себе си и собственото си тяло, чиято цялост трябва да съхрани, момчето следва също да запази и защити своите изложени на открито притежания, първите си притежания, пениса н тестикулите. Че и да защити и изпълни поетите ангажименти. Именно тук често се проявява по твърде сложен начин мъжкият мазохизъм — момчето трябва да се откаже от регресията към майчинските грижи, макар те да са съблазнителни и главно необходими, за да предотврати разпокъсването, на което е много повече изложено във фантазмите си от момичето. Момичетата са спокойни. Всичко е свършено, вече няма какво да се реже. И наистина момчето действително рискува кастриращо разкъсване в телесните сблъсъци на боя с други момчета. И въображаемо рискува същото в еректилните си фантазми за сексуални завоевания, тъй като те винаги са последвани от спадане на пениса. Рискува и символично чрез името си — то може да бъде опетнено от извънбрачните действия на жена му, от неуспехите на братята, на потомството му — всички те носят името му.
Колкото до сближаването с баща му, щом го започне телесно, а не фантазмено, или културно чрез символично посредничество, синът може да бъде обладан от афектите, произтичащи от това, че проецира върху баща си завистта от успеха му, недостатъчната си стойност в сравнение с бащината стойност. А когато е в положение на малоценност, каквато и да е причината, и се приближава, за да получи от баща си малко грижи, винаги присъства едва доловим страх от регрес, страхът да не се превърне в бебе; ако пък бащата е много силен и гръмогласен мъж, момчето се бои да сподели с него слабостите си от страх да не стане смешно.
Дилемата с мазохизма и нарцисизма е много по-важна в детството на момчетата, отколкото на момичетата. Странно е наистина, че това критично либидно положение е останало досега незабелязано и че съдбата на мъжете е смятана от много психоаналитици за достойна за завиждане. От психоаналитици мъже, разбира се.
Да видим сега какви са причините за тревожността. За момичето причини за тревога не съществуват, освен ако не се подчини на майка си и си помисли, че майката ще каже на бащата и че последният ще го девалоризира. Но с майка си то лесно може да се справи, просто като се престори, че е съгласна с нея. Колкото до бащата, момичето знае, научило е как да го обезоръжава. Понякога чрез плач, или като го разсмее, или като демонстрира покорство. Във всички случаи тревожността е избягната. Момчето не може да я избегне. То не бива да плаче, това е работа на момичетата. Не бива да играе на кукли, и това е момичешка работа. А Бог знае колко момчета имат нужда тайно да играят на кукли, за да се утвърдят като баща и майка, т.е. като силни по отношение на себе си.
Ако мъжкарят не демонстрира пред момичетата, пред жените, пред бащата, пред съперниците, че е еректилен, кръвонапълнен, ако не пренебрегва сарказмите и не отблъсква атаките, той ще бъде сметнат за слаб, ще го съжаляват или ще го отхвърлят, а това разрушава мъжката му гордост. Ето на това тежко условие — непрекъснато да доказва двойно фалическата си форма, на тялото и на половия си орган — дължи мъжът правото да се смята носител на пола си.
До него спътницата му, богата с онова, което крие, си изгражда без свидетели собствени вълнения в условия на непрекъсната физиологична стабилност, ненакърнена от никакви капризи и следваща неизменния ритъм на лунните цикли. Вярно, е, че жената, винаги сигурна в майчинството си — докато мъжът знае, че е баща само по думите на жена си, — няма нужда да дава името си на детето. Детето знае коя е майка му, а за баща си знае само от нейните думи. За да бъде жена, жената няма нужда околните непрекъснато да й го казват. За да узрее генитално, на нея ще й трябва мъж, който да я обича, но засега говорим за структурата на жената в нейната етика и естетика. Аз лично намирам, че откъм нарцистична съдба тя е в по-изгодна позиция.
Ерогенни генитални усещания у жената; оргазъм
Различните типове женски оргазъм са познаваеми както обективно, от свидетелството на мъжете, така и субективно, от свидетелството на жените. Голямото разнообразие от свидетелства позволява в някаква степен да се доближим до истината и да установим известно съвпадение в оргазмения феномен при всички жени.
