Тези два етапа означават, че чрез думите на момичето се осигуряват двата корена на символичния живот: понятието за субект (истинското му име, дори ако има галено) и понятието за семейна принадлежност (фамилното име при законните деца); но обикновено понятието за фамилно име не се дава във връзка с името на родителите, т.е. все едно че не е дадено изобщо.
Никога не е прекалено рано да се вербализират тези две истини и да се повтарят често на детето, както и, пред него, на други лица. Всяко кърмаче има право на своята истина. Така възрастният, чиято мисия е да го възпита, вгражда телесния му живот в символния му живот.
Трети етап. Придаване на стойност на момичето като такова чрез думи като: „Ти си вече голямо момиче, вече си дама“ и т.н. фалическата функция на либидото означава, че всичко, което има етическа и естетическа стойност позволява да се извърши възприятиен обмен между майката и детето — добро, зло, хубаво, грозно, прекрасно, силно, слабо, не добро, лошо и пр. Затова наличието на означаващи думи за всички части на тялото му, както и за половия му орган, е важно, тъй като неназованото е нищо. Важно е и това означаващо да не е дума с отрицателен смисъл, който детето по-късно да разбере. Спомням си за едно момченце, което наричаше половия си орган „моя грях“. Такова име му бяха дали. Жалко е да се учат децата на такива смешни думи. Толкова е просто да се каже пенис или вулва. Може впрочем, както за името, така и за половия орган да има прякор при условие, че истинското означаващо е известно на детето.
Щом момиченцето придобие двигателна автономност в поведението си, необходимо е при възможност да се свързва това поведение с интуитивното понятие, че всичко е в реда на нещата, че е добре да иска да действа като мама, като дама. Така например момиченцето много рано се чувства привлечено от баща си и от мъжете; вместо да му се подиграваме, добре е да му се внуши чрез някоя реплика, че майка му одобрява това. През този период на развиваща се наблюдателност и двига-телност, детето съвсем естествено започва да проучва тялото си. Важно е в такъв момент да се назовават всички части на тялото му и без колебание половия му орган.
Четвърти етап. Чрез тези проучвания еротизацията на гениталните части започва рано, но ако никаква дума не се употреби за половия орган, еротизиращото му манипулиране понякога става компулсивно. Когато детето проявява видимо удоволствие от гениталната мастурбация, необходимо е майка му да назове мястото, където самата тя изпитва видимо удоволствие и да му каже: „Там си истинско момиче, там си като мама.“ Обикновено това е достатъчно, за да нарцисизира момичето, да придаде значение на възприятията му и да попречи на зараждането на компулсивна мастурбация, по време на която то може да се отнесе в мечтания и да загуби интерес към външния свят. Още щом проговори и ако изпитва доверие към възрастния, детето заявява, че има дупка и пъпка. „Точно така“, би трябвало да отговори възрастният, без да се ужасява. Никое дете не прибягва до мастурбация, извън момента на заспиването, ако не се отегчава. Мастурбацията може да е орална (смучене на палеца), анална (игра на задържане или изхвърляне на изпражненията) или да се състои в опипване на ануса (игра с изпражненията) — всички тези еротични игри от ранната възраст запълват липсата на по-диференцирани символни отношения с майката. И наистина, ерогенните зони са места на присъствие и на приятен обмен с майката и ако детето не получи необходимото възпитание в смисъл на психодвигателно обучение и умение да изразява с думи и жестове всичко, което го интересува наоколо, то е принудено да се върне към опипване на тялото си и на ерогенните му зони. Сексуалното възпитание на най-малките, освен точните думи, обозначаващи всички области на тялото му, включително ерогенните зони, се състои в това да се развие сръчността на краката, ръцете, тялото, гласа, устата му. Това са всички дейности, необходими за поддържането на детето, за храната му, които, помагайки му да развива пренесените си върху обекти нагони, му спестяват дехуманизиращото връщане към извънвременното и неразчленено тяло. Обучението в сфинктерен контрол, както често съм казвала, трябва да бъде напълно изоставено. Точните думи за изпражненията, за изхвърлянето им, точните думи за смяната на пелените, всичко това е напълно достатъчно. Точните думи, обясняващи на детето, когато задава на възрастния въпроса „Къде отиваш?“ и възрастният му отговаря, че отива в тоалетната, за да „се изака“ и той, са предостатъчни за сфинктерното образование на детето. Истинското възпитание не се състои в това да се попречи на детето да се цапа или да се принуди то към ритмич-ност в дефекацията; то се състои в пренасянето върху сръчността на способността за овладяване и двигателен контрол, който от само себе си, благодарение на съзряването на централната нервна система, достига до континенцията, без тя да е била изисквана. Само човеците са способни да се изпускат по-дълго, отколкото тялото им го изисква; и това не би се случвало, ако чистотата не им бе налагана в отношенията с майката.
