близостта между майка си и баща си. Това е следващият етап. Защото любопитството ще донесе на момиченцето — ако вместо да бъде порицавано, бъде поощрявано, та да каже какво именното интересува (какво правят мама и татко в леглото) — точния отговор за любовните отношения и физическия контакт между родителите му. Трябва да му се каже, че когато порасне, животът и него ще призове към същите отношения и главно да му се внуши мисълта, че се е родило именно благодарение на тази любов и това желание на майката към бащата. Така предложеният на детето фантазъм за първичната сцена, дала му живот, когато е вербализиран в приятна атмосфера, създадена между детето, майка му и баща му (защото този разговор може да се проведе от няколко души), окончателно го освобождава от инцестните остатъци в отношението му към бащата (хетеросексуални) и към майката (хомосексуални).
Женският нарцисизъм леко се прекършва по време на падането на млечните зъби. Ако едиповият комплекс е готов, ако е бил обсъждан с думи, разрешаването му става, когато новите зъби са пораснали и момиченцето открие в огледалото усмивка на девойка. Тогава всичките му мечти и фантазми се насочват към бъдещето. После настъпва фазата на физиологична латентност и нагоните му намират своята сублимация в културата, обществото, приятелите и различните видове занимания. На подобно дете е дадено всичко, което да поддържа женския му нарцисизъм.
Седми етап. Пубертетът. Пубертетът на момичето може да го изненада, когато не е било подготвено от майката. Появата на кръв на вулвата е винаги травмираща, ако не е била предвидена като знак за възходящо развитие, знак, че детето се превръща в девойка. Това развитие чрез първата менструация може да бъде трав-миращо и когато майката говори с бащата, а той с дъщерята. Опитът ми показва, че през пубертета момичето не бива да бъде обект на любопитството на баща си по повод менструалния си цикъл. Проблемът се усложнява, когато бащата е лекар, което е винаги травмиращо за девойките, още повече че някои лекари бащи не разбират свяна на детето си. В обикновените случаи при идването на менструацията момиченцето има нужда главно от съучастничеството на майката; след това вече няма значение, тъй като няколко месеца по-късно нещата стават рутинни. Самото момиче, ако майката го е възпитала в простота по отношение на телесните неща, съвсем лесно ще каже на баща си или братята си: „Днес няма да се къпя, защото съм с мензис.“
Свянът на девойката е свян на чувствата. Той засяга тялото само в началото на установяването на женствеността. Това обаче не е причина родителите да не продължат да проявяват целомъдрие спрямо дъщеря си и да не я възпитават в телесно целомъдрие вкъщи. Защото, както учим детето да не поврежда собствеността на другия, да не я краде дори в семейството, за да го подготвим за социалния живот, така и възпитанието в семейството е предназначено да подготви детето за живот извън него. Липсата на подобно формиране на женствеността чрез поведение, което я валоризира (а целомъдрието валоризира женствеността), е недостатък във възпитанието, давано от майките.
У девойките мастурбацията може да продължи и след пубертета, но може и изобщо да не съществува. Това не показва липса на чувственост. Еротизмът на момиченцето и на девойката, със или без мастурбация, й носи сладострастни усещания чрез сънищата или фантазмите, свързани с младежите, които вижда, било защото ги познава много добре, било защото ги познава съвсем бегло. Възпитанието също играе роля в този любовен плам, който понякога разстройва чувствителността на девойката. Тя рядко го споделя с майка си, но често го прави с друга жена, приятелка или член на семейството. Достатъчно е да заговори за това и да чуе: „Нормално е, всички сме го преживявали!“ и нещата се наместват. В противен случай мастурбацията може трайно да се установи, поддържайки блянове, които девойката смята за нередни или неприлични, във всеки случай за ненормални. Защото въображаемият еротичен живот не изглежда нормален за момичето, както за момчето.
Малко нещо знаем за еротичното инвестиране на гениталните пътища у девойката и това, което знаем, е споделяно от жените със задна дата. Не е сигурно обаче, че те си спомнят добре младостта си, защото когато сме вече зрели, ние проецираме сегашните си усещания и чувства върху миналото.
