Анита явно улавяше и раздвоението и объркването на пилота. Знаеше, че Лъчезарни не е основното за което мисли, но беше решила да е търпелива. Междувременно научи всичко за ремонта.
— Повредите не се оказаха толкова големи, колкото се притеснявах…, сподели и той. — Мисля, че ако не възникнат някакви допълнителни усложнения, утре ще можем да се състезаваме успешно. Сменихме и препрограмирахме само някои части от главния бордови компютър. Оказа се, че пренатоварването на подсистемите му се е отразило зле. Вероятно има нещо непознато в излъчването около падините и то е повлияло на изкуствения му интелект, който не е могъл да понесе напрежението на менталния му произход, — гласът на Майкъл наблегна на този факт. Попивателните отчетоха и някакво обвинение, насочено срещу Анита. — Горе в Управлението има да мислят върху този факт, — продължи миг по-късно, вече много по-спокойно пилотът, — защото досега това не е било забелязано. Ето, че сега се появи и този проблем. Но го решихме и сме готови за утре. Анита въобще не се интересуваше от Лъчезарни. — Радвам се, че сте успели, — каза тя с безразличие. Попивателните показаха как мъка прикрива нетърпението зад привидно спокойната си поза. Затова и в следващия момент тя реши да премине към темата, която явно вълнуваше и двамата.
— Чаках те, защото ужасно се притеснявам от сутринта. Видях в ОВОС някои холовизии от падината и ги взех със себе си. И ето виж сам, — посочи му тя монитора. Открих удивителни неща. След като ги сравних със съня си, съм убедена, че имам право. Трябва и ти да погледнеш, защото е изумително, — гласът наистина издаваше голямо вълнение.
Харисън проследи внезапната промяна във настроението на пилота. Майкъл сякаш това и чакаше, защото още щом проф. Бел заговори, той откликна на часа. Уредите отчетоха рязко повишение на честотата на ритъма на организма му, последван веднага след това от необичайно рязък спад. Сякаш нещо в него избухна и миг по-късно помръкна в отчаяние. Той всъщност искаше, но същевременно се страхуваше от този разговор. Попивателните отчитаха огромно вътрешно напрежение породено от множество противоположни мисли. — И аз мисля за това от сутринта, — въздъхна той. Трябва сериозно да поговорим, защото и аз видях много материали от и за мястото и също имам да ти показвам някои неща. Сега ще ги извадя, — промърмори Майкъл и и подаде две неголеми визии. След секунди щяха да са на монитора. Харисън знаеше, че в този момент се появяват и данни те от цялостния емоционален анализ. Неговият ред беше непосредствено след този момент от записа. Попивателните използваха затишието, за да покажат първите резултати. Чу се нежният женски глас, който обобщаваше информацията, съответстваща на засечената обстановка.
„Изследваният новпристигнал мъж, — редеше анализаторът, — показва трета степен на физическа умора. Тя е породена от естествено натоварване на организма. Затова може да бъде преодоляна с обичайните мерки: — вода, храна и сън. Същевременно се отчита едва доловимо състояние на обнадежденост в общото състояние на напрегнатост. То също е пряко свързано с извършената работа и споменатото физическо натоварване по лайнера. На друг успореден план психограмата отчита наличието на силно тревожно чувство, неспецифично за този вид психика, нещо съвсем ново. — Гласът от Попивателните чак потрепери. — То не е свързано с току-що изяснените състояния и се случва за първи път в живота му. Дълбочиното изследване не показва наличието на друг подобен по сериозност стрес в мозъчната кора на мъжа. Сензорите улавят изключително мащабна вътрешна нестабилност. Тя е създадена от неизяснен външен фактор, много пряко свързан с емоционалната структура на човека. Предчувствията показват очаквани бъдещи неблагоприятни и тревожни ситуации. В същото време и в жената настъпиха подобни промени, което показва, че проблемът на двамата е общ. Нещо повече — обменът на мисли и емоции между тях доведе до ескалиращо нарастване на вътрешното неспокойствие и до достигане за кратко време на пълна индентичност в състоянията и на единия и на другия. Очевидно емоционалната обвързаност между тях е невероятно силна …“
Харисън се замисли. Вече беше запомнил вече наизуст целия следващ запис. Анита Бел и Майкъл Фрост десетина минути по-късно влязоха в спор, който го потресе. Стоун дори няколко пъти връща записа. Помисли си, че е сгрешил. Всичко обаче беше истина — Анита Фалкон Бел искаше на всяка цена да придружи Фрост в състезанието от Формулата, за да достигнат заедно до първата падина от антиматериалност, появила се преди две години в покрайнините на Вселената.
