разбра, беше се раздвижила първа и беше погълнала цялата флотия на Андромеда А — дванадесет от най- добрите лайнери. Беше се спасил само един от придружаващите ги товарни кораби — Аякс. Екипажът бе имал чист късмет, тъй като в последния момент между него и образованието се бе появил огромен метеорит, който намалил силата на привличане. Бяха се отдалечили като по чудо. Метеоритът, разбира се, изчезнал, погълнат от падината.
В този миг всичко се завъртя пред очите му. Огромните гравитационни падини. Странно беше забравил за тях, докато я наблюдаваше и се опитваше да събере в едно мислите си. Не знаеше как бе станало това, но сега купищата въпроси отново го заляха. Нима Анита беше оттам. Как тогава успяваше да живее в техния свят. Защо беше тук и как беше попаднала във Вселената. Не, тя наистина не беше Манас, не и от досега познат им вид. Или беше от чудовищните, тези за които напоследък чу, че са успели да се укрият от силите за сигурност и имат връзка тъкмо с тези полета извън Вселената. Но това само доказваше всичките му опасения, оформи се трайно кошмарна мисъл. Може би искаха да ги завладеят и тя беше свръзката; чрез нея вероятно получаваха информация за техния свят, а може би я използваха без нейно съгласие. Съвпаденията бяха повече от очевидни. Тя сънуваше от две години; от две години се появяваха и падините. Или обратното; от две години се появяваха падините и оттогава тя започва да сънува. Те се увеличаваха бързо, вече предизвикваха хаос в крайните светове. Имаха доказани връзки с Унищожителите, да не говорим за новата заплаха от поглъщане на световете без хората да могат да направят каквото и да било. А тя го предсказа, тя. Главата на Майкъл щеше да се пръсне. Думите нахлуваха с бясна скорост в съзнанието му и се взривяваха във все по-мрачни мисли. Дали трябваше да и каже, че знае откъде идват посланията. Дали трябваше да съобщи това тъкмо на нея, която единствена беше съумяла да докаже появата на тези падини и дали тя наистина не знаеше, че източникът се намира точно там. Трябваше да спре, защото сега всичко беше срещу Анита. Майкъл имаше нужда да събере още веднъж макар и за кратко мислите си, да дойде на себе си, да овладее чувствата си и да премисли бързо всички възможни варианти, а може би да се свърже с шефовете…Не искаше обаче да я унищожава. Болката по нея ставаше все по-непоносима; вече като някакво далечно видение в съзнанието му присъстваше състезанието от Формулата и ремонта на космическия лайнер. Видя като в мъгла Анита, която продължаваше да му обяснява колко ненормални са предположенията му, как след като се разшифрова вече известния източник на излъчванията всичко ще стане ясно. Мярна му се и и току-що влезлият човек от охраната на ОВОС. Искаше да им съобщи нещо ново.
Навън долови увеличаващ се шум. Разпозна гълчавата от почитатели и от вечно следващите го журналисти. Тъкмо на време. Човекът от охраната им съобщи, че трябва да прекъснат разговора, защото навън ставало нещо. Слава Богу, така щеше да получи необходимата малка отсрочка за размисъл, без да се опитва да лавира. Анита вече разговаряше с дежурния офицер. Беше разгневена заради прекъснатия разговор.
11 глава
Както и предполагаше Вибриращ Възход, Прехвърлянето мина без никакви усложнения. Двойната Спирала беше така устроена, че да дава възможност за контакт между отделните си части. Макар разделена на много и различни Завъртвания, в структурата си тя беше съвършенно и неделимо цяло. В него всеки компонент функционираше в хармонично единство с всички останали, като те се допълваха взаимно, зависеха един от друг, имаха своите специфични и неотменни функции. В нея в един и същ момент се проявяваха древни, прекрасни, недостижими и неописуеми велики светове, където живееха творците на живот и други съвсем нови, хаотични и неопределени области, които все още не знаеха за себе си, за своето предопределение за съвършенство, зависими изцяло от по-бързо трептящите и определящи ги висши нива. Така Спиралата представляваше едно непрестанно променящо се и усложняващо се Общо тяло, което живееше в общ ритъм на постоянно ускоряващи се и следващи едно след друго последователни Завъртвания. Затова и най-малката промяна, в която и да било част на тази огромна верига от светове рано или късно даваше своето неизбежно отражение в цялото Движение и го изменяше непрестанно. По тази причина Вибриращ Възход смяташе за нелогично убеждението, че е невъзможен прехода между отделните части на Спиралата или че тези преходи са осъществими единствено от представителите на по-горните Велики области. Всъщност именно сега неговата мисия щеше да докаже или да отхвърли тези предположения. Но той знаеше, че е прав, че времето на Съвършените беше дошло и скоро те щяха да се доближат до онзи трепет, който притежаваха единствено Великите — до трепета да сътворяват новия живот в Спиралите.
