като пълен, тя не знае, че тъкмо с половия си орган е фиксирана към мъжа и не е, що се отнася до нарцисизма си, освободена от постоянните грижи за личността му, за разлика от жена, „открита“ от партньор, който отвръща на любовта й и умее да я доведе до оргазъм. Различните форми на въздействие на оргазма при влюбена жена са символични и променливи. Те я водят до гениталността и нейните разновидности на сублимиране.
Както приятните слухови усещания, разменени при говоренето, трябва да бъдат свързани в цялост, която срещите между хората конституират в език, така и в срещата на двата пола трябва да има обмен на емоциите с посредничеството на думите, за да станат еротичните игри между партньорите човешки любовен език, а не само стереотипни или акробатични фигури на копулиране с търсен хигиенен и евентуално оплодителен резултат.
Еротична или любовна генитална незадоволеност и изтласкване
Сексуалните и любовните отношения между двама партньори, достигнали гениталното ниво на своите нагони, ги довеждат, посредством една диалектика на телесното им единение, която може да се вербализира само за тях, до взаимно опознаване. Но липсата на телесно съзвучие не означава непременно, поне за жената, липса на плодотворно разбирателство. За нея има много променливи модалности на свързване, които задоволяват и използват либидните й възможности без изтласкване, без невроза, а само с временни реактивни симптоми, и които и носят наслаждение (в несъзнавания смисъл на отпускане от своите нагони според принципа на удоволствие, който е несъзнаван и може да се съпровожда от съзнавано неудоволствие), подсилващо нейния нарцисизъм. Под реактивни симптоми разбирам някои психосоматични смущения като реакция на липсата на оргазмено наслаждение, липса, която не винаги е белег на невроза, нито е придружена от невроза. Пластичността на жените е много голяма. Обяснявам този факт с по-малкото изтласкване при тях в сравнение с мъжете и с не толкова ранното структуриране на едиповия комплекс у момичетата, което позволява на ангажираните в него нагони да останат лабилни по-дълго време, отколкото у момчетата.
Ако една жена е навлязла в едиповия комплекс в детството си и се е развивала добре до пубертета (включително и през пубертета), това е достатъчно условие, дори и да е още неопитна, в случай, че срещне у някой партньор относителна импотентност или дори перверзия, да организира своето инвестиране според изискванията на мъжа, когото е избрала и когото обича може би само за това, че я е избрал и следователно задоволил нейния нарцисизъм. Жените са много по-толерантни от мъжете по отношение на оргазмената фрустрация, но много по-малко толерантни от тях по отношение на фрустрацията от любов. Можем дори да се запитаме дали определена генитална организация на либидото не е съвместима единствено с излияния на чувства към обекта на любов и в целомъдрени прегръдки, при което най-важно за жената е доверието, вложено в любимия човек.
Трябва най-сетне да отбележим, че много нарцистични жени с фобии, с натрапливи идеи, проявено хомосексуални, хистерични или дори психотични, не са фригидни и могат да изпитат не само клиторен, но и вулво-вагинален оргазъм. Но е съмнително дали достигат до маточно-околоматочен оргазъм. Във всеки случай фактът, че се изпитват сладостни усещания при хетеросексуалните отношения или се участва в еротичните игри, не е, разбира се, сам по себе си признак на психично равновесие.
По-добре е да не бързаме да говорим за невроза, когато фригидна жена търси помощ от психоаналитик, ако не проявява други симптоми и изпитва привързаност към съпруга си и общите им дела, които изпълват със смисъл живота й. Много мъже съобщават, че жена, която претендира, че е без сексуални потребности или желания, но приема без неудоволствие половия акт, може все пак да изпитва след него общо приятно чувство, като в същото време отрича всякаква съзнавана чувственост, без да изтъква като причина изпитано неудоволствие. Партньорът им забелязва у такива жени проявления на дълбоките им генитални пътища и неусетно за тях влизане в действие на матката, както при най-пълния оргзъм, докато клиторният и вулво-вагиналният оргазъм са останали безмълвни.
