Половият акт е сюрреалистичен акт в пълния смисъл на думата, съзнателен акт в спряло време, на място, където двете тела се дереализират от загубата на съвместното и допълващо се рефериране към фалоса. Той е точката, в която се проявява безличното могъщество на фалоса, родено от техния, изоставен нарцисизъм, върхът на кривата на сблъсъка във всеки от двамата между инстинкта към живота с учестените в амплитудата си ритми на вегетацията, кръвообращението и дишането, докато се стигне до лудото препускане на сърцата, и инстинкта към смъртта в нямото, пълно и дълбоко изоставяне на „съзнателното“ съзнание, т.е. в наслаждението по време на оргазменото реализиране.
Реализирането на желанието й в пълния оргазъм изисква от жената цялостно участие в емоционалната и сексуалната среща с партньора и това спъва фалическото в нейния нарцисизъм, предоставил й свободата да бъде готова да приеме мъжа и да бъде в съгласие с него в действителността.
Отдаването на жената на мъжа остава неизвестно за нарцисизма й, каквито и да са фантазмите й по отношение на партньора и колкото и афективно положителна да е към любимия мъж. Ако тялото на мъжа не присъства наистина в действителността, ако я няма прегръдката му при срещата на телата, в игрите и доведения докрай полов акт, нарцисизмът на жената само ще усложни с мечтания предвидимия неуспех в случай че при появата на партньора нейният фалически нарцисизъм не се разположи в него, в неговата реалност тук и сега.
Все в сюрреалистично поле действа оргазмът, когато — след като жената възвърне съзнанието си — предизвиква задоволеност, пречупена през свързаната с генетичното й развитие призма на либидото. Усетените въздействия от оргазменото наслаждение могат да се разложат на усещания за сензорна, етическа и естетическа пълнота, за засищане, в смисъл на успокояващо орално либидо, за премахване на всякакво мускулно напрежение в смисъл на обновително анално либидо, за благодарност към другия, към тялото му, към собственото тяло, към света, за пълно анулиране на невротичния страх от живота или смъртта, за restitutio ad in-tegrum на цялата личност, за привеждане в ред на нарцисизма, изчезнал за малко в нулево време и на отсъстващо място.
Нима всеки оргазмен полов акт не повтаря във филогенетичен план първичната сцена на всеки от партньорите, носейки им по този начин, Заедно с въображаемата онтогенична регресия, основополагащия за всяка човешка личност тристранен опит: двама души, водени от желание и обич, които са скрепили своя пакт за триединна съдба на желанието? Усещането за пълна сигурност на субекта, който е в съвършена хармония с тялото си и изпитва пълно доверие към партньора си, е едновременно лично и безлично, то е усещане за съответствие със законите, създали вида, които пък са в съответствие с космическите закони.
Допълнителната възбуда на жената, понякога изваждането й от състояние на фригидност чрез различни видове садистично речево, мимическо или телесно поведение от страна на обичания партньор, могат да бъдат разбрани на основата на нарцистичната опасност жената да почувства, че се превръща в нищо. Защото тъкмо на мъжа предава тя по време на половия акт всичко фалическо, произхождащо от предгениталните стадии, и всичко, което в активните нагони доминира над пасивните нагони. Усещания на границата на болезненото в негенитални телесни части като че ли могат да бъдат залог за анален интерес на другия към нея, като тя престава да усеща границите на тялото си, но благодарение на този друг се чувства траен обект. Желанието да бъдат заставяни, принуждавани да понасят половия акт, което за някои жени е част от удоволствието, би могло да се обясни с невъзможното изплъзване от оргазмената опасност, към която се прибавя остатъчната опасност от садистично-оралното, садистично-аналното и агресивно- уретралното инвестиране на цялото тяло, както и опасността, дължаща се на пасивното инвестиране на всички стадии, в това число на гениталния, в самото място на женския полов орган. Последният е надценен поради това, че може евентуално да бъде въздигнат до катастрофично фантазмено изнасилване и подтиква в още по-голяма степен Аза към подчинение. Ето защо удоволствието за жените, които искат от партньора си да прибягва до този начин на възбуждане, става още по-силно в наслаждението след оргазма, разкриващ на жената могъществото, което упражнява над мъжа при условие, че приеме неговото могъщество над себе си.
