опитната съветничка и дори двойно опитна за момиченцето, защото тялото й е подобно на неговото. И наистина, от момента на раждането, когато детето разбива и преминава границите на утробата, майката — гнездо, носителка, снабдителка, опипваща и кърмеща — е изправената форма (телесен фализъм), символ на съдържанието и на знанието на всички рецепти за поддържане и поправяне на тялото, на съхраняването на неговата цялост, преоткрита като форма и като орално, анално, еротично и телесно функциониране, според редуването на напълване и изпразване, на буден (животински) и спящ (растителен) живот, символ на владеенето на разпокъсаните елементи, на господството над космическите елементи.
Майката — и бавачката или жената, която постепенно я е заместила — е следователно усещана от детето, момиче или момче, като притежателка на тайните на живота в неговите мутации и изпитания. Настроението й — весело, успокояващо, тъжно или неспокойно — очертава границите на онова, което е одобрено от нея и означава „може“ или на онова, което не е одобрено от нея: „Внимание, недей, опасност!“ Тоест неразрешеното от майката е равносилно на вероятно кастриране за тялото на момичето (за тялото и половия орган на момчето). Нещо като предстоящо и разрушително изнасилване за сексуалността на момичето. Тогава възбуждащата и положително структурираща опасност, усещана в очакването и в сексуалното привличане, става страхогенна, а не ерогенна.
Срещата — в едно и също време — на нагонните вълнения на детето и на емоционалната несигурност на майката затормозява първите и денарцисизира, деинвестира било образа на тялото на субекта, било образа на посоката на нагона (нагонния вектор).
Срещата — на едно и също място, географическо, пространствено или телесно — на нагонни вълнения, свързани със запомнянето на несигурността или на сигурността на майката, нарцисизира или не, поддържа или не етиката на осъществяването на желанието.
Всички фантазми или инициативи, чиято цел е да изразят сексуалните нагони на момиченцето, стигнало до стадия на съобразяването с трите воли, независими, но свързани, на лицата от семейния триъгълник, ще бьдат класирани като добри или лоши по няколко критерия;
— според това, което е позволено да се експериментира върху тялото с вече социализираните му ерогенни зони, т.е., което е позволено като функционално съответстващо на преоткриването на основната сигурност, с други думи предгениталното тяло в пълния си образ или сензорно-двигателната телесна схема с ерогенните си полюси на функциониране, с изключение все пак на гениталния полюс, за който още не се знае дали наистина трябва да бъде обезценен заради екскрементната зараза или схванат като нещо отделно заради значимостта на динамогенните емоции, локализиращи се там по време на общуване или във въображаемия живот;
— според това, което е позволено или не да се прави и да се въобразява най-напред от майката, после от другите фалически лица от женски пол, валоризирани от бащата;
— според това, което е позволено или не да се прави или въобразява от бащата и, в съзвучие с него, от другите представители на мъжкия пол, валоризирани от майката.
Наблюденията потвърждават, че в момента на зараждането на едиповия комплекс у момиченцето либидното приближаване към бащата е придружено от разцъфване на мазохистични фантазми. Момичето има към баща си потиснати пориви на нежност, положителни активни пориви, ако той е пасивен, и заема по отношение на него позиция на пасивно притежание. В замяна на това, ако той го търси, то бяга, „не иска да го вижда“ — така казва, закривайки очите си.
Между четири и пет години това поведение е типично за децата от двата пола спрямо всеки възрастен, родител или не, от допълващия пол. Така че не става дума за женски мазохизъм, а за предпазливост в отношенията с всяко силно валоризирано фалическо (заради изправената си стойка) лице, могъщо (тъй като е приспособено към света на силните) и желано (т.е. привлекателно). Възрастният от другия пол тревожи, защото е твърде съблазнителен. Защо твърде? Защото вече придобитото орално и анално благоразумие налага предпазливост пред тенденцията да се желае еротичен контакт — който се схваща като разрушителен — с прекалено силното, прекалено голямото.
Всяко привличане, на което личността на детето, в собственото му тяло, не е абсолютен господар, го превръща в предмет — какво ще направи другият от него, от половия му орган, усещащ привличането, ако се приближи прекалено? Именно чрез тази игра на криеница — „аз те гледам, ти не гледаш“, — която в телесен и етически смисъл съвпада с някогашната игра „куку — ето го!“, детето потвърждава интереса си чрез заявеното му отричане. Във всеки случай това поведение не съдържа нищо свойствено само на момичето.