Нагоните са с ендогенен произход и са свързани с живота на женския организъм. Щом бъде съобщено на сетивата на жената, желанието, каквато и да е екзогенната сензорна причина, която го е предизвикала, се фокусира в гениталната област. Жената изпитва усещане на клиторна еректилност и кръгово вагинално кръво-напълване, придружено с топлина и с хуморална секреция, както и с възбудно удоволствие с усилващ се интензитет, достигащо до максимума си — оргазма. Последният понякога се придружава от хуморална емисия, още по-подчертана отколкото при фазата на засилване на удоволствието, понякога не се придружава с такава. След апогея на кръвонаггълване и наслада, възбудната чувствителност намалява сравнително бързо до пълното спадане на напрежението, характеризиращо се с оттегляне на кръвта от ерогенната зона и спиране на хуморалния секреторен процес, както и с локална физиологична нужда от почивка, което прави мъчителни и понякога болезнени опитите за изкуствено възбуждане чрез външно дразнене. След оргазма жената изпитва общо телесно отпускане, което често води до по-дълъг или по- кратък сън. Различаваме:
— клиторен оргазъм;
— клиторно-вулвен оргазъм;
— вагинален оргазъм;
— маточно-околоматочен оргазъм, който погрешно се смесва с предишните, особено с вулво- вагиналния, защото не се осъзнава от жената, така че тя никога не говори за него. Смятам, че трябва да го различаваме както по обективни описателни причини, така и по либидни причини, засягащи психоаналитичната теория6.
Оргазмите могат да бъдат изолирани или верижни, като първите създават условията, които пораждат вторите, но може и да са неразличими един от друг в общото удоволствие на жената.
На всяко ниво на засилване на удоволствието процесът (както и в нивата на либидна еволюция) може да бъде прекъснат, изтласкан, отречен, заместен от симптом.
Необходимата продължителност за постигане на оргазъм е много различна дори за една и съща жена. Интензивността и качеството също. Времето за почивка между половите актове, осигуряващо им задоволително протичане, също е различно. Всички тези фактори зависят не само от жената, но и от двойката, която формира с партньора си, изобщо и в дадения момент. Веднъж изпитан по време на коитус и при липса на особено разстройващи елементи в отношенията на двойката, оргазмът винаги се повтаря с различно качество и интензитет, но без никога да слиза под определено минимално ниво на удоволствие. Смятам, че вариациите в чувствената и емоционална сила на получените с един и същ партньор оргазми са най-специфичният факт на гениталната сексуалност на жената.
Прието е да се смята, че клиторната възбуда служи за отприщване на вулво-вагиналните секреции и на удоволствието, очаквано и искано от жената от въвеждането на пениса във влагалището. Секрециите правят проникването лесно и приятно и за двамата партньори. Възбуждането на зърната следва да се свърже (клинично и главно теоретично) с клиторното възбуждане, т.е. то може да не съществува, както може да не съществува и клторното възбуждане, или обратно, може да съществува като компенсация на стеснен клитор или на липса на клитор, и не носи удоволствие след момента, в който възбудата на вагината е навлязла във възходящата си фаза. Наблюдавани са дори първични вагинизми у девственици, които се дължат на продължаващата мастурбация на зърната, до която се ограничават телесните им срещи с твърде дълго отлагащия проникването любовник.
Клиторната възбуда не може дълго да се търпи сама по себе си и предизвиканият от нея оргазъм, когато се осъществи преди началото на другите наслади, е разочароващ, несъзвучен, двусмислен, противоречащ на вулвеното удоволствие, което иначе би задействал. Този факт може би се дължи на еректичното съответствие на клитора с мускулно-скелетната система, която е посредник на организацията и запазването на кинетичния образ на тялото. А при жената оргазмът се разгръща само с отпускането на всички мускули с изключение на перинеалните, обслужващи пенисното захващане — тяхната двигателност е слабо осъзната, и на коремните, на които не се налага да се инвестират в обектното отношение през фалическата фаза. От друга страна през оралния архаичен период клиторът може би е бил свързван с език или зъб, едновременно удължен и секретоотделящ. Но тогава, въпреки ексклузивното си значение, почти не е посилно диференцирани усещания.
