или пък в мазохистична слугиня. Между двете се създава латентна, свещена хомосексуална връзка, ситуация, която, ако наистина живеят близо една до друга и ако бабата е генитално фрустрирана, благоприятства развитието на верижни регресии и създаването на невротично семейство, в което мъжете и децата не могат да дишат.
Баща й става неин по-голям (или по-малък) брат, като дори няма връщане към миналата едипова ситуация, тъй като поради разрушаването на едиповия комплекс от прелъстяващото баща си момиче не е останало нищо.
Да, майчинството може да донесе на жената риска от евентуално отваряне към предедиповата хомосексуална регресия. За щастие тази трансформация й носи и възможността за креативно генитално инвестиране на личността й, станала символ на гениталните й пътища в центробежната им матрична валидност, пътища, които успешното майчинство е потвърдило като съществуващи, а сполучливото раждане за известно време е направило отново свободни, но осигурени и човешки ценни, ако съпругът се покаже доволен от бащинството си.
Появата на млякото в гърдите, дотогава само декоративни, бележи преобразяването на девойката, станала посреднически извор на живот. Тук също съпругът като любовник, прекалено фиксиран върху фалическата младежка цялост на жена си, може да възпрепятства оплодителната еволюция, ако прояви ревност към сучещото кърмаче (не толкова рядко явление при мъжете, особено ако са били най-голямото или най-малко дете в многодетно семейство). Вероятно е натологията на гърдите да е във връзка с кърменето. Лактацията засяга гениталния фалически дар, който жената може да направи на своето дело, за да го задържи и да му вдъхне жизненост отвъд страховете от кастрация, изживени през утробния и кърмачески период на отношенията й със собствената й майка, страхове, които мъжът, когото обича, може да изкара на бял свят, ако предварително я девалоризира нарцистично, подигравайки се на увисналия от кърменето бюст. И тук за жената ролята на мъжкото желание е основна и продължава да насърчава или да възпрепятства еволюцията й към преместване на фалическия й нарцисизъм от собственото тяло към общото дело, въплътено от детето.
Бащинството носи на мъжа само натоварвания и морална отговорност, както и временна фрустрация от жена му, докато при майчинството от щастливото женско тяло блика мляко за бебето, блика първостепенната храна. Несигурността на биологическото бащинство се смекчава обикновено от сигурността в бащинството, потвърдено пред обществото в кметството, където е записано детето. Но поне при сегашното състояние на нравите ни незабавният победоносен коитус с прославяната фалическа млада жена не му е позволено; той трябва да понася съперника и официално да обича натрапника. За мъжа, станал баща, има и по-голяма опасност — от хомосексуална регресйя, чрез която се идентифицира със собствения си баща; а ако има майка и тя е сама, възраждането на едиповия комплекс или на заплахата от него се утежнява от факта на принудителното му въздържане и от рязката смяна в ритмите на новия му временен ергенски живот.
Лесно е да се разбере колко трудно се преодолява от двойката изпитанието на първото дете и защо темите за изнасилването и кастрацията отново възникват в несъзнаваното на младите родители.
Глава III
Женски еротизъм, структурирането му в детството, проявленията му у зрялата жена
Предгениталните условия за еротичното инвестиране на гениталните пътища на момичето и достъпът му до установяването на едиповия комплекс; едипов комплекс и разрешаването му
Бебето от женски, както и от мъжки пол е чувствително към заобикалящите го афекти още от раждането си. Нещата се развиват така сякаш бебетата регистрират значението на случващото се около тях, когато то ги засяга, и емоционалния климат на отношението на родителите към тях. Трябва да се знае, вече стана дума за това, че бебето разпознава мъжете и жените още преди да е прогледнало; момичетата, било чрез обонянието, било чрез слуха, са много чувствителни към мъжкото присъствие, особено към това на бащата. Момчетата, обратно, са чувствителни към всяко женско присъствие и особено към това на майката. Момичето е чувствително към присъствието на майка си, когато има нужда от нея; когато е заситено и се чувства добре, то е повече привлечено от мъжете, отколкото от жените.
