физически или душевен садо-ма-зохизъм, възприеман от него като специфично кастриращ.
Макар в социалния живот отношенията им да запазват фасадата си, жената не се чувства оценена нито в личността си, нито в нейния физически, културен или утилитарен аспект, т.е. в едипов или хомосексуален план. Тя се стреми по подобие на съпруга си отново да изживее пола си като безинтересен и да се отдаде на свръхкомпенсаторните вълнения, които са й помагали по време на страха от първична кастрация; освен това да говори за любовния си неуспех на приятелките си е също толкова опасно, колкото и да не говори. И ето че тя се оказва с пол, с който не знае какво да прави и за който не знае какво да каже, и гледа на пола на мъжа си — който също не знае какво да прави с пола си — като на непознат, когото не би могла да разбере. Така възниква първична фригидност, която би била кратковременна и без сериозни последствия, ако съпрузите успеят да поговорят за взаимната си несполука.
Ето как първите сексуални отношения между младоженците се оказват сексуално травмиращи и за двамата, само поради факта на еротичното им или нарцистично не-валоризиране, което никакво символично посредничество от единия към другия не е предотвратило, тъй като всеки е за другия обект на недоразумение в разочароващия дуален телесен контакт. Срещата на тази преждевременно създадена двойка, чиито тела и сърца не са доволни едно от друго, се превръща в омразно взиране в огледало, в което всеки вижда върху лицето на другия образа на собственото си разочарование.
В случай на сексуално неразбирателство между партньорите, отхвърлянето на другия би било за всеки от двамата единственото ценно решение, структуриращо за либидото; често дори окончателно отхвърляне — което не означава, че, обратно, сексуалното разбирателство оправдава брака. Този риск винаги присъства в първите сексуални срещи, когато, уви, поради липса на възпитание бива заченато (случайно) дете от мъртвородена жена, бъдеща травматизирана и травматизираща майка. Ако за късмет неуспешният коитус се осъществи извън брака, защо е необходимо озаконяването на детето — абсолютно потребно на гениталния Свръхаз и на идеала на Аза на двамата партньори — да бъде най-често отказвано от родителя или да служи като средство за шантаж, за да легитимира неуговорен предварително съюз, катастрофален за душевното здраве на тримата?
С какъв само нечовешки и отчуждаващ товар участниците в подобни бракове обременяват и себе си, и най-голямото дете на това семейство, изградено върху родителското малодушие пред изпитанието на експерименталния полов акт! Вместо да приемат генитално детето си, като признаят взаимната си отговорност, изпълняват задълженията си и се подкрепят един друг, всеки от двамата, оженвайки се за другия, иска да извлече полза от „правата си върху детето“, което „му принадлежи“. Един разпространен израз обобщава този псевдоморален закон: „Сгазил е лука, сега да изпълни дълга си.“ Дългът се състои всъщност в ратифицирането на първата грешка с втора, съвсем съзнателна, като бракът циментира едно неразбирателство, последвано както от още грешки, така и от оплодителни коитуси на двамата съпрузи, превърнали се в затворници един на друг и даващи пример за гениталното безсмислие на един живот. Всичко това е винаги илюстрирано от задушаващ невротичен климат в дома им. Докато запазването на гражданското им състояние на неженени, всеки сам за себе си отговорен за действията си, е изпитание чрез несигурност, необходимо за узряването и след това за годежа на сърцата и телата им, узряване напълно независимо от физиологичната им плодовитост, която, в случаите на „прибързан“ брак съответства на пренос с acting out.
Колко семейни неврози и либидни израждания биха били избегнати чрез сексуално възпитание в посока на създаването на деца по взаимно съгласие, никога преди постигането на гражданска и финансова автономия от двата елемента на двойката, т.е. когато Азът им стане зрял, и никога преди постигането назадоволителна обща наслада, т.е, на генитално и генетично смислен либиден обмен! Всички законни споразумения, постигнати при развода, са закъсняло лечение и са придружени с абсурдни загуби на либидна енергия както за родителите, така и за децата им. По-добре е да предотвратяваме неврозите и психозите, отколкото да се опитваме да ги лекуваме! Напълно вероятно е впрочем, че доста бракове биха били сключени от същите партньори след няколкото години, необходими на еволюцията им към пълното либидно осъществяване, т.е. осъществяването на смисъла на взаимната им генитална отговорност по отношение на емоционалната им и лична съдба.
