знае къде отива. Подозренията му нарастнаха главоломно в едната посока и той почти незъснателно продължи в нея. — Пък и през нощта пси-носителя показа твърде големи големи отклонения, когато записваше сънищата ти. Изглежда сигналът рязко е покачил нивото си, може би във връзка с решението ти. — Погледът и обаче беше строг и безпристрастен, беше разбрала накъде отива разговорът.
— Глупости, Майкъл. Няма да ги коментирам. Ти добре знаеш, че това не са сънища. Виденията са съобщения, жива история, защото всичко в тях вече се е случвало в миналото. И означават, че някой, нещо или кой знае какво друго от падината изпраща волно или неволно тези мисли-картини. Мисля, че вече си убеден, щом се съгласи на тази авнтюра… А и последователността не може да е случайна, след Александър Македонски винаги виждам Исус и Колумб, а след това Вацлав Йортих и епохата на Голямото Опустошение, по-нататък Империята, създаването на ОВОС и накрая неизменно пак Исус. В исторически план не си приличат кой знае колко, но в подредбата на нощите се явяват в тази строга последователност, а и имат някои далечни връзки… — Тя се увлече отново.
— Да, всички преобръщат историята и я бутат напред или назад, — подметна иронично Майкъл, който не смяташе, че това е основното. Опитваше се да я изведе от този план на мисли, защото и без друго беше слаб в историята, пък и апаратурата беше почти готова. Искаше да разбере съвсем други неща.
Беше закъснял, Анита вече мислеше на другата вълна.
— Да преообръщат я, но по твърде различен начин, — каза тя. Вече нищо не можеше да спре словоизлиянието и. — Почти няма прилика, а и хронологията не е много точна. Затова не мога да разбера какво точно искат да ми съобщят. — Тя само повдигна рамене и погледна замислено в една точка. Думите му наистина я накараха да се концентрира отново върху символиката в сънищата. Защо не можеше да ги разбере. Защо се засилиха в последната нощ. Кой четеше мислите и дори предопределяше поведението и.
"Звезди и светове ще се родят в безбрежното море…до онзи миг повратен, когато нов свят ще създадеш…, редеше Брахма на Лития от светлинното кълбо пред себе си.
„— Вие преобърнахте представата за света, Вие преобърнахте представата за света…“ беше повтаряла Исабел Арагонска на Колумб.
„— Ние направихме пълен завой в областта на технологиите, а следователно и в човешката история“ беше заявил при връщането си от дълбините на океана Вацлав Яник през 2160 г. И сега Галактиката на Млечният път ще е наша".
„— Само син на Амон — Великия, господарю, може да управлява движението на човешките съдби и да бележи с делата си големите моменти на завършек в тях.“ беше казал жреца Анаксимандър на Александър Македонски.
„— След като можем да унищожим няколко Галактики от този куп, защо си мислите, че ще спрем и ще се разколебаем точно сега, когато властта на военния клан на Скорпиона е установена над по голямата част от обитаемата Вселена… Не, ние няма да спрем, докато всички не се обединят около нас и не въведем единен космически ред в световете, дори и това да струва унищожението им…“, гласеше част от посланието на Ложата на Скорпиона до все още отделните и свободни светове в централните галактически купове.
„— Аз съм Алфа и Омега, начало и край, Първият и Последният.“ — бяха най-накрая, в последния сън думите на Христос.
За раждане и начала, за завой и преобръщане, за завършек, разруха и нови обединения се намекваше в посланията — сънища, но това не беше достатъчно, за да се открие тайната вътрешната връзка между тях, оная обща линия, която ги обединяваше, обвързваше и осмисляше целта им. Именно във всички тези странни думи се криеше тайната на картините, но въпреки че ги знаеше наизуст и ги беше тълкувала многократно, Анита не можеше да разгадае предназначението им. Дори тълкуванията на Нуту, макар и логични и обосновани не върху фактите, а върху развитието на човешкото съзнание през вековете, не можеха да донесат прояснение. Напротив, те още повече затвърдиха в нея решението за полета. А срещата на джуджето с Антима и странните му мозъчни излъчвания окончтелно я убедиха, че трябва да замине; не само да достигне до падината, но и да рискува всичко, за да разбере смисъла на посланията. Защото пророчицата също така ясно като пси-носителя беше видяла източника на излъчвания. Тя убедено беше говорила на Нуту за мисия, за неин личен дълг, невъзможен за изпълнение от друго човешко същество и затова неотменен. И ето сега, дълбоко убедена в правотата си, Анита заминаваше, водена от предчувствия, странна логика и сякаш чужди съдбовни влияния. — Скоро обаче ще разберем всичко, Майкъл — каза на глас тя. — Трябва да успеем. Непоколебима съм, че трябва да отидем там, въпреки опасностите. — Думите придадоха на очите и сляпата решителност на човек, застанал пред най-голямата крачка в живота си. Знаеше, че тя можеше да и коства и десет години от него, а възможно и целия, но друг изход не намираше. Споменът за сънищата само укрепи убеждението. За изненада на Майкъл тя дори продължи още по-бързо работата си.