Както се вижда, проблемът за наслаждението при жената още не е теоретично решен. Липсата на чувствителност на предните генитални пътища, която единствено е осъзнавана, вероятно е свързана с организиращата етика на либидните нагони, независимо дали жената страда или не от невроза. Тук отново се проявява културната й пластичност. Липсата на съзнавано сексуално желание и фактът, че дори без да получава съзнаван оргазъм, тя изпитва приятност от половите актове с обичания партньор, от когото е обичана и желана, а от друга страна фактът, че не страда от невроза, че емоционалното съзвучие със съпруга й е отлично, че нейната ефективност в съвместния живот, отзивчивостта й към дейността на мъжа, уважението към бащата на децата й, любовта, която вдъхва у тях и атмосферата, която създава в дома, емоционалното й влияние във възпитанието и премахването на едиповия комплекс у дедата й, са доказателство, че гениталните й нагони са в ред. Всичко това навежда на размисъл върху наслаждението и съзнаваната фригидност у жените и поставя все още нерешен теоретичен въпрос.
След като е потвърдила съществуването на откритите поради действието им несъзнавани чувства за вина, може ли психоанализата да счита, че е изправена пред ново проявление на несъзнавания живот и на неговата динамика, чийто израз са несъзнавани чувства на блаженство? Без да стигам до там, че да твърдя, пародирайки Кнок, героя на Жул Ромен, че жената, която намира наслаждение в половите отношения, е инфантилна, без да знае, или че студената в половите отношения жена е образец на висша нежност, ще кажа все пак, че у жената етическите и естетическите ценности на личността може да са канализирали, а после сублимирали голямо количество нарцистично либидо върху практически дейности, върху културни дейности и ако партньорът й не я увлича към частичното удоволствие на гениталните ерогенни зони, събуждайки нейното еротизиране в това отношение, тя самата е недостатъчно мотивирана да търси задоволяване в частичното място на половия си орган. Тяле проецира своето желание с истински гениталното в него върху пениса, нито върху неговата еректилност (толкова необходима за нарцисизма на всеки мъж), нито дори върху усещането на удоволствие в своя полов орган. Нейното желание е цялата личност на мъжа, който е инвестирал в нея, който я е очаквал. Когато жената намери или мисли, че е намерила любовта на мъжа към себе си, тя може — от любов към него и чрез доказателствата, които му дава за това — да изразява и символизира всички генитални нагони без, собствено казано, частичната сексуална зона на тялото й и частичната сексуална зона на тялото на мъжа, когото обича, да трябва да се срещат, за да поддържат любовта й.
Когато е била момиче, половият й орган е претърпял, по време на едиповата кастрация, неуспеха на най-важното й генитално желание, бивайки лишен завинаги от удоволствието да завоюва благосклонността на пениса на бащата с цел кръвосмесително оплодяване.
Изчезването на едиповия комплекс, ако е било пълно, е оставило в половия й орган дълбини, познати й само от неясни усещания, дължащи се на пасивни нагони на матката, без частичен обект, където да бъдат локализирани. Тя знае, че е обречена да чака бъдещото си „оформяне“ и женската си съдба извън семейството. Ако пасивните орални и генитални нагони, съчетани с пасивните генитални нагони по времето на едиповия комплекс, също са били белязани от едиповата кастрация, то всички нейни нагони са били инвестирани в място, различно от половия й орган, в постигането на творчески и културни ценности. Половият й орган е останал безмълвно инвестиран от пасивни генитални нагони („Спящата красавица“).
Пубертетът, постоянното напрежение, което менструацията събужда, цикличната жизненост на гениталните й пътища, фалическият вид на гърдите й предизвикват, едновременно със съзнанието й, че става жена, съперничество с другите жени и също така, ведно с тях, споделено съучастничество срещу мъжете. В това време либидото й предизвиква отново нарастващо несъзнавано инвестиране на пасивни генитални нагони в женската й утроба. Но тя се разпознава като личностно същество благодарение на тази част от нагоните й, които са инвестирали в тялото й нарцисизъм. Разпознава се по вълнението на цялото си същество, чувствително към появата и вниманието на мъжа. Известно й е, че нейната гениталност е посредник на достъпа до тялото на мъжа и поради това се чувства готова да обича; знае също, че благодарение на гениталността й я очаква майчинството.
Жената желае майчинството от рано — още от пубертета — и това желание се дължи по-често, мисля, на инстинкта към смъртта, отколкото на пасивните й генитални нагони на субект от женски пол. Под инстинкт към смъртта разбирам женския й статут на обект, на представител на човешкия род, който статут у момичето може да доминира, когато разрешаването на едиповия комплекс не е белязало половия й орган с
