телата и сърцата са в съгласие, става дума за естествено удоволствие, а не за нещо отвратително или болезнено. Подобен разговор по повод на инцидентно събитие, каквото винаги се случва в този период от живота на момиченцето, внася, обяснявайки реалността, известна сигурност по отношение на смущаващите усещания, които е изпитвало и добре разпознава в себе си може би с кранчето на ясното си съзнание, сигурност, поддържана от пълното с разбиране снизхождение на майката. По този начин идеята за сексуално отказване от възрастния обект намира подкрепа. Колкото повече сексуалните отношения биват обяснявани и опознавани, толкова по-категорично ще бъде отказването по ендогенни мотиви поне временно, до половата зрелост — възраст, все още далечна за момичето, възраст, в която физическият облик на тялото му ще стане, както твърди майката, подобен на този на всички жени.
Ситуацията с три лица с полове, признати като места на желание, три лица, две от които са от един и същи пол и си съперничат в желанието си към третото, може в такъв случай напълно да се изживее в нейния екзистенциален конфликт от момичето, което трябва да го разреши само, за да достигне до зрелостта.
У момичетата страхът от изнасилване се преодолява благодарение на съзнателното сексуално отказване от пола на бащата. То е възможно само ако поведението на бащата и на възрастните от мъжки пол, валоризирани в междуличностните отношения, не е нито прелъстяващо, нито двусмислено спрямо детето. От това отказване се ражда сублимацията на гениталните нагони. Възможно е обаче да се запази несъзнателен едипов остатък на безусловно очакване във времето, което не е несъвместимо с истинските женски сублимации. Би могло дори да се каже, че съществуването на този остатък се насърчава в нашето общество, защото подобна приглушена сексуално-генитална и емоционална фиксация към бащата предпазва момичето до пубертета от сексуална свръхоценка на момчетата на същата възраст (несравними с бащиния образ) и го задържа в състояние на хомосексуална подражателна зависимост от майката или от валоризираните от бащата жени. Въпросният хомосексуален остатък на търсена зависимост от едиповата майка и на прикрито сексуално съперничество с нея мотивира характеровите напрежения между майката и дъщерята — винаги усложнени от присъствието на бащата, както и разбирателството между тях — разбирателство от садомазохистичен тип, когато бащата отсъства.
В този случай обаче липсва всякаква истинска нежности между майка и дъщеря, и между баща и дъщеря. Защото нежността е плод на първичната сцена, изживяна и приета в условия на пълно отказване от сексуален живот с родителите и на приемане на междучовешкото равенство; така се осъществява субективното откъсване от ситуацията на любовно надценяване с характер на семеен шовинизъм.
Разрешаване на едиповия комплекс
По мои наблюдения това разрешаване се извършва най-рано към девет, десет години и често едва в пубертета, след пробуждането в момента на половата зрелост на дремещите едипови вълнения. Следва периодът, който може да бъде много кратък, на т.нар. трудна възраст — критична възраст, в която едиповият комплекс все още бушува: декомпенсациите на емоционалното равновесие придобиват хистеричен стил, като се движат от възбуда до депресия по повод на най-дребната нарцистична рана.
След разрешаването на комплекса и погребването на мечтата за инцестно майчинство, еволюцията на либидото у момичето води до генитален избор на собствената му личност в смесено общество. Тази еволюция му позволява да развие истински сублимации на мястото на механизмите за приспособяване или защита на оралните, анални или фалически желания, изживявани към едипови обекти — баща и майка или по-възрастни братя и сестри. Създава се организация на характерологич-ната структура, използваща оралните, анални и фалически нагони предимно в услуга на гражданската личност на момичето в извънсемейни избори, като активна участничка в женски, по-рядко смесени, културни групи.