Освен това още когато пристигна Фрост, сякаш беше решил нещо, което не му харесваше и сега се виждаше как с мъка осъществява намеренията си. Пилотът изгледа за няколко минути целия материал, след което се съгласи с всичките неразбираеми за Харисън думи на Анита Бел от сорта на — сънят за Брахма, вихрите от тъмнина, хаосът преди сътворението, кълбото от светлина и други подобни. Майкъл започна да спори някак изкуствено едва когато тя започна да го убеждава да я вземе на Лъчезарни. Тогава напрежението му стана огромно, но не защото не искаше да приеме предложението и или защото не разбираше за какво става дума, а защото в този момент започна да я лъже за нещо; не желаеше да го прави и организмът му кипеше отвътре, объркан от раздвоение в една явно безизходна ситуация. Любовта се сблъскваше с неискреността. — Отмених всички срещи и ангажименти за следващите дни, Майкъл. — убеждаваше го настоятелно проф. Бел. Харисън виждаше как тя чак потръпна от мисълта, че може да не съумее да го убеди и не усещаше, че той отдавна е взел решение под нечий натиск да се съгласи. — Не виждам пречка поне да опитаме, — упорстваше Анита. — Има начини да вляза в лайнера и това не е най- големия проблем. Единственото, което ме тревожи, освен разбира се огромния смъртен риск, е твоята кариера. Но премислих и реших, че тя едва ли ще пострада, ако получим информация за падините, с която ще разбулим много загадки. От холовизиите става ясно, че проблемът касае създаването на Вселената, а сега може би и оцеляването и. — Добре, а какво ще кажеш за тези, които ни следят, — опонираше и Фрост. — Как ще се измъкнем от тях. Кои могат да бъдат те, — питаше той като постепенно остъпваше. Съпротивата му обаче беше само външна, защото той старателно криеше нещо. Анализът на Попивателните го показваше това недвусмислено. Анита Бел обаче не чувстваше измамата, обсебена напълно от мисълта си. Тя за разлика от него беше напълно откровена в намеренията си. — Те наистина са голям проблем, напоследък дори не се крият, — съгласи се тя. — Знаят, че са разкрити, но не се притесняват от това. Не мога да се сетя кой конкретно може да иска информация за мен, а от друга страна е възможно много хора да я желаят. Сигурна сам, че когато отидем до падината и това ще стане ясно. Пък може и наистина да са военните.
Тук пилотът избухна, явно не издържал на вътрешния си дискомфорт. Изправи се, когато тя спомена военните и падината. — Анита ти сигурна ли си в това, което искаш — извика той. — Не си наясно в какво се забъркваш. — Майкъл Фрост крачеше нервно из стаята, а Попивателните все така отчитаха състояние на пълна обърканост на психиката му, противоречие между откровеност и прикритост, между желание и дълг, между любов и страх. — Някой непрекъснато те следи, — говореше възбудено той — приемаш излъчвания от това твърде странно място извън Вселената, твърдиш упорито, че нищо не знаеш по този въпрос. Ако не си ОТТАМ, защо ще бъдеш обект на особен интерес, както от тези неизследвани обекти, така и от някои човешки …организации. Със сигурност зная, че преследвачите не са Военните. — Попивателните чак потрепнаха от лъжата. — От друга страна не е възможно някакви си исторически сънища да са причината за този интерес. Нелогично е. Нереално е. Проблемът е в падината и е просто невероятно, че съществуваш при този натисък, при тези излъчвания, освен ако… — Знам какво искаш да кажеш за произхода ми, — прекъсна го рязко тя и Попивателните отчетоха огромно раздразнение, — но, аз наистина не знам нищо, абсолютно нищо, Майкъл. Именно затова искам да разбера как стоят нещата. — Беше пак откровена докрай. — Сам видя, че практически от две години, аз не сънувам и въпреки това съм жива и здрава. Но още по-странно е, че нещо вътре в мен ми подсказва; сънищата, източникът им, т.е. падината и моята теория за менталните полета са отделни части от един триъгълник, който трябва да бъде сглобен и задействуван и който може да разреши много проблеми, съществуващи сега … във Вселената. Сам виждаш как огромния конус от съня за Сътворението на света съвпада изцяло с холовизиите от падините и то още преди те да бъдат известни на човечеството; преди да се появят в краищата на Вселената. Та какво са знаели древните, примитивни зелмяни за тунелите зад нашето Кълбо. — Да, може и да си права. — Чувствата на Фрост се поуспокоихаq прилив на искреност нахлу в съзнанието му, но само за миг, защото след това объркването отново се върна. — И аз в първия момент реших — заговори разпалено той, — че сънищата са свързани вероятно с работата ти и с ОВОС. Тази сутрин дори си помислих, че съм отреден да ъда спасител на човечеството, независимо че това ми изглеждаше глупаво, но сега съм объркан и просто не знам какво да правя. По принцип съм съгласен да отидем до падината, но само като работна хипотеза. Не знам нищо за теб, нито за
