Законът, който в момента на отзвучаването на едиповия комплекс на седем-осем години и още повече през пубертета управлява гениталното либидо, е закон на обектното либидо с фалическа опция; това не е нещо ново, но трябва да се подчертае, че обектът може да бъде всеки човек от двата пола, с изключение на родителите и близките. Това по отношение на обективния му аспект. Колкото до субективния, задоволяването на обекта се възприема като по-важно от това на субекта и предполага себеотдаване в името на съзиданието в двойка. Гениталната мутация предполага също, че нарцистичното либидо на субекта ще промени центъра си, като се измести към съхранението на съществото благодарение на неговата плодовитост, а не само благодарение на неподвижното вещество на настоящата му личност.
Този нов либиден закон, погрешно наричан дарствен, който характеризира гениталното либидо от разцъфването му до утвърждаването на първенстващата му роля, е съвместим или не със чувственото тяло на лицата от допълващия пол. Чувствеността е награда, която повечето хора очакват и която е отказана на повечето хора, поне що се отнася до жените. По-късно отказът от чувственост води до фригидност.
В началото на установяването на едиповия комплекс, от края на третата до четвъртата година, се придобиват много умения: автономията на тялото, личното местоимение „аз“ в говора, фамилното име като име на бащата, социалното отношение към дадена къща, на която детето знае адреса, възрастта му, която то сега обича да съобщава, и накрая субективната диалектика на детето с автономно тяло по отношение на половия му орган и усещанията, които той му носи, като детето още не знае дали тези сладострастни усещания са познати и на другите лица с вертикално фалическо тяло като неговото — мъжки или женски представители на човешкия род, към който момиченцето знае все още смътно, че принадлежи.
Детето често говори на животните, no-рядко на растенията, но само човеците му отговарят — явно между него и последните съществува реципрочност на действията и вълненията, овладяни от говора както при него, така и при другите. Думите овладяват другия и позволяват на другия да овладее детето или да овладява пред очите му други хора и животни.
Детето, експериментира също факта, че желанието няма определено седалище, макар да е означено, илюстрирано, представено от телесното място, където се проявява, за да бъде възприето от субекта- свидетел. То има и интуицията, че се нарцисизира от неосъществяването на това напрежение, харесва му да е господар, т.е. отъждествява се с властта да отрече безредните нагони на тялото си. А ако има родители, които се нареждат в йерархията на етическите ценности, опитът му със субективните усещания, изпитвани по време на изречените им или неизречени нареждания, ще го доведе до желанието да владее тялото си, да му наложи закона.
Тялото му е място за референция за другия. То открива, че това тяло може и да го предаде, да го изложи на опасността от отнемане — тогава то се крие, крие тялото си или крие тялото на другия, за да се наслаждава на удоволствието си в неизнасилено, некастрирано-състояние. Така, благодарение на волевото въздържане тялото му става място на постоянност на желанието. За детето осъществяването на напреженията му е синоним за тяхното чисто и просто изчезване, както и на изчезването на мястото, където са били усещани — нежеланието на обекта се придружава от неговото невъзприемане.
Мястото, което трябва да се скрие от другия, за да се изпитат свободно напрежения, неподложени на опасността от осъществяване чрез консумиране (похищение) — а то може да бъде смъртоносно, — е пространството, в което желанието на човешкото същество съвпада в нарцистичен план с личностната му идентичност.
Да запомним този факт, защото той лежи в основата на жизнените нагони, т.е. на фалическата етика на либидото — невъзприятието лесно става знак за не-съществуване и, оттам, за нестойност. Също както до не много отдавна „великата пустиня Сахара“ бе смятана за обширно географическо нищо, нежелано от никого, нищо, което на картите ни бе представяно с голямо бяло поле, означено като смъртоносно, зло и обезсърчително за посетителите, с изключение може би за някои мистици.