Четвъртият етап е следователно етап на обучение в двигателност и автономия от страна на възпитателката, придружено с точен език по отношение на дейностите на детето и похвали при всеки успех.
Когато всичко се развива добре в отглеждането и възпитанието, момиченцето на година и девет-десет месеца е вече много сръчно, истинска малка женичка, много еротизирана в своята женственост; във всеки случай, на две години и половина етапът е напълно завършен и то говори много добре родния си език. От тази възраст нататък доминираща роля за формирането на здрава чувственост у момиченцето играят открито или негласно валоризираното, разрешеното или забраненото от средата му. Всичко е наред със сексуалността му, щом спонтанно придобие сфинктерна чистота и лекота в ежедневието — момиченцето е вече готово за здравословен живот на нефригидна жена.
Пети етап. Откриване на сексуалните различия при наблюдение на голотата на момчетата. Немалко съм говорила на тази тема, а и всички говорят, че важното през този етап е да се валоризира точното наблюдение, извършено от момичето, и да му се обясни защо е момиче, Да му се каже, че майка му е създадена по същия начин. Тогава момичето пита за гърдите на майка си и трябва да му се отговори, че и то ще има такива, когато стане на дванайсет години, когато порасне, като му се даде пример с девойки, които познава. В този момент момиченцето напълно забравя временното си желание да има цетробежен пенис. То е гордо от половия си орган, чието име знае, който му доставя незабранени удоволствия и на всичкото отгоре му обещава бъдеще на жена.
Тук има един деликатен момент: когато момичето забелязва, че преди да се родят, бебетата са в корема на жената, то си въобразява, че жените ги раждат чрез ануса. За него това е магическо ако. Моментът е важен, защото подобен погрешен фантазъм не бива да оставя следи в умствените схеми на момиченцето. Трябва да му се каже: „Но ти грешиш, бебето се ражда отпред.“ Доста бързо следва въпросът: „А откъде влиза?“ Тогава може да се отговори например: „Когато имаш съпруг, той ще… ти каже.“ Детето непрекъснато задава въпроси, но когато не задава един и същи въпрос, не е нужно да му се обяснява онова, за което не е питало. Отговорът трябва винаги да бъде частичен, точен и да разкрива възможност за други въпроси, на които да се отговаря в момента на задаването. И така до деня, в който се стигне до идеята, че детето се ражда вследствие на срещата на мъжкия и женския полов орган.
В този момент едиповият комплекс е твърде напреднал и бащата се е превърнал в обект на мислите, мечтите и фантазмите на момиченцето. Съвършено безполезно е то да бъде разубеждавано в надеждите си да се омъжи за баща си. Достатъчно е майката да му каже: „Мислиш ли? Аз не съм се омъжила за дядо ти, който е моят татко.“ Понякога такъв отговор е достатъчен, за да освободи детето, понякога, когато чувствеността му е силно ангажирана, не е достатъчен. Тогава идва денят, когато момиченцето, ухажвайки баща си по-настойчиво от обикновено, следва да чуе от него, а не от майката, освободителните думи: „Но аз никога няма да те обичам като жена, след като си ми дъщеря.“ Това съвсем просто изразяване на забраната за инцест облекчава момиченцето, което споделя чутото с майка си. Последната трябва да й каже, че всички момиченца са като нея и отначало си мислят, че ще се омъжат за татко си.
В този момент, макар вече да липсва желанието за любовен контакт с бащата, идва ред на магическата идея и на фантазма на момиченцето, че въпреки всичко ще има деца, чийто татко ще е татко му. Усвояването на забраната за инцест трае между шест месеца и две години у децата и когато обучението се извършва постепенно, от целомъдрени родители, които не се забавляват да мамят детето си, преодоляването на едиповия комплекс става много лесно за момиченцето, защото то обикновено има около себе си много малки обожатели на неговата възраст, с които започва да крои любовни планове. Това е деликатно положение, при което бащата не бива да проявява ревност. Преодоляването на едиповия комплекс е решителен момент за бъдещето на момичето и то трябва да е придружено със забрана на страничния инцест с братята.
Шести етап. Любопитството на момиченцето се пробужда все повече и то иска да научи подробности за
