импотентен. Регресира до едипови чувства за малоценност. Смята, че не е обичан, щом тя не го желае. Случва се дори да иска жена му да си намери любовник, както някога майка му е имала баща му. Във всички случаи фантазира, че е излишен вкъщи. Мисли се за недостоен да се занимава с децата си, освен като непрекъснато им досажда с импулсивните си поучения, въпреки че ги обича. Опитва се да се задълбочи в работата си, но му липсва тонус, защото е недоволен от себе си заради денарцисизирания си полов орган, и може да регресира към пиянство или психосоматични болести. Тогава порочният кръг се затваря. Жената, денарцисизирана от думите на мъжа си, че не е желана, се затваря мазохистично в нещастието си и в домакинските, майчинските или социалните дейности по натраплив начин, който да я спаси от чувството за вина заради неспособния генитален Свръхаз8. Но се извършва латентна регресия към чувства на едипова малоценност и към ролята на жалък обект, каквато е била за бащата. Струва й се, че отново играе тази роля.
Необходимо е солидно социално уважение и дълъг предварителен период на сексуално съзвучие, за да могат такива хора да останат сплотени, като постепенно се превърнат във фалшиво целомъдрена братска двойка, където единият от двамата приема пасивно това, което счита за свод генитална импотентност в семейството, докато другият страда от онова, което смята, че е причинено колкото от него, толкова и от партньора му, и което отказва да приеме. Подобни социално и културно приемливи семейни двойки могат да се срещнат по повод на психологически прегледи на деца. В своето същество и обикновено по време на едщтовия комплекс, детето е проявител на гениталния конфликт между родителите. То някак не може да преодолее едиповия комплекс, въпреки че родителите не са клинично засегнати от невротични симптоми. Това е една от последиците от неосъзнатата бащина ревност към детето, когато е момче. Родителите страдат, а детето развива невроза.
Понасянето, без наличие на симптоми, на такива сексуални ситуации може да трае твърде дълго, до поява на либиден пристъп, свързан за единия от двамата възрастни с извънбрачно изкушение, което, ако бъде изтласкано, предизвиква симптоми у съпругата, децата или съпруга, въпреки че изкушеният не се е поддал и че никой не знае какво преживява. Ако обаче извънбрачното изкушение не бъде изтласкано, то предизвиква афективна криза в семейството, като успокояването на сексуалното напрежение е незабавно, както у неверния брачен партньор, така и у децата. Това позволява да се спре регресията, да се разговаря и много често, след въртопа на кризата, да се възстанови сексуалното равновесие в семейството; нещо повече, партньорите могат да се преоткрият един друг, по-съзвучни от преди9.
При тези случаи на вторична фригидност моментните емоции по време на половия акт играят дифузна роля, като оцветяват емоционалния климат с нежност или неприязън, с еротични игри или агресивни жестове. Поради чувствителността си към афективния климат жената може да не достигне до оргазъм при някои полови актове, което се схваща от нейния партньор като знак за отхвърляне. Всъщност не става дума за отхвърляне, а за временно инхибиране. И все пак липсата на оргазъм у жена, която обикновено е получавала такъв, денарцисизира съпруга й, особено ако двамата не могат да говорят за това.
Женски мазохизъм
Ясно е, че модулирането на чувствата между партньорите може, чрез засилването на агресивността, да предизвика фригидност у жена, която до този момент не е била фригидна. Тогава е сигурно, че някои реактивирани анални и орални сексуални и емоционални съставки задушават гениталната й нагласа за приемане на партньора. Тази амбивалентност, дължаща се на паразитирането на сърдечните отношения върху телесните отношения, може да предизвика съзнаван или несъзнаван зов за агресивно, един вид садистично поведение на партньора. Целта на подобен фантазъм, свързан със симулиране на действие, е да анулира, чрез изтърпяване на символично мускулно овладяване, началото на активна фалическа защита, която паразитира върху желанието за отдаване у жената и пречи на достигането до мускулно отпускане като необходимо условие за първенството на вагиналното еротично инвестиране и особено за пълния маточно- околоматочен оргазъм. Този вид фантазми и ответното поведение, което им позволява да започнат да се осъществяват, не се дължат на мазохистична структура на жената, нито на садистично поведение на мъжа. Това са помощни средства за засилване на пасивните генитални нагони — нагони, които могат да се появят при вторичната женска фригидност.