Чувството за целомъдрие се развива в контакт с възрастните. Целомъдрени родители не са нито тези, които прикриват емоционалния и сексуалния си живот, нито тези, които го излагат на показ, а родителите, които уважават свободата на детето да прикрива дейности, вълнения и желания, често неясни и отдалечени — за възрастния — от всякакъв генитален смисъл. За детето криенето е винаги сексуално и отблъсква заплахата от изнасилване или кастрация. Възрастният, който уважава този вид поведение и приема да отговаря на всеки детски въпрос, свързан с пола (неговия и на родителите му), позволява да се извърши гениталното приспособяване на детето към собствения му пол и към желанията му. В този смисъл отговорите на възрастния са особено положителни, ако са формулирани опосредствано, в точно символно съответствие с емоционалните усещания, свойствени на детето. Това е стил на целомъдрие, който разрешава културното прикриване, като оставя символна свобода на въпросите, засягащи сексуалността. По този начин целомъдрието ще бъде усетено като напълно оправдана — емоционална модалност.
Структуриращата едипова ситуация може да възникне само чрез обмен на символи. Именно вербализирането на фантазмите и отговорът чрез културни и социални фантазмени вербализации формират личността на детето, момиче или момче. Ако назоваването на сензорните и афективни сексуални проблеми влече не упреци, нито извратени или прелъстяващи обяснения, а отговори, съобразени с гениталните реалности, ако е целомъдрено в намеренията си, то ще формира здрав сексуален нарцисизъм, съобразен със същността на сексуалността на момичето или момчето; това ще развие генитално поведение, съвместимо с удоволствието, плодовитостта и междуличностния сговор с членовете на семейната група.
Молбата за достъп до гениталното либидо се изразява чрез изречен въпрос, засягащ раждането на децата изобщо и по-специално собственото появяване на света или това на бъдещ потомък. Без отговор на родителя, в който той да поеме отговорността за собственото си телесно участие, заедно с това на другия родител — т.е. да защити идеята за необходимата допълняемост на родителските полове, които са в основата на живота, — детето, момиче или момче, ще усеща неизречена забрана да преодолее познатия му дотогава дуален начин на отношения, ще се чувства заплашено да загуби сигурността си.
Опасност от удължаването на ситуацията в двойка. Комплекс за мъжественост
Клинически съществуват два типа комплекс за мъжественост. Най-яркият е този на момиченцето, което отрича всяко отъждествяване с момичешкото или женското поведение: то е момче във фантазмите си и обича да се облича в мъжки дрехи. Държи се като гамен, има остър език, понякога е много работливо телесно и интелектуално, в афективните си отношения с децата проявява спортен и момчешки дух. В този случай мастурбацията слабо присъства, момичето проявява no-скоро склонност да се бие. Еволюцията на такива момичета към прагматично социално приспособяване се постига чрез възпитание от страна на либерален човек, способен да търпи нарцистичните им изисквания, както и шумните им афективни реакции, особено в интернатите, където те създават впечатление на хомосексуални, каквито са много рядко. Могат обаче да станат такива, ако се разочароват от баща си или ако той реално отсъства (смърт, изоставяне), ако изпитват мотивирано раздразнение по отношение на мъжете или бъдат прелъстени от лесбийки, които пришпорват нарцисизма им в доминиращ, любовен, декларативен или аскетичен стил.
В последния случай имаме свръхнапрежение в сексуалното място, желано от другия, или контаминация с напрегнато въздържане в гениталното място, докато в същото време желанието е насочено към обект без достъпна телесна материалност. Другият, най-малко доловим за обкръжението, е изцяло фантазмен. Момичето живее в мастурбационен сън и изпитва ценестезични усещания, свързани с въображаемата му орална, анална или фалическа власт (като в детските приказки). То развива малко сублимации на орален или анален фализъм в обмена между тялото си и прагматичната среда. Всичко е въображаемо — момичето почти не говори на реалните лица, но разказва много неща на куклата си, живее в компанията на литературни герои или на техния измислен живот. Тук се забелязва реална опасност от нарцистична невроза, защото, бидейки незаинтересовани от прагматичния живот, тези момичета могат в най-добрия случай да развият интелектуален фализъм, успявайки в учението и превръщайки се впоследствие в негови затворнички. При тях пълноценното възникване на едиповия комплекс дори не се подготвя. Всичко се изживява във въображаемия, несподелен и все по-невъзможен за споделяне живот.
Предедипова ситуация в тройка
Жените, с изключение на майката, биват валоризирани като обекти на идентифициране само ако