Мъжът и жената не винаги грешат при първото си сексуално влечение, но твърде често ангажират живота си прекалено бързо, още преди да са достигнали възрастта на желанието да създадат третия елемент, детето, преди да са узрели достатъчно, за да прехвърлят нарцисизма си в живия плод на любовта си. Тази изживяна генитална диалектика на смислена плодовитост не носи повече „щастие“ от другите диалектики — нито впрочем по-малко, — но в деня, в който се разгърне, тя анулира валидността на съюзите по дуална сметка чрез размяна — на печалба или загуба — на сърцата, телата и символния им смисъл. Материалните и морални натоварвания, емоционалните и сексуални радости и мъки, които възникват в семейството на двойка, здравословно структурирана в либиден план в момента на брачния избор, рядко са източник на регресии при изпитания както за личностите на родителите, така и за тези на децата, на които те служат за имаго по време на растежа им. Такова е свидетелството на детските психоаналитици.
Майчинство и ролята му в сексуалната еволюция на жената
Не само след желаната дефлорация от мъж, на когото се е отдала свободно и който е знаел как да я обладае, но и след истинското телесно майчинство еволюцията на женската сексуалност е в състояние наистина да достигне до пълното преодоляване на емоционалните едипови остатъци, до възможния траур по фалическия нарцисизъм на тялото и пола на жената, до изоставяне на хомосексуалната й зависимост, породена от чувство за вина към родителите (главно към майката), до инвестиране на тялото си за онзи, на когото принадлежи пола й и на когото остава вярна не по задължение, а по свободен любовен избор.
Късното разцъфтяване на жената е следствие на това, че първичната сцена много често закъснява чак до първото раждане, което й позволява да изживее нарцистично центробежното изнасилване на майка си чрез плода, който е идентифицирана с майката част от нея. Първичната сцена, такава, каквато и я е представяла според познанията на едиповото си детство или на юношеството си, макар да е подготвила жената в момиченцето, не му е позволила да изживее отново оневинения факт на взлома, причинен на майката, и страха от кастрация (от раздяла) в най-първоначалния му вътреутробен-натален произход.
Нарцистичното инвестиране в кухите маточно-околоматочни генитални пътища е плод на това майчинство, особено ако е изживяно като не егоистично генитално творчество, като дар, предложен на човека, който я е направил майка. Казват, че в Китай имало една ритуална фраза, която родилката трябвало да произнесе пред детето си: „Чрез теб, мое дете, и в името на моите деди, поздравявам дедите на благородния ти баща.“
Гениталният избор на жената е фалотропен. Резултатът на този избор е една желана плодовитост в качеството й на власт, получена от фалически представител, едновременно личен и социален, носител на оплодяващ генитален апарат, чието внимание, интерес и съзнателен избор е предизвикала.
Именно по отношение на въображаемата плодовитост и на въобразеното необходимо раждане — центробежно изнасилване и висцерална кастрация — гениталното либидо може да инвестира вторично, при настъпването на истинското майчинство, женското генитално тяло като съществуване, допълващо фалоса.
Преди да се изживее и превъзмогне сцената на раждането, нарцистичните представи са все още малко или повече заразени от орални и анални представи, свързани с центростремително изнасилване яли с дистална клиторна и мамиларна кастрация, съзвучни с допълващите мъжки страхове. Бременността и след това раждането внасят в тялото на жената заплахата или сигурността на гениталното отъждествяване с майката с радикална промяна аазовата й психология, прехвърлена от собственото й тяло върху тялото на детето, както и относителното деинвестиране на обекта, смятан дотогава за единствен фалически представител. Често се наблюдава по време на първото майчинство — особено ако детето е момче — как личността на съпруга временно се валоризира само като баща на детето и фалическа майка на жената. Свекървата (зълвите) става за жената обект, наследил враждебността й към собствения й баща, изпитвана в един период от детството й, когато като съпруг на майка й той е бил неин съперник в дуалната, орална и анална любов, която е хранела към последната или е изисквала от нея. Тя се бои да не би свекървата да отвлече детето й и възприема като изнасилване посещенията й в дома на младото семейство.
Собствената й майка, стига да е свободна, се превръща в нейна близначка или по-голяма опитна сестра,
