мисис Тревор имаше голямо ведро, в което й разреши да се изкъпе.
— Ще трябва сама да си го напълниш. Краката вече не ми позволяват да нося тежко.
— Разбира се. — Да донесе вода от потока и да я стопли на огнището не й се струваше висока цена за удоволствието да свали от себе си мръсотията, натрупана по време на пътуването.
Изкъпа се бързо, защото се притесняваше, че Раф може да се върне всеки миг. Освен това топлата вода се плъзгаше чувствено по кожата й и връщаше мислите, които тя искаше да прогони. Облече чиста риза, корсаж и фуста и се почувства като нов човек.
Но явно нямаше вид на такъв. Седеше до огъня и решеше косата си, когато Раф се върна. Почувства се обидена, защото той не забеляза промяната в нея.
— Мисис Тревор отиде на гости у една съседка.
— Хм. — Той обърна внимание на думите й не повече, отколкото на вида й. — Смятах да те оставя да си починеш тук ден-два, преди да продължим, но…
— Не ми е нужна почивка. Имам сили да продължа веднага, ако искаш.
— Гориш от нетърпение да пристигнеш при своя младоженец, а? — Сега я погледна за пръв път, откакто бе влязъл.
При тези думи Каролайн застина.
— Желанието ми да продължа няма нищо общо с това.
В следващия миг тя срещна погледа му и кръвта й закипя. Искаше да й обърне внимание, но не бе очаквала буйния огън в очите му. Дрехите й бяха съвсем прилични. Беше забелязала, че тук жените избягват да носят неудобните рокли и ходят само по ризи с дълъг ръкав, корсажи и фусти. Реши и тя да се облича по същия начин и да запази роклите си за по-официални случаи от пътуването на кон през пустошта.
Но той я погледна така, сякаш беше напълно гола. Ала тя знаеше по-добре от него, че не е, защото корсетът й бе толкова стегнат, та почти я задушаваше. С трепереща ръка прекара още веднъж четката през влажните си коси.
— Позволете ми, Ваше благородие.
Каролайн се поколеба и не пусна четката, когато той протегна ръка към сребърната дръжка. Подиграваше ли й се с тази студена усмивка? Но дългите му мургави пръсти се свиха около нейните и тя се предаде.
— Ако… ако не я реша, докато съхне, косата ми става на… — Каролайн завърши изказването си със свиване на рамене.
— Май вече сме изгубили доста време. — Раф прокара ръка под гъстия водопад от слънчеви лъчи. Кокалчетата на пръстите му леко бръснаха тила й.
— Аз… — Тя се опита да спре треперенето на гласа си. Той стоеше зад нея, а мускулестите му бедра се притискаха към гърба й. — От самото начало не мога да се справя с това.
— Може би е време да престанеш да се опитваш. — Раф прекара четката през фината коприна на косата й. Тя наклони глава назад, а той остави погледа си да броди по деколтето й, там, където корсетът повдигаше гърдите й и ги излагаше на показ. Кожата й беше гладка като кадифе и той с усилие отмести поглед. Но не можеше да не мисли за чистото ухание на косата й и за мекотата на къдриците, които се увиваха около пръстите му.
С всяко движение на четката съпротивата й отслабваше. Знаеше, че трябва да го спре, но не намираше сили. Тялото й, облегнато на твърдите му бедра, бе загубило волята си.
Той миришеше на мускус. Този мирис и свежото ухание на сапун, което се носеше от нея, мамеше сетивата с еротичната си хармония. Кожата й настръхна, а зърната на гърдите й избутаха напред тънката ленена риза. Всеки път, когато четката слизаше надолу, загрубелите му пръсти я докосваха. И всеки път тя копнееше докосването да продължи по-дълго.
Косата й се наелектризира и запука, а той продължаваше да я реши. Но движенията му станаха по- бавни. Сякаш прочел мислите й, започна да задържа пръстите си по-дълго. Проследи някаква въображаема линия по шията й и разтвори ръка върху гръдта й. Каролайн се уплаши, че сърцето й ще спре да бие, когато той спусна пръст в долината между гърдите й. Тя отметна глава назад. Целувката му, гореща и влажна, върху шията й не дойде неочаквано.
— Искаш ли да я сплета? — Думите, прошепнати близо до нейната кожа, разтърсиха тялото й.
— К-какво?
— Косата ти. — Показалецът му се отърка по едната й гърда, после по другата и усети как те настръхват. После бавно се изкачи до брадичката й. Раф повдигна лицето й към себе си и я застави да го погледне. Очите й бяха станали черни почти като неговите, само около зениците се виждаше по едно тясно синьо кръгче. — Искаш ли да сплета косата ти?
Каролайн преглътна.
— Можеш ли? Искам да кажа… знаеш ли как?
— Аз съм индианец, Ваше благородие. Понякога сплитам дори собствената си коса.
Тогава тя не се въздържа и протегна ръка към гъстата му черна коса.
— Кога? Кога обуздаваш тези непокорни кичури?
— Когато отивам на лов. — Улф приклекна до нея. Устните му се намираха на сантиметри от нейните. — За да не се заплетат в храстите.
— Умно. — Пръстите й се разтвориха върху бузата му. Той се приближи и тя усети дъха му върху лицето си.
— Лейди Каролайн.
— Да — прошепна задъхано.
За миг устните им се докоснаха, после той се отдръпна внезапно и стана.
— Мисис Тревор си идва.
— Откъде знаеш?
— Кучето лае.
Каролайн се ослуша с надеждата да чуе нещо друго освен бученето на кръвта в ушите си. Наистина кучето на възрастната дама лаеше на двора.
Когато почтената вдовица се появи на прага, косата на Каролайн бе сплетена, а Раф седеше до масата от грубо сковани дъски и чистеше пушката си.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
На другата сутрин, когато потеглиха към форт Принц Джордж, беше паднала студена мъгла. Затова Каролайн бе разпуснала плитката и бе мушнала косата си на кок под шапката. Въпреки че времето беше мъгливо, в главата й бе достатъчно прояснено, за да си даде сметка, че се е поддала на обаянието на сина на своя годеник. И че той си позволява волности с нея, а тя не само че не му се противопоставя, ами го и насърчава.
Цяла нощ се въртя будна в леглото, представяше си го как спи на сламеника пред камината и се чудеше какво да прави. Призори, докато слушаше тихото трополене на дъжда по покрива, реши, че колкото по- бързо пристигне в „Седемте бора“, толкова по-добре. Затова, когато Раф предложи да останат във форта, докато времето се оправи, тя каза твърдо „не“.
Ето защо сега беше не само уморена и схваната, но и замръзнала и мокра, докато кобилата й пристъпваше тежко зад жребеца на Раф. Самият Раф сякаш не забелязваше лошото време. Косата му, пусната на свобода, висеше над широките му рамене. Каролайн си помисли, че отивайки все по на запад, той смъква от себе си една по една маските на цивилизацията.
Сега вече си личеше напълно, че е индианец. Но това не я плашеше. Напротив, превръщането му от джентълмен в дивак я очароваше. И привличаше.
Като усети накъде се носят мислите й, Каролайн реши, че е по-добре да се концентрира върху Едуард — какво прави той и дали му липсва толкова, колкото той на нея. Беше му написала писмо, като всяка вечер добавяше по-малко, и го бе оставила при вдовицата Тревор. Възрастната жена беше обещала да го изпрати за Чарлз Таун, веднага щом някой тръгне натам. Оттам то щеше да преплава океана. Каролайн с въздишка си помисли, че брат й няма да получи нищо от нея в продължение на месеци.
