това, те живеят само за вас.“
Когато, обратно, пубертетът и идването на първата менструация потвърждават в очите на момиченцето жизнеността на пола му (вече фалически кастриран, ако по време на първичната кастрация е бил валоризиран като вулво-вагинален пол), то ги изживява като потвърждение на хетеросексуалните му избори и се чувства насърчено да прави все по-малко фантазмени планове за позволено освобождаване от семейството благодарение на културния порив, позволяващ окончателното преодоляване на едиповия комплекс.
В психосоматичните случаи обаче е доста често известен брой хетеросексуални нагони да продължават да понасят изтласкване, което не винаги довежда до невроза, но дава на подрастващата стила на пубертетните й реакции. Интензивността на критичните признаци, когато предшестващият формирането период е бил период на здравословна социална латентност, е свойствена за момиченцата, чийто страх от кастрация и от изнасилване не е бил поддържан от родителски образи, достатъчно диференцирани, за да приемат проекцията му.
Въпреки това, дори при добро здраве инстинктът към смъртта може да напомни за себе си. Внезапният спад на настроението, появяващ се в разгара на радостната младежка екстериоризация, е негов израз, който се усложнява с патологични симптоми само при наличието на тревожност или агресивност, пробудени в обкръжението от приспособяването на либидото, богоборчески отхвърлящо родителските образи и доказващо здравето си чрез извънсемейната насоченост към „обекта“, който би го разбрал, към социалната група, която би го освободила от чувството за ненужност и затвореност, изпитвано в семейството.
Здравото, следедипово пубертетно изтласкване
Не би следвало да наричаме изтласкване в патологичния смисъл на думата потискането на някои от хетеросексуалните привличащи нагони от страна на новия Свръхаз — гениталния Свръхаз, структуриран на базата на чувството за отговорност, който подчинява изразяването на сексуалното влечение на правилата на социалното озаконяване на детеродните връзки, т.е. генетичния Свръхаз.
Здравото изтласкване на хетеросексуалните нагони позволява на девойките да направят любовни вложения в жени или мъже, вложения, често целомъдрени и придружени с фалшива пламенна мистика. Понякога е достатъчен някой случаен разговор, в който майката, уважавана жена или мъж, или пък лекар, да направят освобождаваща от чувство за вина забележка, за да бъде насърчена девойката да посещава различни социални групи и да си потърси в тях достоен за нея любим, който ще й посвети не само еротичното си благоволение, но и уважението си. Четенето на добри автори, писали за „истинската любов“ — завладяваща за тази възраст тема, откритите разговори в семейството за филми, за неприлични или криминални случаи, хуморът, пламенният ентусиазъм, уважението към мненията, понякога нарочно изразени предизвикателно, всичко това допринася за формирането на солиден Аз, на гъвкав генитален Свръхаз, който предпазва девойката от сексуални опити, предприети от чувство за противоречие, от чиста нужда от общуване, от несдържаното желание да бъде нещо за някого.
Понякога едиповото отказване е перверзно, т.е. не се ограничава до отказването от родителя, а включва, чрез намесата на инстинкта към смъртта, нарцистично сладострастния отказ от всякакъв генитален живот, отказ, усещан като необходим за приемането в групата (схващана като кастрираща майка).
Най-баналният израз на горното е жертването на гениталните избори заради духа на групата или клана — родителски заместник, на когото субектът става роб, или високо духовното им жертване пред олтара на социално одобрена мистика, на която субектът фанатично приписва неутолимо консумиране на души и човешко здраве; така бива насочен към някоя безлична същност един своего рода детски садизъм от храносмилателен тип, усложнен от факта, че се явява център на проекции на поглъщащи и кастриращи нагони на екзалтирани девойки и на младежи с недостатъчно мъжествени бащи. Така връзки, толкова по- бурни характерологично, колкото са по-целомъдрени, опустошават жизнената енергия на подрастващите, които остават статични и обладани от натрапливости в стила на отчаяно принасяне на силата си в дар, валоризиран от отричането на етиката на емоционалното и еротично задоволяване, което може да ги направи мазохисти.
