разказва за храма на никого. Нямаше и помен от благородството, с което се отличаваха Манас. Странно беше, че и по-късно той остана на майката — Земя.
Всъщност това премеждие не премина без последици и за Анита Бел. Именно заради видяното в лабиринта на Карнак тя разработи теорията си за необходимостта от тоталното овладяване на творческата енергия на индивидуалните мисловни полета.
Тогава Анита Бел за почна отзад напред. Като изхождаше от факта, че Вселената е основана на енергията и скоростта на разпада на светлинните процеси, тя доказа, че границите на този свят могат да бъдат прескочени и напълно разбрани единствено на основата на енергия, която е по добна на светлинната и е нейна разновидност1, но от по-висок клас. Тази енергия също като светлината трябваше да има незначителна маса и тегло и да не се влияе от гравитацията на огромните материални тела в пространството, а също така да се възпроизвежда чрез един минимален разход на енергия. А всички знаеха, че такава енергия имаше във Вселената, но че тя се освобождаваше само при протичане на мисловните процеси в човешкия мозък. Доказателството за силата на мисълта бяха и Благодетелните и Унищожителните Манас, които в последните векове рязко бяха увеличили броя си във Вселената. Затова колосалната енергия на човешкия мозък, несравнима с нищо друго трябваше да бъде овладяна и използвана, защото в противен случай човечеството щеше да се провали на прага на с обствения си свят, както сочеха неумолимите общи анализи.
Само през последните двадесет хиляди години светът се беше развил невероятно много в областта на техническата мисъл, и в настоящия момент съществуващите няколко милиарда Галактики не представляваха някакъв особен проблем пред човечеството. Известният космос от края на двадесети век — началото на Разгръщането, се бе променил до неузнаваемост и беше станал напълно човешки. И нищо чудно — оттогава бяха минали повече от двеста и тридесет века и човекът беше достигнал до края на светлинната Вселената, т.е. до края на познатите светове от звезди и планети, образуващи Галактики и мегасветове. Бе овладял почти всички видове енергийни източници, които бе срещнал по пътя си и бе стигнал до степен на прекомерна презадоволеност и неограничено жизнено пространство. За тези векове само човека не се бе променил кой знае колко. Заобиколен от супер технологии той не осъзнаваше същността си като част от Вселената — природа и живееше сякаш извън и отстрани на познатия свят. Като пълни господари на този свят хората вече с надежда гледаха и извън пределите и, макар да предусещаха, че затова ще им е нужна огромна вътрешна промяна. Разбира се имаше огромен напредък в развитието на някои психични методи, но това не бе занимание за мнозинството. Хора като Анита бяха изучили Изкуството да владеят емоциите си, да контролират и програмират сънищата си, да регулират потоците енергии на кръвообращението и нервната система, да контролират здравето си и даже да улавят с голяма точност други мисли, според степента на излъчването им, но тези процеси не можеха да бъдат пресъздадени и обяснени научно. Занимаващите се в тези направления, заедно с т.нар. Манаси нямаха достатъчно пристиж в обществото и минаваха за чудаци, особенна категория сред всички Светове. Всъщност те бяха забележителни хора, които се деляха на две категории. Едните бяха неизбежно силно набожни и със специфична ценостна система. Не отказваха помощ никога и на никого, не критикуваха нещо или някого, обичаха другите даже и когато ги нараняваха и обиждаха, бяха готови дори да жертват живота си, защитавайки всяка форма на съществуване. Бяха странни, жертвоготовни, любящи и раздаващи се същества с огромна сила и мощ, която обаче дори те самите не можеха да обяснят. И най-забележителното беше, че всичко това те постигаха с минимален разход на енергия. Изследванията върху тези хора доказваха спонтанното и по тяхно желание образуване на огромни енергетични маси около мозъчните им полукълба, но без изпомпване на някакви значими енергии от околността. При това тези мисловни полета се зараждаха и задържаха около тях съвсем съзнателно и винаги се различаваха според предназначението си по сила, скорост и интензитет. Същевременно странното беше, че самия организъм на отделния Манас не губеше повече енергия, отколкото при каквато и да е друга интензивна интелектуална дейност. Т.е налице беше минимален разход на енергия при максимално осъзнати резултати, и то при скорост по-висока от тази на несъзнателния и неконтролируем светлинен лъч. Проблемът обаче беше, че нито една теория не можеше да си ги обясни, тъй като противоречаха на закона за запазване на енергията на света и нямаше подобен аналог във Вселената. Тези постижения бяха единствено приоритет на надарения по незнайна причина с тази способност човешки мозък. На всичко отгоре никой не можеше да програмира кога щеше да се роди поредния Манас, нито кое отличаваше мозъка на един такъв феномен от мозъците на останалите хора. На вид те напълно си приличаха.