Съществува неосъзнато отношение на майката и на бащата, както и съзнателно изречени думи, които, чути от детето от най-ранното детство до възрастта на говора, раждат своя символичен плод в начина, по който бебето момиче, за което говорим, изгражда собствения си образ, нарцисизиран или не в личността и в пола му. Бебето има интуиция за женствеността и за пола си в съгласие или в несъгласие от една страна с удоволствието или неудоволствието, изпитвано от майката и бащата спрямо него, и от друга, с насладите, които му доставят сексуалните усещания в тялото му. Ако майката е нарцисизирана от това, че е жена, и е щастлива, че има дъщеря, всичко е наред за детето, което на свой ред ще инвестира положително в женствеността и пола си.
Когато момиченцето чрез своето психологическо развитие и растеж достигне възрастта на изразяване на емоциите си с цел общуване с другите, то прави това на базата на усета за собствената си стойност в очите на околните. Тази стойност му се придава в това ранно детство по напълно неосъзнат начин както за родителите, така и за него.
Момичето е женски човешки екземпляр, но неговата женственост му се дава като стойност чрез езика (като тази дума не означава само речта, а и целия сензорен и физически обмен, позволяващ общуването в човешката среда). С тази среда детето поддържа телесни контакти, които придобиват смисъл на афективно и представно съгласие или несъгласие в отношенията с другите според думите и реакциите им. Става дума за явлението, наречено интроекция, при което понятието за собствена женственост се установява в бебето момиче чрез получените от другите положителни символични стойности, свързани със съществуването му в света, с тялото му, присъствието, вида и поведението му.
Различаваме няколко етапа, чиито следи откриваме при психоанализа, които бележат с положителен или отрицателен знак женствеността на момичето, женския му нарцисизъм и разбирането на пола му.
Първи етап. Идването на бял свят: „Момиче е“, „Имате момиче“, и гласът на майката, която отговаря: „Чудесно!“ или „Жалко! Предпочитах да е момче!“ Към приема на майката се прибавя приемът на бащата, после изборът на името — женско или неутрално. Когато момичето не е предвидено и очаквано, родителите не са му измислили име и им трябва време, за да го сторят. Това е важно и оставя следи в детето. Сещам се за един такъв случай: в анамнезата бях записала свидетелството на родителите, че са очаквали момиче и са му се радвали, а според детето излизаше обратното. Няколко седмици по-късно майката — запозната с това, което става при общуването на детето с майка му, — ми каза: „Добре я приехме, но, ни трябваха няколко дни да свикнем, толкова ни се искаше да имаме момче!“ В подобни случаи е много важно да се потвърди на детето точно в този момент, че е право, че родителите му са искали да е момче. И за учудване на родителите всичко, което дотогава е било отрицание на пола у момиченцето, всичко почти неутрално в него изчезва и женствеността му вече може да се разгърне, само защото чрез точни думи е докоснато негово усещане, негова вярна интуиция, дотогава неизразена словесно. По време на приема освен радостта, безразличието или тревогата, които раждането предизвиква у родителите, трябва да се имат предвид и думите, засягащи външния вид на бебето, здравето му, безпокойството относно оцеляването му и главно приятната или неприятна атмосфера, която то попива като гъба.
Втори етап. Ролята на възпитателната инстанция (ако това не е самата майка), която осведомява момиченцето коя е майка му и кой баща му, особено ако то не познава мъж в двойка с майка му, ако живее с нея или я вижда от време на време, когато тя посещава бавачката. И дори — може би главно — ако родителят е заминал или е мъртъв, или ако детето е изоставено и очаква осиновяване. Виждала съм деца с психически смущения от сирашки домове — осиновени между четиримесечна възраст и година и половина, — които изпиваха думите ми по време на психотерапия, когато им разказвах малкото, което знаех за тях, но което беше вярно. За учудване на хората от институцията, така доведените до своята истина деца намираха начин да оздравеят от това, което ги поболяваше.