Обстановката, в която Вибриращ Възход попадна след Прехвърлянето беше сравнително поносима. Единственият проблем се оказа по-голямата динамика на промените. В тунела наистина липсваше онази материалност от Кълбовиден тип и средата много приличаше на тази от Родината му, но се променяше по- бързо. Беше от емоционално-ментален характер, защото как иначе би могло да се удържи неравновесието между двата различни свята. Неприятното беше, че ускорението беше по-голямо от очакваното. Това го караше да поглъща повече енергия, като формите му се изменяха непрестанно и той се изтощаваше бързо. Менталността не беше форма на осъзнаване при Съвършените и затова той губеше повече субстанция от предполагаемото и можеше да се наложи да намали престоя си. Друг проблем съществуваше и поради това, че Анита не беше през цялото време в контакт с Цялото, а само когато спеше. Вибриращ Възход трябваше да изчаква между отделните заспивания и така губеше време. Въпреки това още с пристигнето си беше успял да проведе един опит с Анита и разполагаше с някакъв резултат. Беше записал поредното послание към нея от Великите нива и се увери, че силата на излъчването тук беше наистина по-голяма. Картините бяха невероятно ясни. Успоредно с това той с лекота приемаше и данни от Кълбото. Като на екран усещаше излъчванията, обагреността на мислите и намеренията на хората. Видя и почувства Анита Бел; разбра, че тя въобще не възприема смисъла на картините от поредното послание — сън. Страх и обръкване се излъчваха от съзнанието и, въпреки че като форма всичко и беше ясно. Умът и разбираше съня, но не знаеше какво иска да и каже. Освен това Въбриращ Възход осъзна, че тя не проумява и начина, по който се изпращат тези нейни сънища. Това съобщи и на Свръзката от Съвършените. Бяха двама облечени в светло синьо; Непрекъсващо Сияние от Спектралните и приятеля му Отблясък на Светлината:
— Анита не може да разбере, — разясни им той, — нито механизмите на поемане на информацията в собствения си мозък, нито откъде идват тези шокиращи слабата и емоционалност послания. Тя не знае почти нищо за логиката на ума си, липсва и каквато и да е било информация за Цялото.
— Тогава трябва да се съсредоточим към разясняване същността на собствения и интелект, — съгласи се веднага Отблясък. — и да я го нагодим към получената информация от Великите.
— Но преди това е нужно да разшифроваме смисъла на сънищата за нас самите, — противопостави им се Спектралният. — Как можем да преведем послание, достъпно за човешкото мислене без да знаем същността му. Пулсираше гневно. — Той е прав, — съгласи се бързо Вибриращ Възход. — И аз си помислих точно това. Само секунда след като наблюдавах Анита, разбрах какво ни предстои. Проблемът се състои в това, че ние въобще не познаваме тези същества. Те себе си също. — Какво искаш да кажеш с това. — разнесе се объркано излъчване от другата страна. — Това, че Излъчваща Светлина е права. Хората не са като нас. Те са чисто интелектуален клон, който все още не познава мощта на собствения си ум и просто е закъснял с развитието му, — беше твърдият отговор. — Ние сме грешили, а тя безпогрешно е почувствала истината. — Вибрациите на Вибриращ Възход станаха тъжни.
— И ние сме заксняли, а Завъртването на Спиралата предстои — Съвършените също помръкнаха.
— Да, и затова нямаме право на грешка, — прекъсна ги строго Вибриращ Възход. Беше набрал сила и увереност, а освен това в самосъжаленията си пилееха излишна енергия. Продължи по същество:
— На първо място, — подчерта той, — хората притежават странна еднопосочна осъзнатост, която наричат интелект и поради която не допускат в предположенията си многообразието на нещата в света.
— Да, така е, — гласът отсреща показваше ускорена вибрация, появиха се и нови виолетови тонове в излъчването — И ние забелязваме странните логически постановки в препратените от теб материали. Те