По-добре познаваме ефектите на нарцисизъм, който не е инвестирал в еротизацията на гениталните пътища. Това са соматичните смущения, които придружават мензиса или съпътстват желанието за деца от ревност към майката, когато тя роди бебе. Лекувала съм момиченце на тринайсет години, вече с мензис, което внезапно започнало да получава кръвоизливи, заради които го завели на гинеколог; той не успял да го прегледа и го изпратил при гиноколожка, която също не успяла да я прегледа и която, смятайки, че детето е психотично или поне силно невротизирано, го бе изпратила при мен. Детето наистина болезнено изживяваше ревността си към току-що родилата майка. Новороденото братче бе променило целия едипов комплекс. В това семейство нищо никога не беше обяснявано. Очевидното тежко състояние на момиченцето, и органично, и психологическо, се подобри за три седмици, т.е. след шест сеанса, по време на които употребените от мен думи му позволиха да излезе от нещастното си и денарцисизирано мълчание, да се отпусне и да ми разкаже за желанията си да убие братчето си. Точно тези братоубийствени желания бяха предизвикали кръвоизливите. Всъщност тя не искаше да унищожи братчето си, а обекта на гордост на майка си. Това девойче не бе информирано за бащината роля в зачеването.
От момента, когато момиченцето приеме (и дори приеме с гордост) характеристиките на пола си, и ако е запознато, макар и не в подробности, с ролята на бащата, за която не му е забранено да фантазмира и говори, гениталното му либидо по отношение на фалоса и на желанието за бъдещо проникване започва да се конструира. Затова е много важно на девойката да бъде обяснено понятието за ерекция, която прави възможно вкарването на пениса. При липса на обяснение на еректилното функциониране на мъжкия член, което съответства на пробуденото сексуално желание на мъжа, интуицията на девойката не разполага с означаващо, за да му отговори. От друга страна, тъй като се вълнува при срещите с млади мъже, тя може да се усеща в опасност в тяхно присъствие, защото желанието й предизвиква у нея недоверие към самата нея. Това е лесно обяснимо. Желанието за дете е винаги свързано, и за момиченцата, и за девойките, с идеята за мъжка любов. И това желание е както много силно, така и плашещо. Логиката им подсказва, че още не са достатъно зрели, за да отглеждат дете, и фантазмите за изнасилване, които възбуждат женствеността на момичето още от едиповата възраст, се смесват с възможната реалност на изнасилването по време на каквато и да е социална среща с младеж. Което спъва социалния живот на иначе здравата девойка. Смятат я за невротичка, а на нея просто й липсва информация.
Също както, когато е била малка, именно езикът й е дал представа за женствеността й, така и в пубертета словесният обмен с доверена жена, no-скоро майката, ако е опитна и не проявява воайорство, нито властност, спъваща свободата на девойката, би могъл да й достави необходимата информация навреме, т.е. в първите месеци след идването на менструацията. Обикновено това не става. Затова сексуалното образование се придобива от случайните разговори на момичето с негови доверени лица.
Учудващо е да се види и чуе как говорят жените за този период, да се установи колко безпомощни са момичетата пред глупостите, които им дрънкат момчетата, за да ги убедят да се оставят да бъдат проникнати в коитус, безсмислен в символичен план и за момчето и за момичето, извършван само, както се изрази една от тях, „за идеята“.
Признато или не, именно така днешните момичета и момчета, и главно момичетата, осъществяват сексуални акт твърде рано, още преди да изпитват желание за това.
Мисля, че в днешно време е важно нарцисизираните женствени момичета, осъзнали стойността на личността и пола си, да получават образователна информация, която да им внуши, че не бива да отстъпват на настояванията на момчето, ако не се чувстват привлечени от него. Понастоящем момичетата получават сексуално образование главно от училищните си другарки. Това, което е въведено в училище, не е образование, а просто информация, което съвсем не е едно и също. Някога в училище имаше само потискане, наречено образование, и невежество, превърнато в морална норма за момичетата. За щастие това се промени. Но за нещастие нищо не е направено, за да се поддържа у девойките чувството за собствена стойност, а по отношение на сексуалността, да ги насърчи да мислят сами, а не да се водят например по медиите, които по търговски причини подчертават повече телесните наслади, отколкото символичните женски ценности.
Опитът ми с разстроени девойки показва, че винаги става дума за последствия от сексуални отношения, които не са имали смисъл за тях, че са се поддали на подигравките на приятелките си и на момчетата и са отстъпили, без да изпитват желание, нито любов. В крайна сметка те се предават, за да не изглеждат глупави и също, защото между девойките се шири страхът от фригидност. Само че, разбира се, те се поставят тъкмо в условия, които могат да ги направят фригидни, след като се отдават, без да влагат в това
