живеят в двойка и ако достатъчно се интересуват от момиченцето, за да му позволят да постигне властта си. Изискваното от детето съчетаване не винаги е с лице, то може да бъде и с прагматична дейност, която то харесва и в която би могло да успее. За момиченцето това е завидно нарцистично съчетаване с активна фалическа сила, което му носи еротични усещания, когато имитира възрастните, докато за последните става дума само за работа, за културна медиация, по природа невротична, освен в патологичните случаи на натрапливости. Тази власт, придобита от зрелите жени, за която момиченцето научава в тяхно присъствие, е за него залог за власт над другите; то е очаровано от нея, от факта, че обществото, „господата и дамите“ дори им дават пари в замяна.
Жените, които поради положението си в междуличностните отношения не стават за възпитателки на момиченцето, са тези, чиято обществена функция е да се занимават с него; за тях се предполага, че нямат друг интерес, освен да се грижат за себе си и за детето, че нямат никакъв сексуален интерес. Поради обстоятелството, че дадена жена получава пари от родителите му, като продава грижите си, двойката бавачка-дете се превръща в двуфалически еротичен обект за родителите, пасивен и следователно фетишистки обект, освен в словесния обмен.
От този момент нататък всичко засягащо еротичните интереси, формални или междуличностни, на сексуалната област на тялото ще бъде валоризирано само от позволителното и насочващо внимание на някое възрастно (или по-възрастно от детето) лице. Става дума главно за лица от неговия пол, които детето валоризира по контаминация на базата на признатата фалическа и обществена стойност на родителите му и на възрастните. Всички момичета, които сме наблюдавали в семейна среда, са задавали на майката, на възрастната възпитателка, на „големите“ преки или непреки въпроси относно проблемите, свързани с тази скрита област, очевидно все още ненужна за друго, освен за ярки „магически“ усещания. Отговорите, които порицават интереса към тази област или осмиват отнасящите се към нея вярвания, са винаги травмирапщ, когато идват от възрастен възпитател, особено ако е от същия пол като детето. Те могат да изтласкат гениталните нагони, които са започнали да се представят на детето чрез сигнализацията, отсъстваща или присъстваща, на пениса, и които се изразяват чрез въпроси за дупката, за онова, което един или друг казва за нея, за приликата на половия орган с майчиния, за мнението по този въпрос на бащата, за противоречивите твърдения на разпитваните момичета и момчета. Всичко това се върти около женската сексуална форма, сравнена с мъжката сексуална форма, и около етическата й стойност за лицата от двата пола.
Женски едипов комплекс. Страх от изнасилване
Между шест и осем-девет години едиповите фантазми се характеризират у момичето с желанието за истинско дете, положено в него чрез проникването на бащиния пенис, желание, придружено със смъртоносно съперничество с майката. Тези фантазми са напълно спонтанни и също така спонтанно, без никаква нужда от словесно изразяване, нито от наблюдаване на сексуалните отношения на възрастните, момичето достига до логичното заключение за несъответствието на малкото й влагалище и обемно непропорционалния бащин пенис. Оттук страхът от изнасилване от всички пениси, на които може да се придаде стойност.
Страхът от изнасилване от бащата в едиповата възраст е за развитието на момичето същото, което е страхът от кастрация за развитието на момчето.
Може дори да се каже, че всяко сексуално желание повиква представата за центростремителен пенис, чиято енергетична стойност е равна на стойността на липсата — колкото по-интензивен е повикът, толкова по-забележителен е пенисът във фантазиите, толкова по-фантастична е силата на човешкия му носител; дързостта му и презрението му към границите на благоприличието са до такава степен изключителни, че малката влюбена изтласква образовата представа за истинското лице. Ако си представя баща си, пробиващата магическа сила няма ограничения, защото той е, благодарение на структуриращата функция, отредена му от нея още от зародишния й живот, оста, която я вертикализира, която стимулира емоциите й и укротява природата й, която стабилизира нагоните й в тяхното полиморфно изражение, като им служи за представа на символичния фалос, желан, но трудно постижим, още повече, че в очите на момичето, той е изключително притежание на кастриращата майка.