Част от пасивните орални, анални и фалически нагони, представени обонятелно, зрително, слухово, осезателно и ритмично, инвестират нарцисизъм в половата и вулво-вагиналната област, клитора и гърдите. Тогава момичето започва да се грижи за цялата кожна повърхност на това фалическо тяло, за естетическата му стойност във връзка с произведения върху другите момичета ефект — било за да ги накара да завиждат, било за да бъде прието в малките кРИтерии на момичетата, които се съюзяват, за да се противопоставят по-лесно на майките или заместниците им, или пък за да привлече погледите на момчетата, без все още да провявява видима дързост с оглед на евентуален флирт, макар активно да фантазмира в тази насока.
Пубертет
Порастването на гърдите и появата на менструалния цикъл бележат решаващ емоционален етап в зависимост от това дали идеалният Аз и Свръхазът на момичето ще приемат този физиологичен напредък като желано влизане в категорията на девойките.
През този период нагонното разпределение се засилва в количествено отношение. Тялото е инвестирано като напълно недиференцирано фалическо пластично тяло, предизвикващо интереса на мъжкия пол. Това е много критичен период за юношеския нарцисизъм според това дали майката и джобните пари позволяват притежанието на чорапи, сутиени, женски обувки и дрехи, прически-атрибути, чрез които девойчето се смята за преобразено, защото съзерцава в огледалото образа си, дегизиран като млада жена.
Следва да се уважава този сигнал за привличане, тъй като субективната му цел е да предизвика възхищението на по-възрастните мъже; всъщност той предизвиква само възхищението на момчетата от същото поколение или на по-младите, които единствени се хващат на въдицата на пантомимата.
В наши дни влиянието на стила „филмова звезда“ играе неоспорима формираща роля при момичетата под четиринайсет години. Актрисите са митичният носител на един идеал на Аза, видимо лишен от едипов комплекс (без инцестни резонанси), следователно успокояващ. Свръхвалоризацията на собствения образ такъв, какъвто изглежда в очите на другите и големите усилия, които полагат в тази насока някои девойки, водят до съперничество с другите момичета — различен вариант на същия модел (извънсемейни сестри); след латентните хомосексуални съчетавания тази свръхвалоризация влече сублимирани сексуални и хетеросексуални съперничества, както и формирането на младежки групи, социализиращи сексуалността.
Първична сцена
Аз лично я смятам за истинската крайна точка в преодоляването на едиповия комплекс; тя много често липсва в психичната структура на нашите съвременници.
Плодът на първичната сцена, изживявана въображаемо и вербално спрямо друга човешка личност, за предпочитане един от родителите или родителя от същия пол, който не забранява ретроспективните фантазми, позволява и оправдава инвестирането на нарцисизъм в женското тяло — като тяло, центрирано от привличането на фалическия пол — на сладострастно свръхинвестираното място на гениталния отвор. Оралното и анално либидо със своите нарцистично свободни или освободими черти се поставя в услуга на това телесно инвестиране (представено като фалическо), както и на инвестирането в телесните кухини, главно в гениталната област, чрез специфично женски културни дейности.
На тези вложения съответстват последователни етики: мимически красноречивата етика на оралния стадий за хубавото и за добрия вкус, утилитарната етика на аналния стадий на междуличностните отношения, на изгодната размяна на оказаните услуги или на културни или конкретни придобивки. Всяка сексуална диалектика, субдимирана или не, отговаря на съзнателни критерии за валидност поне за субектите, ако не за сляпото им обкръжение.
На каквато и възраст да възниква едиповата криза, отказването от всяка друга съпружеска сцена с едиповия родител извън единствената първична сцена на зачатието на субекта (чийто плод е самопознанието му в предисторическото зародишно създаване), е единственият изход, съвместим с отговорно и плодовито генитално съществуване — от гледна точка както на тялото, така и на сърцето и на общата им свързаност със закона, който ги очовечава, социализирайки ги.
От тази несъзнавана нужда от отказване идва, за организиращата се генитална едипова структура,
