кастрацията на оралните и аналните нагони и те не са били освободени с цел сублимиране в служба на субекта. Желанието да роди изглежда представлява остатък от оралните и аналните нагони на момичето. Когато встъпи във физиологичната зрелост, то е движено от желанието да роди и от свързаните с него фантазми, но се страхува от осъществяването му, докато не се увери, че е намерило за обект на любовта си този, в когото има пълно доверие. Така че жената остава резервирана по отношение на отдаването на тялото си, към което я подтикват гениталните нагони и любовта. И може би родилните фантазми, възникнали преди още да се е фиксирала върху някой мъж, са достатъчни, за да пробудят инстинкта й към смъртта, който я тласка към осъществяването на желанието й за дете, когато се отдава в половия акт. Това желание не е доказателство, че жената е достигнала нивото на зрелите генитални нагони. То съществува и у момиченцата на предгенитална възраст. Но е възможно момиче, което не очаква с нетърпение да стане майка, да разполага с малко средства за инвестиране в своите генитални пътища и да не знае нищо за еротизирането им, докато някой мъж не й го разкрие.
От друга страна, жена, която често е бивала сексуално задоволявана, особено в ранния предгенитален стадий, а после в гениталния, е много по-нарцистична от другите. Тя интроецира желанието, което събужда, и живеейки от това, че се чувства обект за другиго, се чувства по-малко субект, по-малко е склонна да инвестира желанието си в културни ценности, да го изразява и да намира удовлетворение в сублимации и в творчески и езикови социални контакти. Подложена на по-силни генитални нагони в зрялата възраст, тя вероятно е по-малко склонна да усилва диференцираното обектно либидо, характерно за жените като субекти, осъзнаващи сексуалното си желание, т.е. жените, които са най-развити от гледна точка на своята гениталност и са ангажирани в културни сублимации.
Накратко, като че ли има противоречие между богатството на културните вложения при жената и нарцистичното инвестиране в пола й и дори в търсенето на сексуално задоволяване в мъжа. Мисля също, че не съществува жена, която никога не изпитва сексуално задоволяване при срещите си с мъж и при половия акт.
Колкото до половия орган на жената като място, пространство на тялото й, чувствителна и чувствено настройвана от любовната игра nyracat която може да събуди жената за еротиката и да й позволи да открие езика на взаимоотношенията между двата пола при срещите с партньорите й, това място може да остане за нея непознато, без поради това да бъде безчувствено. Пълната липса на мастурбиране у някои момичета след изчезването на едиповия комплекс е истински факт, колкото и изненадващо да изглежда това на жените, които си спомнят, че самите те са се отдали на това твърде късно и са изпитвали удоволствие, чувство за вина и разочарование. Липсата, на мастурбиране сама по себе си не е нито знак на здраве, нито на невроза. Тя може да се дължи на отсъствието на частичен образ, съответстващ на интуицията на жената за желанието й, което, след като е престанало да се стреми към частичен орален или анален обект, както по времето на предгениталния стадий, след като е престанало да се стреми към пениса на бащата или към дете, родено от кръвосмесителна връзка — въображаем обект на дар от бащата в действителността — обрича половия й орган на мълчание, но само поради липса на събеседник в реалността на настоящето й.
Във всеки случай, каквото и да е положението с мастурбирането при момичетата или неговата липса преди дефлорацията, частта, която се пада на характеристиките на пениса, преобладава изключително в любовта на жената към мъжа. Това винаги предизвиква учудването на мъжа, който е тъй горд със сексуалните си подвизи, но тъй критичен към себе си що се отнася до половия му член. Познавам мъже, които са толкова твърдо убедени, че са онеправдани от природата по отношение на члена си в сравнение с другите мъже, че не разбират задоволеността и верността на обичаната от тях жена, Нарцисизмът на мъжете и на жените е много различен, както в изграждането си, така и в поддържането си през зрелостта.
Повечето жени могат да достигнат с партньора си ако го обичат с истинска любов и ако говорят с него за тялото и сърцето си — до модалности на едновременно задоволяващи и оргазмени сексуални отношения.
