си беше проправил път надолу към долината между закръглените й гърди, когато осъзна, че не му е отговорила. Вдигна глава и я погледна въпросително.
Очите й бавно се извърнаха към него и тя поклати глава.
— Горещо ми е — успя да каже накрая и той се усмихна. Самият той гореше от желание.
Връхчетата на гърдите й сякаш се протягаха към него и затова той взе едното в устата си. Тя простена, щом езикът му запърха върху зърното.
Но търпението му вече се изчерпваше. Устните му внезапно изоставиха гърдите й и си проправиха път надолу по корема й. Улф спря в ъгъла между бедрата й и зарови лице в ситните косъмчета, вдишвайки аромата на мускус. Повдигна краката й и усети силната тръпка, която премина по тялото й, щом ръката му погали топлата влага.
После я докосна с език. Почти веднага я разтърсиха конвулсии. Все по-дълбоко и по-дълбоко търсеше той соковете на екстаза, подклаждайки огъня, докато тя се отпусна омаломощена върху одеялото. Неохотно отмести устните си върху бедрото й.
Но пламъците в него все още горяха ярко. Докато се движеше нагоре по тялото й, той откри, че не е трудно отново да запали искрата в нея.
Тя цялата пламтеше. Всяко местенце, докоснато от устните му, вибрираше и излъчваше топлина. Вдлъбнатата бразда на гърба й, долната страна на ръката й. Той сякаш бе решил да покрие с целувки всеки милиметър от тялото й, за да я накара да го пожелае отново. Когато стигна до ямичката между ключиците, тя вече се задъхваше и почти го молеше. Пръстите й се впиха в гърба му.
Първият му тласък бе дълбок, а вторият — разтърсващ. Каролайн отметна глава назад и изкрещя от заливащите я вълни. Викът й се сля с грохота на водопада и нощните шумове в гората. Удоволствието я пречисти от спомена за кръвта и болката… поне за тази нощ.
Раф се присъедини към екстаза й и тя се притисна към него с всички сили. Той отпусна глава до нейната и зарови лице в косата й. Остана така дълго и Каролайн помисли, че е заспал. Но дрезгавият му шепот разлюля късите къдрици около ухото й.
— Сигурно ти тежа.
— Не, изобщо не ми тежиш — излъга тя. Не искаше да разваля магията.
Раф я разбра, а може би и той самият изпитваше същото, защото се претърколи заедно с нея настрана, без да разчупва прегръдката им. Главата й легна върху ръката му и той приглади назад падналия върху лицето й кичур коса.
— Така не е ли по-добре?
Усмивката му беше заразителна — най-вече защото тя рядко я виждаше. Проследи чувствената извивка на устните му с пръст. Спря до ъгълчето, а той бавно пое пръста й в устата си и го засмука. Вътрешностите й омекнаха.
Затвори очи, за да не би Улф да забележи в дълбините им припламващото желание. Но докато я галеше с език и зъби, тя разбра, че неговата страст е не по-трудно запалима от нейната. Разпери пръсти върху силната му челюст и простена, щом той се втвърди в нея.
— Не мога да ти се наситя — каза той, а Каролайн остави с пръст мокра диря по брадичката му. Одраска с нокът гърдите му и в следващия миг усети тласък в себе си. Повдигна крак и го преметна през хълбока му.
Но и двамата не изпитваха нужда да бързат.
— Какви са тези белези? — Тя проследи тъмните линии върху гърдите му и се почувства силна и жизнена, щом мускулите на корема му се свиха.
— Доказателство за мъжествеността ми — отвърна той и зъбите му блеснаха в усмивка на фона на загорялата му кожа.
— Според мен няма нужда да я доказваш — забеляза тя и се засмя. След миг и двамата избухнаха в смях, който притихна, щом Улф навлезе по-дълбоко. Обхвана с ръка гърдата й. Каролайн дълбоко си пое дъх, докато палецът му бавно чертаеше кръгове около чувствителната плът. Всеки път събираше повече смелост и се приближаваше по-близо до зърното. Мъчението бе разкошно.
— Красива си — прошепна й той и този път тя разпозна думите, изречени на езика на племето чероки. Потъна в тях като в пухена постеля. Тази нощ се чувстваше красива… беше красива.