Като се отъждествява с майка й и се проецира върху нея, дъщерята се надява във фантазмите си, често изразени словесно, че някой ден, може би по погрешка, баща й ще помисли нея за жена, и ще се оженят и ще имат много деца. Тази надежда подплатява игрите й на маскарад, когато слага обувките с високи токове на майка си, когато се разхожда с чантата й или какъвто и да е друг принадлежащ й аксесоар, когато бута количката на куклата си, убедена, че е жена на баща си, или по-скоро убедена, че той й принадлежи. Съществуването на бащата като такъв е достатъчно, за да позволи цялото това структуриране, не е необходимо той и активно да се занимава с възпитанието на дъщеря си. Фаличната му роля на неоспорим господар на емоционалната вселена на дъщеря му е абсолютна, какъвто и да е стремежът му да опознае истински личността й.
Желанието за свързана с бащата „власт“, извлечена от него и упражнявана върху него, доминира всички фантазми на момичето и мотивира прагматичната му дейност. В това отношение майката е възприемана като амбивалентна: от една страна тя пречи на дъщеря си в отношенията й с бащата, от друга — й е полезна чрез помощта, която може да й окаже, за да постигне целта си — да й подражава, за да се хареса на бащата. Жадната агресивност, произтичаща от диалектиката на оралното либидо и преобладаваща в отношението към майката, както и, аналната диалектика на правенето, целяща да привлече интереса на бащата, да отблъсне пречките в лицето на майката съперничка, като използва без свян клевети и сплетни по неин адрес, за да накара бащата да й отмъсти, са различими в поведението на момиченцата още от тригодишната им възраст.
На същата възраст обаче неврозите с хомосексуални компоненти започват да възпрепятстват установяването на едиповия комплекс у тях, като пораждат етика на съответствие с желанията им. Това задържа момиченцето в активен или пасивен — според случая — комплекс за мъжественост, т.е. в реактивно поведение от натрап-лив тип, което впоследствие се развива в конверзионна хистерия.
Начало на стадия на разрешаване на едиповия комплекс: ситуация в тройка, където всеки приема желанието на пола си
На шестгодишна възраст, в емоционално най-разгорещения период на едиповия комплекс, наблюдаването на сексуалните отношения на някоя двойка, или на родителската двойка, както и вербализирането от страна на други деца на начина на тези отношения, могат да доведат до травма. Всъщност всичко зависи от емоционалната ситуация, съществуваща между майката и дъщерята. И наистина във възрастта, когато страхът от изнасилване сам по себе си стимулира гениталната чувственост, сдържана от законното усещане за лична непълноценност, прибягването до областта на сигурност, представяна от майката, когато е обичана, обичаща и проявява разбиране, може да бъде особено полезно. Когато момиченцето споделя чути неща и от предпазливост изразява възмущение и учудване от приказките на присъствалите му другарчета, всичко зависи от начина, по който майката ще приеме това; ако тя потвърди точността на фактите, като прибави към тях идеята за желание и удоволствие като част от сексуалния живот на възрастните, както и тази за евентуалната плодовитост като резултат от половия акт, тя ще разкрие пътя на здраво генитално либидно развитие. Колкото по-малко приема и обяснява, толкова по- голямо чувство за вина ще предизвика у детето по отношение на гениталните му нагони. Обяснението, дадено от майката при такова споделяне, позволява на събитието да допринесе за ведростта на чувството за принадлежност към женския пол. Ако вместо да и се скара, да я накаже или да отрече фактите майката потвърди реалността на проникването на мъжкия полов орган в женския, което дъщеря й случайно е забелязала или което й е било съобщено от друг, ако придружи това потвърждаване с обяснението, често липсващо на момиченцата, за необходимостта от временна ерекция на пениса, ако й разкаже за сладостната мотивация, предхождаща този факт, тя позволява на дъщеря си да разбере ролята на допълняемостта между мъжа и жената. Майката категорично трябва да обясни, че при възрастните, когато
