един наблизо, включи го и набра номера на художника. Молеше се Антонио да си бъде вкъщи, защото като човек на изкуството той не обичаше техниката и не носеше със себе си ръчен видеозор. Не след дълго обаче екранът просветна и там се настани мърлявият образ на Тони. Очевидно рисуваше.
— Здравей Харисън, — махна му той. — Радвам се, че … се обади. Вече бях почнал да се безпокоя. — Бършеше инстинктивно ръцете си с някаква гъбичка, сякаш предчувстваше, че днес няма да работи повече. — Антонио, ужасно съм притеснен, — започна бързо Харисън. — Обстоятелствата се попромениха. Харисън замълча за момент, сякаш за да подбере най-учтивата форма за молбата си, но въпреки това изтърси всичко направо. — Трябва на всяка цена да се видим. Още сега знам, че си много зает, но е жизнено важно, невероятно важно. Не само за мен. Всъщност ще ти обясня на място… В момента не мога да ти кажа нищо повече, защото по видеозора не става, но когато дойдеш след час там, — Харисън направи недвусмислено жест, че Антонио си знае къде, — ще чуеш.
Художникът обаче го загледа с тревожен вид и започна да пита, решен да разбере нещо повече:
— Не се отнася само до теб. За Синтия ли става дума. Или за някой друг. — Не, по — сложно е. Ще ти обясня всичко, обещавам, но сега не мога да ти кажа нищо повече, освен че въпросът е на живот и смърт и трябва спешно да пристигнеш на мястото. Ще те чакам след час. Всъщност забравих, носи и нещата. — Добре ще дойда, — съгласи се Антонио и стана, за да се приготви.
Беше притеснен. Видеозорът угасна.
Харисън имаше половин час, за да остави подробни указания на сестра си и още 30 минути, за да достигне до Детския град. Трябваше колкото се може по-бързо да предаде на военните информацията, с която разполагаше. Беше убеден, че те не са осведомени за намеренията на Анита Бел да се качи на борда на „Лъчезарни“. Не можеха да знаят, защото не използваха всички забранени средства като него, а и разчитаха на Майкъл Фрост, който се оказа нелоялен към тях. Сега дедективът си обясни, защо Попивателните не откриха в къщата на Анита никакви по-особенни средства за наблюдение. Всъщност дали и Майкъл Фрост не беше от тях… от нехората.
18 глава
Какво щастие беше, че съществува обедната почивка. Сутринта оживлението при Снежанка беше необичайно силно. Три пъти трябваше да изиграят приказката, докато стане обяд и палавниците си тръгнат за вкъщи, преуморени от игра. Децата бяха ходили след артистите из целия замък, бяха влизали заедно с царицата в страшното подземие, а след това бягаха със Снежанка по тесните стръмни пътечки в гората, която по-късно пребродиха с принца, за да я намерят и потанцуват на царската свадба. Нуждаеха се от сън, а и Нуту не по-малко. Дори не знаеше дали определеният час и половина ще му стигне, особенно след ден като днешния. Имаше и толкова странични мисли… На всичкото отгоре Близнакът светеше неумолимо и лъчите му бяха по-силни от обикновено, предвещавайки вечерната промяна във времето. Сега обаче само далечният, почти неуловим полъх на южняка едва-едва загатваше за бурята, която щеше да дойде през нощта. Времето беше спокойно. Нуту искаше да му се наслади напълно и да премисли всичко. Удобната люлка пое малкото му тяло и ритмично, като махало на часовник, започна да отмерва такт след такт, наляво, надясно, наляво, надясно, довеждайки дрямката в уморените му очи. Вече го унасяше, когато слухът му отново дочу двата познати мъжки гласа. Бяха същите, както миналия път, но сега звученето им беше особенно тревожно. Нуту наостри уши. — Не мислех да ти казвам, — говореше единият глас, — но смятам, че е добре да знаеш за какво става въпрос и да го съобщиш лично при предаването на материала… така осигуровката ще бъде двойна. — Другият човек явно кимна утвърдително. — Става въпрос за проф. Анита Фалкон Бел, — изрече бавно първият мъж. — Тя е обектът на тези разследвания. Оказа се, че нещата са от междугалактическо значение, поради което и твоите хора я следят отдавна. Те обаче, както знаеш, използват преимуществено позволени средства, пък и разчитат на капитан Фрост. Поради това са изпуснали информацията, която ти сега трябва да им предадеш. Тя е в тази кутия. Сега ще ти покажа ключа за разшифровката. — Чу се специфичното шумолене на кодовете.
Другият човек явно не разбра всичко. — Фалкон Бел е онази, младата жена, което създаде преди време необичайната теория за човешката история. — попита с недоумение той. Беше озадачен. Ако не греша, ставаше дума за психичните видове енергии и за смисъла на еволюцията. — Нуту окончателно се събуди, името на Анита Бел го извади напълно от унеса. Беше целият в слух, стараеше се да не пропусне нито една подробност от разговора.