От тази благоприятна прогноза се отклоняват само жените, които са били дефлорирани по садистичен начин, след брак, чиито телесни условия и еротичен смисъл са им били непознати, т.е. след още нежелан от тях полов акт с мъж, когото не са избрали. Както и жените, които са били изнасилени в детството си от уважаван, едипово инвестиран зрял човек, особено ако това извънзаконно прелъстяване е заразило момиченцето със срама на неговия похитител, че не е могъл да овладее преверзния си акт, и му е втълпило принудата никога да не говори за случилото се, блокирайки по този начин символния му живот по отношение на сексуалността. Травмата е още по-тежка, когато изнасилването е представлявало анален полов акт или само пасивно подчинение на мастурбационни действия на инцестен възрастен. Изнасилването в детството посредством животни е много тежко деструктуриращо, защото е следствие от промискуитета с перверзен или дори психопатичен възрастен. Травмиращи са и изнасилванията пред свидетел, дори ако са само фантазмени, какъвто е случаят с боя по задните части в садо-мазохистична сцена, при която детето се е почувствало като предмет в ръцете на родителите, отдадени на желанието си да го „възпитат“. Сексуална травма за момичето ей да бъде подложено от майка си на многобройни клизми. Това е знак за компулсивна тревожност на майката, несъзнаваща своята перверзност, като момичето понася тази тревожност от благосклонност или от страх от наказание, което си представя като по-страшно.
Виждала съм инхибиращото въздействие на травмирания нарцисизъм върху сексуалността в един случай на пълно разсъбличане пред много хора, наложено на момиченце при болничен преглед. Болестта, малформацията са злина, нещо ненормално. Защо тогава привличат погледите и ръцете на млади мъже и жени, които опипват, интересуват се, разговарят помежду си за това, което докосват от тялото на момиченцето или девойката, без да се обръщат към нея? В такива социални ситуации момиченцето е лишено от качеството си на субект. Събитието изостря нарцисизма му и може да създаде трудности за гениталното отношение на бъдещата зряла жена. Действително, за да инвестира личността си като генитално желана, жената трябва да бъде сигурна, че тялото й се възприема като привлекателно с красотата си, с женствеността си, която приканва мъжа да разговаря с нея, да научи повече за нейната субективност, като евентуално й остави възможност да бяга, да се изплъзва от погледа на онзи, който не й се нрави. При публичните прегледи, при които момиченцето се съблича съвсем голо, тази ценност се инверти-ра. Любопитството към болестта или малформацията й я е превърнало в обект на погледи, докосвания, разговори и интерес благодарение на анормалността. Това са мъчителни изживявания, които родителите не разбират и затова мъмрят децата си, когато отказват да се съблекат напълно. Подобни изживявания оставят двусмислени еротични следи у момиченцата и девойките, на които често се е налагало да ги понасят в детството си. Така се усложнява достъпът им до гениталното сексуално еротизиране. Случаите на „ексхибиционизъм“, наложен от лекарите, ги правят перверзни, без самите лекари да си дават сметка за това. Същото изискване в името на научния интерес не би имало никакво невротизиращо значение при зряла или вече сексуално активна млада жена.
У всяка жена има противоречие между нарцисизма, свързан с тялото й — изразяващ се в полаганите за него грижи и във вида, който й харесва да му придава чрез облеклото и държанието си, а те са език за другите, — и нарцисизма, свързан с невидимия й полов орган, като всеки отделен случай на интегриране на това противоречие изразява спецификата на нейната личност. След едиповата кастрация момичето може да инвестира в цялото тяло — чрез изместване и евентуално чрез деинвестиране на кухия полов орган, некрасноречив извън случаите на полов акт — в качеството му на представител на фалоса, защото от разстояние подтиква мъжете да го желаят.
Вторична фригидност
Когато поради някоя повече или по-малко оправдана от обстоятелствата причина, едно хармонично и щастливо семейство установи изчезването на сексуалния плам и партньорите не смеят да говорят за това нито помежду си, нито пред лекар или психолог, след известен брой неуспехи става много трудно за разочарованата жена и за унижения, но все пак изпълнен с мълчаливи претенции мъж да възстановят положението. Със събуждането на кастрационния страх, той няма желание, нито смелост да се обърне към тази, която е започнала да му се струва стена или пантера. Непрекъснато мисли за своя неуспех, изразява гласно фантазми за компенсация или от отмъстителност, че ще се възмездие другаде, прави го или става