— Значи няма да размислиш, — за последен път попита той. Въобще не смееше да я погледне, защото обръкването му беше стигнало до максималния предел. Той вече машинално изпълняваше плана си. Телепортът беше почти готов. Всъщност оставаше само да задействува полето и Анита да влезе в него. Пилотът се чувстваше ужасно. Най-много би искал да пропусне този миг.
— Ще се видим на „Лъчезарни“, — чу той вместо отговор и една целувката бързо опари бузата му. Напрегната, Анита ставаше по-нечувствителна и нежностите само я изнервяха. Не можеше да се отпусне. Въпреки риска това да бъде последната целувка в живота им, тя не желаеше да се сбогува дълго и бързаше всичко да приключи. За разлика от него тя някак неправомерно вярваше в добрия изход на операцията. Майкъл я гледаше, а в гърлото му сякаш беше заседнала буца пръст. Пръстите на ръцете трудно се подчиняваха, беше мъчително, по-отговорно от всичко, което бе вършил досега. Не знаеше какво да каже. Реакцията и беше напълно човешка, а това което се канеше да прави абсолютно ненормално. С последни усилия Майкъл натисна последния бутон, след което тя тряваше да изчезне… Стопи се в нищото. Какво и да беше станало, то вече беше необратим факт. Анита беше на „Лъчезарни“. Уредът безпристрастно показваше, че направлението за пренасяне е осъществено и че всичко е наред. Сега трябваше да бърза за там и да се моли всичко да е наред. Предстоеше му да демонтира телепорта, да смъкне заглушителите срещу прихващане и да се отправи към пропуска за срещата на лайнера. Мислеше си, че случилото се е още едно доказателство за нечовешкия произход на Анита. Ала не беше убеден. Отправи се към дока. Караше бързо, защото в далечината пред системата за контрол вече енергично му махаше една неясна фигура на млада жена. Насочи към нея. Беше Светлина и поразително приличаше на Анита, особенно с тези, същите дрехи. Сърцето му се сви, споменът беше твърде пресен. Трябваше да и предаде багажа и контролната карта за ОВОС. Надяваше се да заблудят органите за сигурност… Дано Чарлз да не се беше усъмнил.
Скоро след това по същия път към лентите за повдигане на паркинга на Космодрума отново се появи малката количка. Караше я Анита Бел или поне така изглеждаше. Жената пристигна внимателно до служебната си кола, за миг се поколеба, загледа се в емблемата на ОВОС, за да се увери, че това е нейният мобил. След това слезе бавно, прехвърли двете чанти, които стояха отзад в количката и се настани също така осторожно на мястото си на задната седалка. Не беше приказлива, както обикновено:
— Към комисията Чарли, — нареди сухо тя. — Днес ще имам труден ден, макар да съм в отпуск. — Гласът и му прозвуча някак неестествено, но той го отдаде на вълнението и по повод предстоящото участие на Майкъл Фрост в голямото състезание и общото напрежение. Отново не обърна внимание и на големите чанти, пък и какво му влизаше в работа. Аеромобилът бавно се издигна към „Привилигированата“ и се насочи бързо към облата сграда на ОВОС. Маршрутът този път беше директен.
17 глава
Разшифрованата информация с данните от Попивателните стоеше кротко до ръката на Харисън, който замислено бъркаше горещата течност на чая пред себе си. Заведението, в което седеше, се намираше в покрайнините на Вавилон и затова около него излизаха сравнително малко улеи за повдигане към единствените три ленти за движение. Трафикът не беше натоварен. Рядко влизаха хора, взимаха питиета си
