дихателната обоня-телност, пасивност, предизвикваща адинамични, меланхолични и хипохондрични състояния.
3. Или пък изтласкване само на активните клиторно-анални нагони и активно свръхинвестиране във вече инвестираните и не предизвикващи чувство за вина телесни зони — вертикализираща стения, ставна подвижност на крайниците, телесна, ръчна, интелектуална сръчност; това свръхинвестиране — когато изброените функции са максимално развити и нямат отношение към включването в женски дейности — характеризира комплекса за мъжественост; но би било грешка да се говори за комплекс за мъжественост само на базата на видимото поведение. Сублимациите в дейността на девойката мъжкарана са понякога истински сублимации с пасивно вулво-вагинално еротично инвестиране и желание за завоюване на пенис.
В този момент на съперничество с майката избирателното отношение на дъщерята към нея трябва да е достатъчно наситено със сублимирано либидо, орално и анално, богато на символен обмен, изместен в културните отношения. Така страхът от изнасилване ще бъде ограничен до предпазливо изживяване на сексуалността що се отнася до евентуален телесен контакт и няма да приеме формата на забрана спрямо засилващата й се женска прелъстителност. Дъщерята няма да усеща, че разцъфтяването на тялото й може да заплаши или измести тревожната майка във фалическата й функция, нещо, което се изразява в майчинско поведение експлоатиращо чрез унижение всяка проява на сексуалността на дъщерята.
Този структуриращ личността период на латентна хомосексуалност спрямо майката е здравословен само ако женската сексуалност се организира в посока на хетеро-сексуалността. Ролята на бащиния пенис негласно присъства във всички генитални вълнения, приписвани на майката и тъждествени с тези на момичето, както и в любовните емоционални усещания, свързани с мастурбационните фантазии.
През този период афективната роля на бащата е незаменима: той трябва да разреши фантазмите, като се прави, че не знае за тях, ако ги разбира, като в същото време чрез допълващото си отношение към зрелите жени (между които майката) дава доказателства за своята недостъпност спрямо прелъстяващия чар на дъщеря си, макар да го оставя свободно да се изразява.
След появата на страха от изнасилване, който изпитва вследствие на едиповите си желания — както чрез образа на центростремителния взлом в тялото й от страна на пениса на възрастния мъж, така и чрез идеята за бременността и центробежния взлом на зародиша при раждането, — девойката, подпомогната от социалните закони, изцяло се отказва от инцестните желания — отначало истински, после въображаеми — за едипово дете и напълно или частично от мастурбацията. Бляновете, любовните романи, мечтите донасят разсеяна емоционална или по-определено — генитална чувственост, която рядко продължава дълго поради страха от кастрация и изнасилване, който буди. В този момент се появява клиничната картина на свръхактивирането на комплекса за вътрешно-нарцистична мъжественост, описан no-горе у предедиповото момиче, който всъщност се превръща в състояние на психосоциално безсилие чрез изпразване от съдържание на реалния обект. Не рядко се случва мастурбацията да запълни цялото време на такова момиче, мастурбация, равнозначна на смученето на палеца при безпомощното дете, жадно отново да се озове цяло и живо в корема на майка си, която го е изпразнила от съдържание, изоставяйки го.
Мастурбацията у девойката със здрава либидна еволюция
Не е рядко някои девствени девойки, особено ако са ориентирани от желанието за центростремителен пенис или ако са истински вулво-вагинални, активни и изобретателни в телесно и интелектуално отношение, изобщо да не се отдават на мастурбация. И то не поради изтласкване, а от невежество или от целомъдрено очакване на силно валоризираната обектна любов, в сравнение с която самотните ласки й изглеждат лишени от сексуален интерес. Докато най-малкият нежен поглед, дошъл от обичано момче, най-малкото, писмо, написано от самата нея, дори неизпратено, са по-богати на вълнение.
Дефлорация и първи полов акт
Продължението на сексуалната и афективна еволюция на девойката зависи много от първия полов акт и от мъжкото поведение на партньора. Най-женствените девойки, най-подходящите да се превърнат в жени в пълния смисъл на думата, способни на вагинални и маточно-околоматочни оргазми, могат да бъдат травматизирани от първия си полов акт, особено ако, освен желанието, което изпитват, са и много влюбени в партньора си или са законно обвързани с него чрез брак.
