баща си, а любимите му предмети, плюшените животни например, са негов образ, докато самото то е образ на майка си.
Момичето, напротив, е захвърлено, запратено така да се каже в триъгълна личностна ситуация във въображаемия живот. Това, че няма фалос, му позволява да изразява чрез символи третия обект, този частичен обект, който момчето има между себе си и майка си, да го изразява чрез много символи, придавайки им стойност на частичен фалос. Любопитството към собственото тяло и развитата сръчност му позволяват да инвестира вулвата си и да извършва над нея много точни осезателни наблюдения, чрез които свидетелства, че се чувства сигурно и че не са нарекли това „лошо“. Ако са го нарекли „лошо“, то продължава да го намира за хубаво, но вярва, че е лошо, след като майка му така е казала.
Спомням си едно момиченце, на което бях донесла кукла и което веднага я обърна наопаки, скъса памучните й гащички, удари я и каза: „Тя няма пъпка, не е интересна.“ В този момент се смесват клиторната и вулвената фаза. В етиката и естетиката настъпва валоризация на кухините, на тайните, на скривалищата, на кутиите, появява се домакински интерес към воалите, гънките, девалоризиране на измачканите неестетични гънки, любов към копчетата — една сублимация, която радва момичетата, е желанието да се научат да шият копчета, все едно къде, все едно как, важното е навсякъде да се поставят копчета, т.е. зърна на гърди и клитори. Това е хубаво. Това завиране на нещата в кухини или дупки — не в дупки навън, както прави момчето — в чанта, с която не желае да се раздели, и т.н. е знак, че валоризирането на фалоса води момичето към центростремителната динамика.
4. Продължението на вулвено-аналното инвестиране в началото на едиповия комплекс. Това е сфинктерната чистота, която у момичетата настъпва много по-бързо, отколкото у момчетата и която доказва, че вече няма смесване между уретралното, аналното и вулвеното, т.е. сексуалното. Желанието да пробуди интереса на носителите на фалос, мъжете, се проявява чрез отъждествяването с майката в домакннстването, когато майката е добра домакиня, и отъждествяването на тялото с предмет, украсен със знаци, които карат момчетата да го гледат или поне момичето така си мисли — панделки в косите, дори и сега, когато те вече не са модерни, гердани, гривни. Момичето е крайно изобретателно и само си прави всички тези украшения, които представляват свръхкомпенсация за отсъствието на пенис, но които показват също центростремителната динамика — привличането на погледа и вниманието на мъжете.
5. Освободената походка, физическата сръчност изществото се развиват у момичетата — и всичко, което може да е хубаво, да ги прави хубави, — обратно на момчетата, които развиват сила и акробатичност. Момичетата се проявяват в грацията и танца. Когато момчета и момичета чуят музика, момчетата ритмично раздвижват кльощавите си крайници, докато момичетата извършват вълнообразни движения и подрусват ханша си.
6. Маскирането. Момчетата обичат да се маскират като нещо, което им дава чувството, че се налагат над другите. Те биха искали да са полицаи, войници, президенти на Републиката, шофьори на камион, началници на влакове; момичетата се стремят да бъдат майки, дами, младоженки, да се покриват с воали, да си слагат бижута, лак на ноктите и червило на устните, дори ако майка им не го прави много често.
7. Фазата на навлизането в едиповия комплекс се изразява в естетиката на момичето вече не с желанието само да си прави бижута, а да получава бижута, което понякога не става; тогава то започва да разказва истории, да се идентифицира с героинята, а пък героинята си има един господин, който й подарява пръстени, гердани, в днешно време автомобили. Любопитно е, че сега, когато жените шофират не по-малко от мъжете, момичетата обичат да притежават по някоя малка кола сред останалите разнообразни предмети, но не си играят с нея като момчетата, които движат колите си и ги карат да се срещат. Момчето се идентифицира с най-силния, докато момичето се грижи за собственото си тяло като за предпочитан от мъжа обект.
Двигателните игри на момичето са много по-статични от тези на момчето. Момичето скача на въже на място, подскача на куц крак около начертан кръг, хвърля топката на друго момиче, като и двете не се движат много. При момчетата е точно обратното. Ако си играе с камъчета, момчето ги хвърля възможно най-далеч и дори не отива да си ги вземе. Хвърли ли камък, момиченцето предпочита да й го донесат или само отива да си го прибере. То обича да пази и да си играе с това, което пази. Тук етиката като че ли е колкото анална, толкова и вагинална.
