увеличаващите се напоследък антигравитационни падини Стоун знаеше само някои неща от средствата за съобщения. Беше чувал, че могат да станат много опасни и са с необичайно мощно, съобразно масата и степента си на разпръсване антигравитационно поле. Проф. Бел твърдеше, че енергиите в тях са подобни на тези на мисловните полета на хората — Манас. Възникваха внезапно, в съвсем
