някакъв естетически, морален или символичен смисъл. Впрочем за тях, както винаги, както и в миналото, първото отдаване има стойност със самия факт на отдаването; а ако момчето, което всъщност нищо не им е обещавало, ги напусне, те изпадат в криза на нарцистично принизяване. Бояли са се, че може да са фригидни, и ето че сега откриват доказателство за това. Именно за да лекуват своята „фригидност“ подобни съвсем млади девойки идват на консултация при психоаналитиците. Впрочем този вид психотерапия е твърде интересен за психоаналитика, защото му позволява да срещне жени на възраст, на която преди те не идваха при нас — освен когато страдаха от видими за обществото смущения — и не ни се отдаваше случай да им помогнем да станат автономни и да запазят самочувствието си.
Откакто съществуват и свободно се използват противозачатъчните средства, у девойките са се появили две чувства. Първото е страхът да не станат смешни, защото не са спали с момче, макар още да не са влюбени, и вторият, който създава грижи на гинеколозите, е, че след няколко доказателства за сексуална безчувственост в условията, за които говорих no-горе, девойките спират да взимат хапчета, за да имат дете. Не за да го отгледат и възпитат, а защото, убедени в своята фригидност, искат да са сигурни поне, че са жени, и да го проверят чрез забременяване. След което прибягват до аборт, възприеман от повечето от тях съвсем лекомислено. Но не от всички — абортът, необходим поради ситуацията на пълна социална и личностна незрелост, е травма не за съзнателната психология, а за несъзнаваното у девойката.
Ерогенната либидна представа за тялото и половия орган у момичето; естетическото и етическото символизиране като неин резултат
В процеса на сексуалното развитие на момичето можем схематично да обособим следните етапи:
1. Пасивна орална и анална фаза. Всичко, свързано с функционирането, с потребностите, които винаги са свързани с желания, включително с желанията на майката, говори, че е хубаво, че е добре „добре“ да се яде и дори „много“ да се яде. Не е хубаво, грозно е да се повръща. А и предизвиква тревожност. Колкото до аналната ерогенност, изпражненията трябва да бъдат хубави, но мама, която изглежда толкова щастлива да обира изпражненията от седалището на детето, когато са хубави, и която придобива обезпокоено изражение, когато не са такива, поражда начало на естетика (на естетически чувства), която се състои в това, че щом детето се научи да контролира движенията на ръцете си, то започва да опипва храната и фекалиите си. В този момент предметът, който досега е бил „хубав“ за гълтане, се оказва „не хубав“ за пипане. А другият предмет, хубав, когато го е взимала мама, не е хубав, когато го взима детето.
2. Следващата, садистична орална и анална фаза, се смесва с първата, щом се появи възможност за действията хващане и хвърляне, тъй като ръцете са мястото за преносна ерогенната орална и анална зона. Правенето с уста и правенето с анус се прехвърля върху „доброто“ или „лошото“ правене с ръце.
По време на тези две фази, в условия на езикова комуникация с майката и другите близки и благодарение на езика и реакциите на околните, детето пренася желанието си върху двигателните си прояви. Именно тук сложните ценностни скали се пресичат и взаимно се унищожават. Когато вкусът на детето не е задоволен от дадена храна, то я отхвърля — това е лошо. Ако обаче отхвърля с ръка нещо горещо, това е хубаво. Когато нещо е хубаво и то иска да го докосне, това може да доведе до катастрофа; затова пък има лоши неща, които е приятно да се пипат. Ето защо през този садистичен анален период се структурират ценностни скали, противоречащи на желанието и удоволствието на детето, което се отчуждава от желанието и удоволствието на майката. Да плаче, когато не се чувства добре, е хубаво, но от гледна точка на родителите е лошо. Може да се каже, че през тези период се създава склонността към лъжа у дете със силно либидо, което получава възпитание обратно на онова, което му се струва хубаво. Обратно и по отношение на ритъма на уриниране и дефекиране, както и на ритъма на сън. Според спонтанния му ритъм, на детето не му се спи — обаче трябва да спи, трябва да мълчи, да стои на тъмно и да няма играчки. Всичко това изкривява желанието в неговото осъществяване, което не е нито „добро“, нито „лошо“, но което даден тип възпитание прави „лошо“. От тази възраст нататък децата и от двата пола могат да развият мазохистичен морал, за да останат в хармония с родителите си.