— Да точно тя е, — потвърди първият познат глас зад оградата. — С нея стават доста странни неща; много хора се интересуват от това и най-важното е, че има огромно значение за всички нас. Трябва да отнесеш бързо данните на своите. Колкото се може по-спешно, най-добре сега, — усилваше той кулминацията на настояването си си въпреки че гласът му рязко се снижи. Нуту трябваше да се наведе напред, за да чуе думите, без да издава присъствието си. — Нещата не опират само до нас. Тя може да се окаже НЕЧОВЕК, т.е. същество извън Вселената, съвършенно дублиращо истинските хора като форма, енергия, емоции и интелект. — шепнеше въздухът …
Нуту дори не можа да чуе края, защото само за секунда мислите в главата му се преобърнаха. Не можеше да повярва на това, което чу; то възвърна най-кошмарните му спомени. "Извън Вселената, Анита Бел, Нечовек, това е имала предвид Антима, когато говореше за НЯКОЙ, който не може да се определи, за тази дебнеща опасност, пресмяташе трескаво той вариантите. Била е права, защото дори и вчера, когато Анита дойде при него, той дори за миг не допусна, че тя не е Човек, точно като него самия… Предположи много неща за връзките и с падините, които той също разпозна, но не се досети за тази възможност. Всичките му способности не помогнаха. Прикритието и явно беше съвършенно.
Толкова пъти се беше виждал с нея, беше я допуснал до себе си, намираше я жива, съвсем почовешки привлекателна, а сега можеше да се окаже Нечовек. А и Майкъл Фрост. И той сигурно не е оттук. Не напразно никой не можеше да пилотира толкова добре междугалактическите лайнери. Кой може да постигне това така, освен Нечовек. Защо обаче, в главата му потече паралелна мисъл, Анита толкова го молеше за помощ и му разказа онези небивалици за странните сънища. Защо идваше толкова често при него и той не беше почувствал никога особенната и природа. Защо не я усети последния път, когато и разказа за предсказанията на Антима. Какво можеше да получи тя от него. Защо се прикриваше толкова добре, нали не знаеше нищо за неговото минало, за същността му; дори и да знаеше, никога не го беше показвала, не го беше разпитвала, не бе намеквала нищо. Тази мисъл го стресна най-много. Дали тя наистина не подозираше. Може би наистина не беше нормален човек, може би беше от ТЯХ, от тези, от които той успя да се откъсне преди време. Но, Нуту не искаше да си спомня за това тук, беше скъсъл отдавна с предишния си живот, на никого не беше разказвал, беше подтиснал дори способностите си на Манас. Още вчера обаче реши да пътува към Земята заради Анита, за да разбере какво значат тези послания. Дори не допусна, че нещата ще придобият такъв сериозен обрат. В главата му трескаво се лутаха разнопосочни мисли, неясни образи, а в същото време у него се появи едно забравено, толкова далечно чувство, което беше и хубаво и страшно. Дълбоката му същност, отдавна придобитото човешко съзнание му подсказваше, че бърка и нещата съвсем не са такива, каквито му се струват. От друга страна интуицията от старото съществуване също безпогрешно му напомняше, че събитията, от които беше избягал в детството си се възвръщат и че именно те ще дадат отговор на множеството загадки, както му беше казал и самият Меслин. Сега беше дошъл този момент, в който трябваше да действа независимо дали искаше или не, дали му беше приятно или не. Всичко беше неясно, тревожно, а разговорът зад оградата продължавше, доказвайки му че това, което мисли, е точно така.
— Тя иска да стигне до падината, — казваше първият глас, — като ще направи това заедно с Майкъл Фрост. Ще използват състезанието. Анита някакси, — това може да е по нейните възможности — ще проникне на Лъчезарни. Ще излетат заедно довечера, а после…ще се отклонят от курса на Формулата и ще се приближат до образованието. Военните трябва да знаят това.
— Може би ще ги спрат или ще отменят състезанието. Всъщност не знам. Не мога да кажа какво ще направят, но трябва да разберат, че тя ще лети на лайнера, — настояваше по-твърдият тембър. Много е важно, затова трябва да отидеш веднага. А най-добре е да се обадиш, за да дойдат да те вземат. Съобщи на някого, когото познаваш, говори направо. Така е най-безопасно. Ще се успокоя едва, когато разбера, че те знаят, а ти си в безопасност. Кажи им и за Галъкси Енерджи. Те също ще бъдат там, някъде около Анита Бел. — А ти какво ще правиш, къде ще отидеш. Всичко това не е добро за теб, — се разтревожи на свой ред