Разбира се, през последните двеста и тридесет века хората постоянно се опитваха по всякакви позволени, непозволени и дори зловещи начини да създадат изкуствен интелект, равен на човешкия или поне добижаващ се до него, но така или иначе никога не успяха. Връх в тези достижения бяха и си оставаха само масовите роботи от сериите Рем, които бяха само на вид съвършени хуманоиди. Те служеха прекрасно на всеки човек, усвояваха непрекъснато нови навици, знания и похвати, улавяха чувствата и дори мислите на господарите си, но не можеха да измислят нищо ново. С една дума те бяха прекрасно отражение на хората — един вид доста усъвършенствани като бързина на реакциите и вид човешки същества, но когато от тях започваше да се изисква нещо творческо те блокираха. Никога не достигнаха до т.нар. интуитивна, духовна страна на човешкото същество, която и го караше да достига до най-гениалните си мисли. С една дума те никога не станаха хора и не сътвориха нищо — дори една най-дребна вещ или идея. Решенията и действията им бяха напълно предсказуеми, реални и подчинени на железните правила, заложени в гените им. Дори и тези от Ремовете, които бяха създадени от съвсем естествен човешки материал по-късно губеха човешките си качества и най-вече чувството си за съзидание и любов. На всичко отгоре и никой от учените не можеше да предвиди и отклоненията при някои от хората, които пораждаха Унищожители — Манас. Чудовища, създали огромни натоварвания на някои галактични светове. Тези Манас бяха от втория тип и за разлика от другите използваха енергия на мисълта си за тотално разрушение; единствения начин за въздействие върху тях беше тяхното елиминиране, често с цената на цели звездни светове, които се подлагаха на карантина и в последствие бяха изпепелявани.
Именно поради наличието на Унищожителите теорията на Анита Бел, не намираше добър прием в Общността. Обръщаха и внимание единствено, защото някои неща от първите и прогнози се сбъднаха неумолимо и точно, а и защото човечеството беше изправено пред нова космическа опасност, за което нейната теория също даваше добра алтернатива. Всички знаеха, че човешката история беше всичко друго, но не и плавно развитие. Тя беше една нескончаема поредица от кризи, противпоставяния и нови начала. А от дълго време такива събития нямаше, като се изключваше появата от време на време на тези демонични Манас. И затова анализите показваха предстоящ огромен космически сблъсък или катастрофално природно бедствие от вселенски мащаб. А някои от мрачните прогнози на проф. Бел вече се бяха сбъднали. Факт вече беше предположението и за съществуването на огромни полета от антигравитация по краищата на светлинната Вселена. Вярно, че те не бяха стари, както беше предсказала тя, а се зараждаха в момента, но вече създаваха огромните неприятности, които тя също беше предсказала. Тези полета вече повече от две години изникваха неконтрулируемо почти навсякъде по границите на галактиките в Периферията и поглъщаха бавно и настойчиво някои малки части от Вселената. Именно поради това Военните бяха силно впечатлени от Анита и общуваха с нея. Но понеже не бяха съгласни с идеята и, че енергиите в падините са от типа на мисловните нива на хора-Манас и могат да се контролират от тях, приемаха предсказанието като някаква случайност, като същевременно бавно го изследваха. И точно тогава, когато Анита пристигна в Субуниверситета на Алтея, за да работи по проблема се появиха и тези странни, незавършени и неподдаващи се на контрол и обяснение, сънища. И до този момент тя не можеше да си ги обясни. Продължаваше да мисли за тях през цялото време независимо дали беше в работния си кабинет или в байсейна, на заседание на някоя комисия, или на безгрижна разходка край Вавилон.
Ето и сега, когато водата бързо и неусетно изпълваше тялото и със свежест и даваше оптимистичен оттенък на мисълта и, виденията отново присъстваха и смущаваха всяко нейно действие. Дори плавните движения на тялото в басейна и отпускането върху повърхността на водата не и създаваха усещането за спокойствие и наслада, още повече че игривите слънчеви отблясъци и шума на падащата встрани вода от водопада още повече засилваха спомена за пустинята и храма на Амон. Всъщност вече беше време да излиза. Чарлз щеше да пристигне всеки момент и явно трябваше да се примири с постоянната си умора.
Анита излезе от байсейна и меката хавлия ласкаво обви раменете след което покри цялото и мокро, леко възбудено от движението и масажите тяло. Това беше сигнал за начало на информацията за времето и