3. Фалическата фаза, вече започнала с валоризирането на зърното на гърдата — частичен фалически обект за ерогенната привличаща и поглъщаща орална зона, и на аналния обект на фекалията — валидна, изхвърлена и дадена на майката, която толкова се радва да я поеме, и усложнена с противоречивата естетика и етика, изразена в мимиките на майката.
Но фазата, наречена фалическа по отношение на детеродните органи, достига до забелязването на сексуалното различие. Тя настъпва с известно закъснение, когато момиченцата не са имали възможност до пет или шестгодишна възраст да видят как момченцата пишкат. Това, което възрастните трябва да запомнят, е, че за детето полът още не съществува. Става дума за общо еротични чувствени области и — нещо специфично еротично, но недоловено нито от детето, нито от възрастните — за възбудни усещания във вулвата и може би във вагината на момичето и в пениса на момчето, фалическата фаза е следователно уретрална. Първия път, когато види пениса на момченце, всяко момиченце изпитва желание да се спусне към него и да му каже: „Това си е мое, дай ми го, искам го.“ Което впрочем разсмива момчето и ядосва момичето — като вижда, че не е успяло да раздразни момчето, то незабавно се обръща към майка си: „Защо и аз нямам такова?“ В този момент майката може да преобърне естетическия и етически усет на момичето чрез точни думи, които идентифицират тялото му с нейното. И като следствие — тялото на момчето с бащиното. Веднага след това фаличеекото у майката, гърдите, предизвиква въпроса на момиченцето: „Защо и аз нямам?“ Единственият отговор е: „Когато бях малка, и аз нямах. Пораснаха ми, когато станах девойка. Щом пораснеш, и ти ще имаш цици, гърди.“ На момичетата трябва да се казват точните думи.
Познавах петгодишно момиченце, което наричаше гърдите на майка си „големите й кореми“, а това говори много за значението на означаващото корем за момичето, коремът, който ще придобие такава важност по-късно в психосоматичните смущения на жените, страдащи от генитална фрустрация.
От тази възраст на първична кастрация нататък разликата между момчетата и момичетата става очевидна. Момичетата слагат, прибират в чанти или в някой таен ъгъл всичко, което намерят, докато момчетата взимат само фалически предмети и ги крият на определено място в къщата, за щастие винаги едно и също, където се знае, че трябва да се търсят ключовете, главно ключовете впрочем: нещо, което влиза в дупка. Това показва как спонтанната естетика и спонтанната етика действат у двата пола, дори ако на момичето или на момчето нищо не е обясняваш.
Във връзка с тази неосъзната етика на двата пола във френския език съществува несъвместимост в значенията на думата „дърпам (спусъка)“ за момичетата и момчетата. За момичето тази дума означава „дърпам към себе си“, за момчето означава „стрелям — бум-бум!“ За момичето динамиката на думата е центростремителна, за момчето центробежна. Все в тази възраст започва „хвърлянето на топката“, различно извършвано от двата пола. Момичето хвърля топката отвътре навън. Момчето хваща топката отвътре навън — пренос на оралното, и я хвърля отвън навътре. В оралните сублимации момичето се развива по- бързо от момчето. То, както се казва, е „устато“. Удовлетворено от това, че има пенис, момчето не бърза да проговори. Забелязва се и друга разлика в двигателността: момичетата обичат да бутат предмет, в който са сложили разни неща, докато момчето мести предмети заради удоволствието да ги мести, разбира се, й дори много повече отколкото момичето, но предпочита да бъде в количката, която някой бута, вместо то да я бута. За момичето това вече е идентификация с майката, докато момчето, все още предпочита да остане неин частичен обект.
От момента, в който момичето е приело, като доказателство за съответствието си с женското тяло, да бъде сексуално конструирано такова, каквото е, у него като че ли започва много по-бързо видимо символично развитие, отколкото у момчето. Любопитството, желанието „да прави“, желанието за частичен обект представляват магически квадратчета или таткови пениси, представени от куклите. Очарованите близки мислят, че момичето се държи като малка майка, което не е невярно; само че то е садистична орална и садистична анална майка, която по нищо не прилича на зрялата майка.
Когато на тази възраст момчето също играе на кукли, то не изпитва нужда да има баща, нито дори майка за куклите си. Докато момичето се назовава като тяхна майка и обявява, че таткото на куклите му е неговият татко. Изглежда следователно, че още през садистичната анална и фалическа фаза момчето продължава етиката на дуалната ситуация, в която представя чрез поведението си както майка си, така и
