травматичният шок, дължащ се на изненадата по време на присъствие на сексуални отношения или на откритието на тайно, следователно виновно, съжителство на родителите, или пък на истинско или клеветническо свидетелство по този повод.
Този вид воайорство понякога е наричан първична сцена заради резониращите с нея вълнения, пробудени у субекта, когато присъства на полов акт, в който не е генитален и активен партньор. Но ако случайното присъствие на сексуален акт на родителите може да травматизира детето, ако е в неподходящ период от еволюцията му, то може да има и обратен ефект, когато става дума за характерово пасващи си родители; детето много често търси тази ситуация, понякога по доста неосъзнат начин и със смътно чувство за тревожност, от което много лесно може да произлезе чувство за вина, ако родителят прибави към него собствената си тревожност. Ма-жар да го шокира в момента, изживяването има впоследствие структуриращ и положителен ефект в случай, че никой не го узнае или ако го узнае, не го порицае.
Този структуриращ ефект е същият като произведения от разкриването на оплодителната роля на бащата спрямо майката на малко дете, момиче или момче. Момчетата по-рано задават въпроса: „Кой ме постави в корема ти и как?“ Внушителният брой свидетелства за реакциите на децата от четири до девет години, на които е било правено това разкритие (понякога в случай на развод, раздяла или смърт на съпруга), показва винаги един и същи процес: мълчание, отдалечаване за размисъл, последвано от порив на нежност към майката или бащата, при което детето опира глава на рамото им; или, ако двамата родители са починали или изчезнали и става дума за трето лице — зареян поглед, неопределимо изражение на мекота и горе-долу едни и същи думи: „Милото ми майче, милото ми татенце“5.
Какво точно либидно структуриращо, какво посветяващо и променящо става в първичната сцена — ориентир за собственото признаване ab ovo като човешко същество и субект на своето желание?
Това, което става в емоционален план, е сливане на нарцистичното и обектното либидо, които ретроспективно инвестират в първоначалното точковидно и триединно съществуване, без значение дали в момента единият или двамата родители присъстват или отсъстват, защото в случая те са представени от преносен и пророчески заместител — винаги има поне двама възрастни, които афективно поляризират живота на дете на непсихотична майка.
Отказването от телесните и сърдечни опити за прелъстяване на бащата и братята ще постави момичето в кръга на извенсемейните обществени взаимоотношения — идентификации, интроекции и проекции, — кръг, който дава своя плод: релативизация на етическите ценности, придобити в изключително семейното обкръжение, формираща борба за любовта на момче, чието платоническо благоволение е било дотогава споделяно с най-близката приятелка…
Изтласкване в пубертета
С навлизането в гонадна зрелост еволюцията на момиченцето може да тръгне към очакване на пенисно привличане, чиято изключителна локализация в половите органи, сублимираща другите тенденции, ще бъде насърчена от етиката на неговата среда; това очакване ще се отнася до половия орган на бащата (когато едиповият комплекс още не е преодолян), но може и да се пренесе върху семеен или извънсемеен заместник, ценен от двамата родители.
Този фалически избор — или фалотрбпично привличане — на половия орган на момичетата през пубертета бива разстроен само в определени случаи, като случая на много активен едипов комплекс на момичето, придружен с виновно съперничество с майката — било защото последната се опитва да прелъсти момчетата, които привлича дъщеря й, било защото насърчава латентното съблазняване на бащата от дъщерята, било защото бащата, чийто собствен едипов комплекс спрямо майка му и сестрите му не е бил разрешен, усеща в себе си да се надига болезнена ревност, усложнена с латентни хомосексуални фантазми, и създава чувство на вина (чрез нямо емоционално заразяване или чрез проекция) у дъщеря си, обект на желанието му или заместител на пола му, принуждавайки я по този начин несъзнателно да навлезе в полето на телесния контакт, чуждо на истинската й чувствителност.