Да дари тялото си на мъж чрез коитус е за жена, приела сексуалната си чувствителност, много по- важен дар от получения от мъжа поради простото надценяване на фалическия мъжки полов орган. Затова чувството за еротичен неуспех или откриването на грешка в емоционалния и социален избор е нарциетична рана, нанесена на цялата й личност и добавяща истинско чувство за малоценност към едно телесно изживяване, винаги възприемано като изнасилване; изнасилване, което е очаквала като сладострастно откритие, а то се е оказало кастриращо.
Подобен неуспех е наистина травма за нарцисизма както на пола, така и на личността на девойката; в такива случаи тя най-често решава да се пази от всички мъже, като генерализира първия си опит с неделикатен или сексуално незрял партньор. Тя толкова е очаквала от него и всичко е загубила — девствеността си, илюзиите си и доверието си в живота. Това може да я превърне в нарцистично фригидна, пасивно отмъщваща си жена или във вагиничка с невротичен Аз, разтърсван от конфликта между желанието й активно да притежава пениса на партньора си по канибалски начин и вулво-вагиналната й отмъстителна фригидност.
Когато става дума за отдавна полово узряла девственица, първият акт е винаги неуспешен от еротична гледна точка. Не защото спукването на девствената ципа е болезнено, а защото е очаквано като такова, което съсредоточава девойката върху собствените й усещания вместо върху тези, които дава на мъжа, без да броим притесненията й за зрелищното и валоризиращр кървене. Освен това, като се имат предвид магическите очаквания, съпровождали дълго фантазмираното желание, този първи истински полов акт изглежда понякога сроден с черния хумор или с водевила, сравнен с голямата чувствена и романтична сцена от мечтите на девойката. Накратко, за жената първият полов акт е най-много еротичен полу-успех, никога истински успех. Винаги има риск от регресия поради пробуждането на ендогенните садистични фантазми чрез нарцистично отклоняване.
От нарцистична гледна точка първият коитус може да бъде огромен успех, както и обратното — катастрофален неуспех. И това зависи единствено от мъжа; само че в повечето случаи той е по-незрял и от жената. Би било огромен успех, ако мъжът прояви признателност за намерението на девойката да му дари тялото си, ако подкрепи гордостта й от издигането й в ранг на жена; но обикновено той схваща събитието като еротична награда и ако то не е нарцистично потвърдено от верба-лизираното възхищение на партньорката му от мъжествеността му или от красотата на половия му орган, се усеща окраден от гордостта на девойката, станала жена за сметка на възобновеното му чувство за кастрация. Би било катастрофален неуспех, ако след акта мъжът изглежда безразличен, особено ако се е показал телесно брутален.
В случаите, когато първият полов акт е бил успешен или поне полу-успешен по отношение на удоволствието, но затова пък напълно успешен в афективен план и засилващ взаимното доверие между партньорите, вероятно е сексуалната еволюция на жената да се насочи към все по-пълни оргазми до постигането на маточно-око-ломаточен оргазъм. Докато не бъде призната от ценен от нея мъж като хубава в голотата си и желана девойката остава нарцистично лишена от генитална естетическа стойност.
Изтласкването на гениталното либидо, до което може да се стигне и спонтанно, по ендогенен начин, обикновено се извършва твърде късно в живота на жените и е следствие единствено на еротичен неуспех, дължащ се на сексуалната или емоционална неспособност на партньора им. Гениталното изтласкване е за жената смъртоносният плод на генитална консумация с нарцистично наранен партньор, Чийто пол или личност не са достигнали до определено ниво на генитална сексуална еволюция.
Аз лично смятам, обратно на Фройд, че няма възраст за гениталното еротично разцъфтяване на жената. Успешното лечение на вагинична девственица на петдесет и две години потвърди това мое мнение — след като предедиповите й сексуални задръжки с орален и анален либиден характер бяха преодоляни, се оказа, че гениталният й избор не е бил изтласкан.