Мазохистичните перверзни са съвсем друго нещо. При тях болката, причинена от контузия, от взлом предизвиква оргазъм, без дори да е имало полов акт. Това е присъщо на хомосексуалните, поне латентно, жени, чието тяло е нарцистично инвестирано като частичен (зародишен или анален) фалос на майката; подчинено и отдадено на активен еротичен обект, играещ ролята на фалическа майка (или фалически баща), това тяло е в положение на въображаемо канибалско или умъртвяващо анално консумиране. Случва се предварителните игри да доведат до полов акт, но при мазохистичните перверзни това не винаги става. Третирането на тялото като фалическо е достатъчно за наслаждението на жената, затова партньори на такива жени са доста често импотентни мъже. Последните рядко попадат в кабинета на психоаналитика заради самите тях, но идват на консултация заради децата си, които имат различни смущения в развитието, дължащи се на невъзможност да структурират едиповото си либидо. Най-малкият симптом при тези деца е енурезията и особено енкопрезията при момчетата. Момичетата пък са белязани след пубертета от афективна изостаналост и липса на нарцисизъм към тялото си. Накратко, на децата, момичета или момчета, им е трудно да се диференцират от сексуална гледна точка.
Вагинизъм
Срещала съм само няколко случая на вагинизъм. На пръв поглед би могло да се помисли, че вагинизмът е преувеличена фригидност. Но обратно на последната, при всички пациентки, които съм виждала, ставаше дума за симптом на основно изтласкване на либидото от всички стадиии особено от гениталния и оралния стадий. Изпълненото с чувство за вина изтласкване произлиза от силно, много преждевременно хетеросексуално желание у жената, усложнено от агресивност без известен обект или чийто въображаем обект притежава страховита магическа мощ. Това е фобийна невроза. Вагинизмът никога не е единствен фобиен симптом, въпреки че се представя като единствено страдание на жената и тя говори за другите си фобии само по време на психоаналитично лечение.
Вагинизмът много често е свързан с компулсивно смучене на палеца в будно състояние или по време на сън. От друга страна, жените с вагинизъм притежават обикновено много женствена личност и на вид са неспособни на съзнавана отбранителна агресивност. Те са изпълнени с прелест, кротост и нежност към мъжете, които обичат и които ги търсят. По време на половия акт, който те съзнавано желаят, въвеждането на мъжкия член се спира от несъзнавана мускулна контракция, която прави невъзможно проникването му. Случаите, които съм виждала, бяха свързани с последици от изнасилване от бащата или заместител на бащата преди възрастта на възможните фантазми за маточно майчинство. Сънищата на жените с вагинизъм са сънища за стихийни катаклизмени опасности — буйни огньове, експлозии, — които пораждат страх след събуждането и едва се поддават на словесно описание. При повърхностно изследване се добива впечатлението, че есенциалният вагинизъм се наблюдава у жени с психотични зони в психиката си.
Смятам, че вагинизмът е невроза, коята се лекува по-лесно чрез психоанализа, ако психоаналитикът е жена. Това е един от редките случаи, в които полът на психоаналитика ми се струва от значение. Дали защото при жените с вагинизъм винаги се открива несъзнавания ранен фантазъм за изкормващо изнасилване от страна на майката, докато еротизираното момиченце от много рано, дори преди първичната кастрация, желае умъртвяващото изнасилване от страна на бащата? Тъкмо това представлява ядрото на вагинизма. Когато психоаналитикът е мъж, жената не може да говори. Искам да кажа да говори за себе си, да говори истината. Психоаналитикът я кара да мълчи, да се изплъзва, защото жените с вагинизъм изпитват съзнавано или несъзнавано силно сексуално желание към мъжете. Обикновено се лекуват от гинеколози. Психоаналитиците виждат само неуспехите — не само на диатермичното лечение, но и на хирургичното, защото съществува и такова. Трябва да се каже, че успехът на гинекологичното лечение чрез диатермия анулира блокиращото действие на фобията от вкарването на пениса, но винаги усложнява другите фобии на жената. Следователно, от клинична и психоаналитична гледна точка, вагинизмът е напълно различен от фригидността.