От гледна точка на символичните поведенчески игри, свързани със сексуален телесен контакт, у момичето стремежът към сигурност в играта е съчетан с поведение на привличане на мъжа от разстояние. У момчето поведението на „блъскане“ на женското тяло също се разиграва от разстояние: то нанася удар на няколко сантиметра от тялото на жената, която трябва да се прави, че се бои и бяга; не докосва полите й с пръчката, а игрово преследва бягащата; ако тя се спре и го изчака, остава на известно разстояние и изразява с думи онова, което въображаемо прави, без всякакъв телесен контакт. Осъществи ли се контакт, става тревожно, играта вече не е нарцисизирища, радостта му на самец-завоевател се сблъсква с проблема на фалически непропорционалните тела — оттам страхът от кастрация, ако си представи жената като зъбата, или страхът от изнасилване, ако проецира върху нея фантазмираното сексуално проникване, насочено от неговия полов орган кьм нейния.
Това отдръпване, no-скоро задържащо, отколкото мазохистично, не е присъщо само на единия от половете; то се дължи на разликата в телесното развитие между детето и хетеросексуално желания възрастен. Става дума впрочем за хетеросексуалната съставка на детето в едипова възраст в дуалното му отношение към другия пол. Инхибирането на активната или пасивна агресивност не му причинява никаква болка. Следователно тук нямаме мазохизъм. Напротив, това инхибиране позволява да се сдържи еротичното напрежение, което си остава нарцисизиращо, ако сдържането е успешно. Няма нищо по-забавно от тази игра. Тя е първият „флирт“. Наскоро наблюдавах в един хотел група момичета и момчета на тази възраст и установих следното: момчето, което си играеше на прелъстяване с жените, само с една в едно и също време, се криеше от нея, като се приближаваше до баща си; ако майката присъстваше, то заставаше зад баща си, никога зад майка си; но ако бащата отсъстваше, се криеше зад майка си. Момиченцето пък, когато играе на тези провокиращи игри с мъжете, намира убежище в близост до тялото на майка си, но и до тялото на баща си, който спокойно може да е само заместник на отсъстващата майка; привличащият я мъж е просто различен от баща й мъж. Към три-четири годишна възраст това поведение е много разпространено и не съдържа никаква идея за съперничество спрямо единия от родителите.
С други думи, детето се приближава до всеки възрастен, който в момента не го привлича еротично; ако наоколо няма познат и родителите му отсъстват, то се приближава до възрастния, който му изглежда най- подобен на майка му или баща му по масата си, пола си или физиономията си.
Така че не става дума непременно, макар това да е началото на организацията на едиповия комплекс, за сексуална диалектика, развиваща се между три лица, а за игра между двама, между детето и другия, две кинетични орално-анални лица; в тази игра полът на детето играе ролята на третия, опитващ се да упражнява проникващ или привличащ начин на прелъстяване — игра от нарцистичен тип с орално и анално либидо, макар и придружена от откриването на възбуждащи усещания в гениталната област, еректилна у децата и от двата пола. Момчето не желае да се „разтовари“, освен от разстояние, чрез хвърляне на предмети или уриниране. Момичето не желае проникване чрез телесен контакт, а избирателно внимание от страна на представител на мъжкия пол — то иска да фокусира нагонните вектори на самеца, но от телеснаразстояние, което забранява осъществяването.
И това е толкова вярно, че момиченцето приема бонбони от ръката на всяко лице, дори от мъжки пол, което не я интересува еротично, но не приема бонбон от онзи, който я интересува, освен опосредствано, например ако е поставен на масата или премине през неутрална ръка. Трябва да се подчертае, че тук не става дума за въздействието на ревнива майка, присъстваща в играта. Чрез тази игра момиченцето овладява нарцистичния си сексуален нагон, стига да не се сблъска със сензорната реалност на тялото на другия, опасно най-напред за тялото му, после за половия му орган.
За децата от двата пола именно от този момент нататък ще се структурира или не личност, способна да приема съзнанието за желанията си, съсредоточени в гениталната област. Това става чрез поначало труден личностен и емоционален растеж, още повече усложнен от културния обмен с невротизираните възрастни от обкръжението на детето.