Но после той каза нещо, което едва не развали магията. Като продължаваше да я гали и внимателно да си проправя път към връхчето на гърдата й, той се наведе към нея и я целуна по брадичката.
— Паметта често ми изневерява, но доколкото си спомням гърдите ти бяха по-малки. — Хвърли й ослепителна усмивка, преди да вземе набъбналото зърно в устата си.
Каролайн се опита да измисли отговор. Отговор, който да не е свързан с бременността й. Вече беше открила почти незабележимите промени в тялото си и знаеше, че скоро няма да може да ги скрива. Тогава ще трябва да му каже… Какво?
Истината?
Ти си бащата на моето незаконно дете. Затвори очи и се опита да запази разума си трезвен, докато той я дърпаше все по-навътре в паяжината на страстта. Представи си, че в този миг му казва истината. Отблъсква го от себе си и му казва истината. Какво ли щеше да направи той? Не знаеше. И докато ръката му се плъзгаше към мястото, където телата им се сливаха, тя не намери сили да отвори уста.
Улф я докосна и тя извика не само от удоволствие, а и за да не изрече истината. Ако искаше детето й да не носи клеймо, трябваше да поддържа заблудата, че бащата е Робърт. Нямаше кой да твърди противното. Но можеше ли да изрече тази лъжа пред хората… пред Улф?
— Каролайн?
Тя отвори очи и се загледа в неговите. Бяха черни като нощта, с гъсти мигли и леко разтревожени.
— Заболя ли те?
— Не. — Обви ръце около шията му и го привлече към себе си. — Не — прошепна отново, а тласъците му, все по-бързи и по-силни, изтриха мислите от съзнанието й.
Когато отново можеха да дишат спокойно, Улф дръпна края на одеялото върху тях и двамата заспаха. Късно през нощта той се събуди и хвърли дърва в огъня, после легна обратно до нея и я заключи в прегръдката си. Тя отвори очи, погали го и отново се любиха.
Малко по-късно я събуди мирис, от който устата й се изпълни със слюнка. Протегна се и си помисли, че това е първата нощ след нападението, в която не я бяха мъчили сънища с кръв и насилие. Бузите й поруменяха, като си спомни защо.
Седна върху одеялото, отметна от лицето си заплетените кичури коса и се огледа. Беше сама. Набоден на пръчка заек се печеше върху огъня. Кожата му цвъртеше и върху пламъците капеше гореща мазнина. Какъв аромат! Каролайн вдиша дълбоко и стомахът й изръмжа. Откога не беше яла? Откакто индианците ги нападнаха, бе хапвала по съвсем малко. Но със сигурност никога досега не бе изпитвала такъв глад.
Уви се в одеялото, стана и се приближи до огъня.
— Ще се изгориш — предупреди я глас зад гърба й.
Обърна се и видя Улф — целия мокър и само с набедрена превръзка. Вадички се стичаха от лъскавата му черна коса, минаваха по широките му гърди и продължаваха надолу. Само като го гледаше, я завладяваше копнеж да се озове в прегръдката му. Навлажни сухите си устни и реши, че закуската може да почака.
Но Улф явно не споделяше мнението й. Макар че се държеше приятелски, страстта от изминалата нощ вече не пламтеше в тъмните му очи. Кимна с глава към тихото езерце над водопадите.
— Докато се изкъпеш, ще го сваля от огъня. Дрехите ти са сухи.
Навлече ризата си и клекна край пламъците. Каролайн му обърна гръб. Той беше прав, разбира се. Тази сутрин нямаха време. Нали искаше да стигне до „Седемте бора“ колкото може по-бързо. Да се увери, че Мери е добре. И все пак, помисли си тя, когато потопи ръка в студената вода, една целувка нямаше да им отнеме кой знае колко време.
Върна се край огъня с избистрени мисли. Щом излезе от водата с настръхнала кожа и тракащи зъби, тя си спомни, че всичко, случило се снощи, е само илюзия. Беше го помолила да й помогне да забрави. И той го бе направил.
Улф нямаше вина. Тя желаеше да продължи заблудата и след изгрева на слънцето. Но не биваше. Беше вдовицата на баща му. Носеше дете, което трябваше да бъде признато като рожба на покойния й съпруг.