Ролята на бащата в момента на разрешаването на едиповия комплекс
Онова, което в поведението на бащата валоризира жените, ще развие фалическото либидо в услуга на женската личност и на вулво-вагиналното кръгово напълване у момичето в неговата двойна изява — в личностен и в генитален план. Опасност съществува само ако идва от бащата или от любовника на майката — единствения изцяло валоризиран от личността на последната — и се усеща само в случай на сексуална похотливост от негова страна.
Когато бащата се противопоставя на генетичния Свръхаз, ролята му е патогенна. И обратно, тя дълго време остава формираща в живота на девойката, ако изпреварва бъдещето й, като й разрешава да гради планове за социално съществуване и за изпитателно отдалечаване от семейното огнище, като развива истинската й гражданска зрелост на морално пълнолетна неомъжена жена, като й засвидетелства съответното уважение и я насочва към културната или професионална област, която ще я освободи от зависимостта й, като най-сетне й оказва доверие без любопитство по повод на дружеските й връзки. А има толкова много бащи воайори, прикрити под маската на бащи закрилници и приятели!
Какво става с гениталната сексуалност между този период и първия полов акт, от който момичето очаква своята дефлорация? Най-често имаме пубертетна мастурбация и романтични фантазми за изнасилване и похищение, чийто въображаем автор е понякога мъж от обкръжението, възможен партньор, ако девойката би посмяла, отказвайки се от мечтите си, да си послужих женските си оръжия, за да победи съперничките си и да го накара да я забележи, да му хареса и да го прелъсти. Известни са в това отношение нарцистичните опустошения, предизвикани от бащините сцени по довод на първия, винаги несръчен опит за гримиране, или на първите телефонни обаждания от страна на момчета. Сцените на майките са по-малко травмиращи, отколкото желанието им да подтикнат дъщерята да се гизди и да провежда политика на прелъстяване на мъжете; всъщност тези сцени на очевидно насърчение са резултат от собствената им хомосексуалност, насочена към дъщерята и комбинирана с проекция на желанията им за прелюбодейство. Чрез подобни прояви майките така да се каже „слагат пръти в колелата“ на свободното развитие на сескуалността на дъщерите си не по-малко, ако не и повече, от ревнивите бащи.
Патологичното следпубертетно изтласкване — резултат на невъзможното формиране на едиповия комплекс
След пубертета и ако едиповият комплекс и първичната сцена не са били изживяни, ако момиченцето вече зле е изживяло преминаването си от първичната кастрация към избора на центростремителния пенис (заради фобична или инфантилна майка), или ако са се случили травматизиращи събития било в еротичното му инвестиране, било във фалическото му валоризиране, се стига до изтласкване на пубертетните генитални нагони и поява на невротични симптоми.
В клиничен план различаваме:
1. Изтласкване на пасивните и активни телесни инвестиции и на генитално-еротичните клиторно- вулвено-анални инвестиции. Ако средата на девойката не одобрява изразените еротични усещания, могат да се появят дори различно локализирани фобийни поведения като инверсионни представители на желанието за пенис, т.е. тук имаме еротизация на страха и на отхвърлянето на пениса: фобии към мишки и плъхове, инверсионни представители на желанията за вулвени ласки; фобии към котки и към някои видове докосвания; или още, в областта на половите органи, вагинзъм, наречен цистит у момиченцата, които впоследствие стават осъзнато вагинични и страдат от функционални смущения в пикочните канали и мехура, от стенично или пасивно неконтролируемо напикаване, дневно или нощно.
2. Изтласкване поради страх от изнасилване, само на пасивните еротични нагони, свързани с вагиналното инвестиране. Това влече възможност за свръхинвестиране на пасивност в личността (абулична или астенична релационна система), в аналността (констипация, колибацилогенни стазиси), в оралността и