Момичето започва да инвестира в предпочитани от него момчета. То ги нарича „годеници“, опитва се да ги накара да го целунат, да му дръпнат косата и после да му кажат: „Хайде да се гоним.“ Е, момичето се гони известно време, но това не го интересува толкова; онова, което иска да знае, е, че момчето го предпочита. Онова, което иска момчето, е да играе с нея на двигателни игри.
По същия начин въображаемото, свързано с раждането, е различно при момичетата и момчетата. Когато момиченцето говори за времето, „когато ще е голямо“, то си мисли, че ще има деца и съпруг и че момиченцета ще са нейни, а момченцата на таткото. Представя ли си бъдещето, момченцето обикновено има само един син, а за жената не знае, не смее да каже, че това ще е майка му, пък и не мисли, че това ще е майка му. То ще бъде едновременно татко и мама.
Когато детският семеен лекар е жена, момчетата не обичат да играят на доктор или се оставят момичетата да ги убедят, но само ако в играта се вложи малко са-дизъм, както прави лекарката. Докато ако семейният лекар е мъж, и момичетата, и момчетата обичат да играят на доктор. Това е защото момичетата се отъждествяват с ролята, все едно дали е на мъж или жена. А момчетата се отъждествяват преди всичко с личността.
Разликите са доста забележителни и когато децата играят на продавачи; това са игри на размяна, при които този, който играе ролята на търговеца, дава някакъв предмет, а клиентът му дава пари и се прави, че отнася предмета. Е, момичетата никога не играят на месар, винаги на месарка. Те играят само роли, които могат да се изпълняват от жени. Когато няма роля за жена, предпочитат да бъдат клиентката. Момчето играе ролята на търговеца и на клиента, но никога на клиентката, нито на търговката. Това показва до каква степен, когато са навлезли в едиповия комплекс, децата се стремят да се идентифицират с някаква роля, но също, и главно, с личността, която я играе.
Да вземем децата, които ходят на детска градина. Като се приберат вкъщи момичетата играят на учителка. Момчетата никога. Те понякога се забавляват да прилагат уменията, на които ги е научила учителката. Така играят на училище, но не и на учителка. Докато, когато имат учител, което се случва все no-рядко, момчетата обичат да играят на учител на момчета. Животните им, които са ученици, никога не са момичета, винаги са момчета.
Няма съмнение, че през едиповата фаза, която може да продължи до шест-седем години при момчето и до по-късно при момичето, либидото на момичешкия Аз е в по-изгодно положение, тъй като не се грижи за ценния член — пениса. Нарцисизмът на момчето е подчинен на нуждата да защитава еректилността на своето силно, сръчно, ловко и страшно тяло, докато приелото пола си момиче вече няма от какво да се страхува, освен да бъде нападнато от някой, който не й харесва. Затова то много бързо развива в себе си способност да избягва опасността, благоразумие, пестеливост, чувство за самосъхранение. Както и умението да крие съкровищата си.
Рискованото нападение е момчешки акт. Когато ерогенната зона е изложена на показ, както у момчето, то рискува много. Тъй като ревнува пениса на баща си, то проецира тази ревност върху големите и смята, че те ревнуват пениса му. Следователно то се страхува от нападението на големите. В същото време желае да ги предизвика, за да прикрие страха си. Когато се бои от нападението на момче, момичето високо вика, не го е страх да покаже страха си. Когато момчето усеща своята еректилност, то има нужда да тръгне на война, за да я изложи на риск, за да я покаже на всички, за да шашне околните. Да сече и посича, ето каква роля трябва да играе, за да гарантира сигурността на личността си отвъд непостоянната си пенисна еректилност. Тези изблици на дързост и напористост, когато са потвърдени от възхитеното от момчешкия кураж обкръжение, му позволяват да си поеме дъх в моменти на депресия. Тогава то може да се надява, че спортните му и воински подвизи ще го предпазят от проверките на гениталната му, локално пенисна сила. Любопитно е, че момчетата са, както се казва, много по-нежни от момичетата. Тоест, че при най-малкото накърняване на телесната им цялост се възражда фантазмът за предпологаемата агресия, понесена от момичетата, която може да сполети и тях.
Момчето, мъжът трябва да преодолява своите пасивни орални и анални нагони, защото те са не само заплаха за кастриране, но може би и за анално изнасилване. То не се облича в плисирани рокли, не подчертава привлекателните подробности, обгръщащите движения — това би било твърде опасно! Освен