Развиващият се у девойката процес се дължи на това, че тъй като не се усеща достатъчно защитена от кръвосмесителна връзка и не е могла да вербализира сексуалните си вълнения, свързани с тези на майката и ясно свързани с тези на бащата (на когото не може да се съпротивлява поради крехкостта си), тя никога не е участвала в разговори, които да я посветят в нещата и да я доведат до позволено и структуриращо въобразяване на първичната сцена. Имам предвид половия акт, първопричина за съществуването й, и допълнението му — емоционалното отношение на иронично фабулирана ретроспективна — ревност, която в пубертета придружава винаги вълнуващото споменаване за тази сцена.
Не бива да се забравя, че доминантното локализиране на либидото, еротизиращо гениталната област, съвсем не означава, че момичето или жената са завършили гениталното структуриране на личността си (според общите положения, характерни за този стадий), нито че гениталните им пътища са място на инвестиране на сексуални нагони, различни от аналните или оралните, със заплахите им от тревожност, спукване (изнасилване) или разделително разпокъсване (кастрация). Честите за тази възраст мастурбационни наслади могат да създадат у момичето чувство за вина; те всъщност прикриват оправдано или неоправдано чувство за малоценност. И тук онова, което е негласно непозволено от родителите (да излиза, да танцува, да говори високо, да се гримира), може да затормози девойката и да отложи началото на социален разцвет, удължавайки периода на трудната възраст.
Колкото по-богати на прагматични женски и обществено стойностни придобивки (култура, кухня, домакински умения, танци, музика, артистични занимания, срещи с другари от двата пола с културна и спортна цел без надзор от страна на възрастните) са били предедиповият и латентният период, толкова по- лесно ще е личното приспособяване на подрастващата към социалното й положение на жена; трябва все пак да се прибави, че сама по себе си фалическата женска сила е либиден, орален и анален произход абсолютно не е достатъчна за хетеросексуалната ориентация, ако последната не е започнала с установяването на едиповия комплекс и не е завършила с достъпа до първичната сцена.
Появата на менструалния цикъл и новият, наложен от него ритъм никога не травматизират, нито носят страдание и безпокойство при „неразположение“ на момичета, здравословно подготвени за това от женствени майки, позволяващи на дъщерите си да очакват, както самите те на тяхната възраст, че животът ще изпълни своите обещания, което той прави понякога.
Колкото до страха от кастрация и изнасилване, той отново бива подчертан, валоризиран без мазохизъм в случая на емоционален генитален живот, приет от Свръхаза в семейната група.
Соматични и психически трудности през пубертета
Неразположенията или дребните гинекологични симптоми, които предизвиква навлизането в пубертета, са винаги вътрешно-нарцистичен език и се използват според начина, по който социалната среда, главно женската, реагира на тях. Често се срещат майки, които прикриват съперническата си ревност чрез свръхзакрилнически грижи за дъщерята по време на първия й мензис, служейки си с това физиологично събитие, за да й създадат чувство за вина при всяко спонтанно движение и да възпрепятстват социалния й и спортен живот, като по този начин превръщат менструацията в истинска натрапливост за момичето. Разполагам с много свидетелства на жени, направени по време на психоанализа, относно травмата, нанесена им от поведението на майката по този повод.
Ето няколко във висша степен символични примера: загадъчно писмо, оставено на масата на единайсетгодишно момиченце до пакет превръзки: „Сега знаеш какъв е бил грехът на Ева. Ще трябва да ги слагаш всеки месец, докато станеш твърде стара, за да имаш деца“; предупреждение, отправено към тринайсетгодишно момиченце: „Сега, ако искала можеш да караш колело, но момчетата ще видят цъфналото цвете отзад на роклята ти“; към дванайсетгодишно момиченце: „Сега, ако не се държиш както трябва, ще имаш дете…“; бащата на същото момиченце допълва: „А ако имаш дете, най-добре се хвърли в езерото и не очаквай от мен да те извадя оттам.“ На момиченце без майка, отгледано в пансион от стари моми, казали: „Сега ако целунеш момче, веднага ще дойде детето и ще бъдеш изгонена оттук.“ На друго едно (при същите условия) — загрижено: „Ако се изкъпеш по време на цикъла, ще умреш; момиче с мензис трябва много да се грижи за себе си, иначе рискува да остане бездетно; бедните ви бащи нямат нужда от