Фригидност
Докато мъжките представители на човешкия вид най-общо са възнаградени от желанието си и от удоволствието от сексуалното реализиране, как става така, че жените биват толкова често онеправдани в това отношение? Дали наистина това се дължи, както се твърди, на мъжкия егоизъм, на необходимостта, изпитвана от жените, от продължително наслаждение преди оргазма, което мъжете не й предоставят? Не мисля. Вярно е, че мъжете често са непохватни по време на акта на дефлориране. Впррчем това би могло да се избегне, ако бащите изпълняваха възпитателската си роля със синовете си, а майките — с дъщерите си.
Мощният порив на гениталното желание у здрава и любеща жена може да отнесе задръжките и страховете, породени от първия полов акт, който непохватността на мъжа е направила болезнен.
Случва се фригидността да изчезне при някоя кратка авантюра на жената с по-умел партньор, успокояващ нейния нарцисизъм и позволяващ на двойката партньори, които се обичат, но до тогава не са били в съзвучие, да станат съзвучни, т.е. ако между двама души има любов, сексуалната хармония ще последва. Но дори и в случаите, когато в анамнезата се появява отключващата роля на мъжа в настъпването на фригидността у жената, единствено от нея зависи собственото й излекуване, а често и връщането на хармонията в двойката. Впрочем възможно е при изучаване на събитията, случили се между жената и нейния партньор, да се открие, че именно тя е индуцирала началния неуспех, по-специално тогава, когато партньорът й се е ползвал с име на добър любовник, преди да го е познавала.
В това отношение разполагам със свидетелство, каквото е лечението на фригидни жени без знанието на техния съпруг или любовник. Констатира се промяна единствено на субективността им в половите отношения, като вследствие на това партньорът им открива удоволствието да им доставя удоволствие, от което преди лечението бил започнал да се отказва. Не любовникът или съпругът се е променил, а жената. В присъствието на този мъж в любовната среща тя отново е станала необременена, след като при психоанализата е изразила и довела до първопричината им несъзнаваните задържащи процеси, които са много по-ранни от гениталния й живот и от срещата с мъжа и които съпругът или партньорът само са актуализирали.
Взаимното валорйзиране на партньорите в любовната игра преди половия акт и в речевия обмен на нежности след оргазма е винаги важно в гениталната диалектика, но изглежда играе по-малка роля за мъжа, отколкото за жената, за която нарцистичното валорйзиране е основополагащо необходимо, особено ако е неопитна в любовта. От непознаването на тази потребност от страна на мъжете произлизат много случаи на станала обичайна фригидност у жени иначе способни да изпитват оргазъм, изпитвали такъв и запазили тази способност, т.е. такива, които поне са били навлезли в едиповата ситуация, които като момиченца са искали да се идентифицират с майка си, както и у жени, чийто първи опит не е бил нито много ранен, нито травмиращ.
Невежеството на някои жени в областта на еротиката не винаги произхожда от изтласкването на гениталните нагони, а от тяхното още неразкрйто присъствие и от латентното им инвестиране в още девствени области. Ако обичаният мъж в качеството си на личност и на фалически представител се покаже ощетен в обектния си избор на жената или ако поради недостатъчно сублимирана хомосексуалност или фиксация към майката не съумее — без опасност от кастрационен страх в замяна — да валоризира речево половия орган на своята партньорка, който за нея все още не е нищо друго освен единствено позната и чувствителна кръгла дупка, възможно е жената да не инвестира нарцистично в лигавичните вътрешни стени на вагината,
нито в нюансираните емоции, свързани по природа с вътрешните й усещания. Докато жената не получи признание за стойността на половия си орган, който дарява, той остава непознат за съзнанието й, въпреки че присъства в своята сублимирана, изобретателна и културна ефективност.
Половият орган на жената също е ангажиран в любовта, независимо от сексуалния успех за нея, защото на всички нива на либидото любовта е сублимиране в идеализирането на човека, който я желае, каквито и да са действащите нагони, и на когото поради това тя липсва като ориентир за нарцисизма му. Когато жената изпитва любов към някой мъж и го желае, но половият акт не й е донесъл оргазъм, усетен от нея
