себе си. Независимо от всичко, което се бе случило, откакто за последен път се любиха, тя го желаеше. Всеки път, когато погледнеше към него, Каролайн се страхуваше, че той ще забележи копнежа в очите й.
Ето защо трябваше да навлезе по-навътре в гората и там да се преоблече или поне да застане зад одеялото. Но тя не стори нито едното, нито другото. Вместо това само се обърна с гръб към него.
Свали обувките и чорапите си и стъпи върху килима от борови иглички. Пръстите й не спряха да треперят, докато развързваше корсета си. После дойде ред на фустите. Долната й риза беше последна и от лекия повей на вятъра се свлече в краката й.
Каролайн сякаш замръзна на мястото си. Нощният ветрец караше кожата й да настръхва и си играеше със зърната на гърдите й. Прииска й се да се обърне към него, да му се предложи, но в последния миг куражът я изостави. Тя си пое дълбоко дъх и се пресегна към ризата, която беше окачила на близкия клон.
Ръката му я спря. Не го беше чула да се приближава, но от опит знаеше колко тихи са стъпките му. Затвори очи, а той плъзна загрубелите връхчета на пръстите си нагоре по ръката й. При допира му я заля горещина. Кръвта заблъска във вените й и забуча в ушите й по-силно от грохота на водопада.
Ръката му се плъзна по деколтето й и тя облегна глава на гърдите му. Разтрепери се. Устните му докоснаха голата й шия, заоблената извивка на рамото и Каролайн простена.
Сама насочи ръката му към гърдите си и той потри с палец набъбналото зърно. С жадни устни нападна брадичката й. Тя усещаше пулсиращата му мъжественост зад себе си, опряна между разтворените й крака.
Лявата му ръка слезе надолу и мина покрай все още незабележимо подутия й корем. Пръстите му се вплетоха в ситните косъмчета, които пазеха женствеността й, и Каролайн се притисна към него.
Но преди да успее да се обърне с лице към него, зъбите му се впиха в меката част на ухото й. Езикът му беше горещ и проследи извивката, а гласът му прозвуча дрезгаво, когато прошепна:
— Сигурно знаеш, че утре на дневна светлина ще съжаляваш за това.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Ще съжаляваш. Каролайн затвори очи и се опита да вникне в думите на Улф. Но допирът на езика му и шепотът в ухото й не й позволяваха да се съсредоточи върху друго. Обърна се в прегръдката му и милувката на неговата кожа усили непоносимо желанието й.
Той не я притискаше към себе си и Каролайн се облегна назад върху ръцете, сключени на кръста й. Гърдите й натежаха, закопнели за докосването му. Тя бавно вдигна ръце и опря длани върху гръдта му.
Улф рязко си пое дъх, но не помръдна. На светлината от огъня лицето му изглеждаше като излято от бронз, кожата му бе гладка и опъната, а скулите под нея изпъкваха красиво.
По напрегнатия израз на лицето му Каролайн разбра колко скъпо му струва да остава неподвижен. Особено щом започна внимателно да изследва мускулестата му гръд. С разперени пръсти опипа твърдите хребети, проследи линиите на татуировките.
Одраска с нокът настръхналото мъжко зърно и усети как той потръпна.
— Каролайн! — Произнесе името й с неприкрито чувство.
Тя спря движението на ръцете си и повдигна очи, докато изравни погледа си с неговия. Горящата страст, която съзря в тъмните дълбини, й вдъхна смелост.
— Не искам да мисля за утре — прошепна задъхано. — Не искам да мисля за нищо друго, освен за чудото, което правиш с мен.
Сведе мигли.
— За това, което изпитвам, щом те видя. — Тя безмълвно погали тялото му с поглед — широките рамене, силните ребра. — Щом те докосна! — Прокара пръст по сърповидния белег, който вместо да загрозява, правеше тялото му съвършено. После проследи удълженото V, нарисувано върху стоманената плът на корема му.
— Моля те — прошепна тя и отново срещна погледа му. — Нека да забравя всичко друго… поне за тази нощ.
Не изчака отговор, а притисна устни до горещата кожа на гърдите му. Биенето на сърцето, което отекваше в главата й, и соленият вкус на кожата му я подтикнаха да продължи. Пръстите му несъзнателно се свиваха и отпускаха, но той я остави да го изучава на воля.
Езикът й остави мокра диря по равнината на корема му, ръцете й опипаха решетката от кости и жили по гърба. Улф още носеше превръзка на бедрата си, но тя не успяваше да скрие мощта на неговата мъжественост.
Пръстите и разтворените й устни се спуснаха по-надолу.
— Нека да… — Усети как мускулите на корема му потръпнаха под устните й. Нетърпение препускаше по вените й и развързването на възела й отне цяла вечност. Но той й даде толкова време, колкото й трябваше. После застана пред нея — висок, разкрачен и величествено гол. Сега Каролайн се разтрепери.
Не спря да трепери и когато остави пръстите си да следват естествените извивки на тялото му. Нежно и внимателно го докосна и ръката й се изпълни с твърда, напираща плът. Сатен — върху стомана. Копнееше да узнае повече.
При първия допир на устните й той извика. Накъсаният стон всъщност бе дума на родния му език, но Каролайн не можеше да разбере що за зов отправя към небесата. Пък и не беше на себе си. Ръцете на Улф, които досега висяха отпуснати до бедрата му, се впиха в косата й. При всяка нова атака на езика й пръстите му притискаха все по-силно главата й.
Каролайн постави длани върху силната извивка на бедрата му и се притисна към него… наслаждавайки се на вкуса му. Наслаждаваше се и на желанието, което извираше някъде дълбоко в тялото й.
— Спри! — Улф внезапно осъзна с каква сила я беше отблъснал от себе си. Падна на колене пред нея. С пръсти, все още вкопчени в косата й, наведе лицето й към своето. Целувката му бе дълбока и чувствена. Откъсна устни от нейните и одраска със зъби стегнатата плът на шията й.
— Още малко от това сладко мъчение — задъхано прошепна — и щях да излея семето си. — Премести устни под брадичката й. — Сега е мой ред.
Изправи се и я вдигна на крака. Не устоя и докосна връхчето на гърдата й. Видя как то настръхна. Беше толкова откликваща и всеотдайна, че му се искаше да й даде всичко от себе си. Обузда страстта си и я поведе към мястото, където беше окачил одеялото. Още беше влажно, но той го свали от клона и го постла на земята. После я вдигна и я положи върху вълнената материя.
За миг постоя над нея с възхитен поглед. Беше съвършена! Тя протегна ръце и той се отпусна до нея. Отвърна на усмивката й. Сърцето му се сви, когато палците му се плъзнаха по крехките черти на лицето й.
Преди смяташе, че тя няма да оцелее в суровите условия на Новия свят. Но явно беше сгрешил. Нежната камея се оказа по-здрава, отколкото изглеждаше на пръв поглед.
— Какво казваш?
Раф не съзнаваше, че говори на родния си език. С връхчето на показалеца си бръсна долната й устна и преведе:
— Красива си. — Дори на трепкащата светлина от огъня видя, че бузите й поруменяват.
— Смущават ли те думите ми? — Наведе се и целуна носа й, после върха на брадичката й.
— Караш ме да се чувствам красива — прошепна Каролайн, като едва успя да си поеме дъх, преди устните му да се насочат към ухото й.
— То е защото ме държиш в ръцете си. — Улф разстла светлите къдрици по одеялото така, че те се разпериха като ветрило около лицето. Не можеше да се въздържа повече и я привлече към себе си за целувка. Все по-дълбоко и по-дълбоко навлизаше езикът му, докато накрая бяха принудени да се разделят, за да си поемат дъх.
— Господи, Каролайн. — Сърцето му препускаше лудо и копнежът го изгаряше. Вече не беше сигурен, че ще съумее да я люби дълго, за да й върне цялото удоволствие, което тя му беше дала. Устните му се върнаха върху шията й и той усети, че кожата й настръхва.
— Студено ли ти е? — Имаше вкус на мед и Улф не можеше да спре да се угощава със сладостта й. Вече
