тревожеше за предстоящия дебат, ораторите от Капуа бяха се хванали гуша за гуша, свещеният меч бе изчезнал, тази бъркотия помагаше да се отвлече вниманието на хората. Когато аз разбрах за сигналните огньове, ти реши да задълбочиш хаоса, като уж намери лъка и огнените стрели — Клавдия се наведе още по-близо. — Намери ги близо до стената, не помниш ли?
Обвиненият мълчаливо отвърна на погледа й.
— Ти се надяваше, че подпалването на „Печалният дом“ ще се възприеме като нещастен случай или хората ще помислят, че пожарът е бил причинен от някой, който изстрелва огнени стрели във въздуха. Обаче в онази нощ — Клавдия кимна към Нарцис, — нашият наблюдателен бивш роб седял на върха на един хълм, угрижен за бъдещето си. Той не видял огнени стрели. И нещо по-важно — след като дворът замина от вила „Пулхра“, аз се върнах и организирах претърсването на гората.
— Да, да, чух за това! — намеси се Тимотей.
— Казах на прислугата да търси някакво бойно оръжие.
— Клавдия се засмя. — Е, Гай, ако изстреляш стрела във въздуха, пламъкът скоро ще угасне, но част от тялото с перата по него остава. И въпреки това, никой нищо не намери. Колчанът, който ти уж намери, беше съвсем празен; би трябвало да се изстрелят поне четири или пет стрели, за да се привлече вниманието на агентите на Лициний — тя насочи пръст към него. — Точно тогава започнах да те подозирам.
— Нямаш никакво истинско доказателство! — Гай Тулий изтри потните си ръце в туниката.
— Така ли? — възкликна Клавдия. — В онова, което казах, има логика. Ние можем да прегледаме военните архиви. Можем да намерим явна връзка между теб и Капуа. Можем да докажем, че като офицер ти си можел да отиваш навсякъде във вилата и че си го правил; ти любезно ми предостави свитъка, който си намерил в стаята на Дионисий и който още повече задълбочи безпорядъка, и ожесточи съперничеството между враговете. Отгоре на всичко, може да те задържим тук като пленник, докато претърсват стаята и вещите ти…
Гай Тулий затвори очи и извърна глава встрани, знак, че се признаваше за победен.
— Ние ще открием нещо — продължи Клавдия, — което ще те свърже с Лициний и ще докаже, че си предател.
— Не съм предател! — обърна поглед към небето Гай — Поне не съм предал Рим, а само глупаците, облечени в пурпур — той дълбоко си пое дъх. — Това е, както казваш ти, да свържеш двата края на събитията — той удобно се намести върху тревата и заговори тихо, сякаш на себе си. — Не можех да повярвам на големия си късмет. Нападението срещу вилата беше подготвено. Константин и неговата майка — кучката не заслужаваха моята вярност, нито да носят пурпура, който мъже като мен им спечелиха в люти сражения. По-късно научих за ораторите, които трябваше да пристигнат. О да, най-внимателно прерових архивите на Крис. Те всички бяха слаби, нищожни същества, които дори не бяха имали сили да защитят собствената си вяра; хора като Септим бяха предали единствените двама души, които наистина съм обичал. Чувствах се като лисица в кокошарник. Ставаше въпрос само да подиря всяка откриваща се възможност, да създам хаос и ако нападението срещу вилата беше успяло, мишленце, щях да направя всичко по силите си, за да умрат всички те — посочи с ръка към кръчмата. — Муран ли ме наблюдава? Искаш ли да ти кажа нещо? Когато той повали Мелеагър на арената, аз посъветвах императора да го пощади. Знаеш ли защо?
— Да, да, мисля, че знам — леко се усмихна Клавдия. — Свещеният меч беше намерен, атаката срещу вилата се провали, ти имаш остро око, Гай, и си хладнокръвен. Видя как побягнах от триклиния в онази нощ, когато срещнах Мелеагър. Подозирам, че ти си сред малцината в онова помещение, които разбраха, че съм видяла мъжа, който ме изнасили и уби брат ми. Мелеагър също беше гладиатор, как наричаше сам себе си? А, да, Чудото на сто града… — Клавдия използва пръстите, за да изброи отделните точки от разказа си. — Първо, Мелеагър се е бил в различни градове на Изтока. Можело е да бъде представен за поддръжник на Лициний. Второ, той имаше всички основания да се страхува от мен, затова и ти ме нападна във вилата; Мелеагър би могъл да бъде обвинен за това. Трето, Мелеагър беше свързан с Капуа, съвсем правдоподобно би било да е изтезавал християни по време на преследванията, затова и на него би могло да се гледа като на човек, който има мотив да накара подобните на Дионисий и Септим да замлъкнат завинаги. И най-подир, той беше във вилата, когато всички тези убийства бяха извършени и беше предприето нападението. Възнамеряваше ли да го използваш като жертвен козел за убийствата? Ти си опитен воин, Гай, това би могло да стане толкова лесно!
Гай сведе глава надолу и тихо се засмя:
— Една услуга само! — сега вдигна глава. — Не ме пращай на кръста! Не искам да умра прикован към парче дърво — той посочи Бур. — Неговите хора са отвън, не много далеч оттук има парче запустяла земя — Гай погледна към Клавдия, като я умоляваше с очи. — Аз съм войник, заслужавам по-добра смърт!
Клавдия се обърна към Тимотей, който незабележимо кимна.
— Нека падне върху меча си — Бур скочи и с ръка направи знак на Гай да се изправи. — Ще взема Муран със себе си, той може да бъде официален свидетел.
Гай започна да чисти тревата, полепнала по туниката му, сякаш се готвеше да отиде на разходка.
— Е, господарке? — обърна се той към Клавдия.
— Върви! — Клавдия кимна към кръчмата. — Вземете и Муран, нека всичко стане по-тихо.
Ръцете на Гай напипаха малката кесия на колана му. Той я отвърза и я подаде на Нарцис:
— Погрижи се за трупа ми!
Сетне се завъртя на пети и позволи на Бур да го поведе към кръчмата.
Клавдия седна и се заслуша. Чу как Полибий възкликна. Муран излезе навън и вдигна ръка, Клавдия кимна в отговор.
— Не мислех… — започна Нарцис.
— Мълчи сега! — прошепна Клавдия. Тя стана, отиде при дървената решетка с виещите се по нея лози и се загледа в зреещите зърна. Откъсна едно и го смачка между пръстите си, като наблюдаваше как от него протече пурпурен сок. Затвори очи. Някъде наблизо, върху парче запусната земя, Гай Тулий трябва да беше коленичил, стиснал дръжката на меча си и готов да го забие дълбоко между ребрата. И все пак, наред с всичко друго, тя изпита облекчение. Призова в спомените си неговото красиво, момчешко лице. „Толкова много кръв!“, прошепна Клавдия. Отвори очи и пак се загледа в решетката. Изпитваше чувството, че тя и Феликс са получили правосъдието, което им се полагаше. Сега можеше да помисли върху това, да отвори сърцето си за Муран и да затвори вратата пред тълпата призраци от миналото.
— Господарке? — Клавдия се обърна. Нарцис стоеше край нея и тъжно я гледаше. — Сега животът ни ще се промени ли?
— Разбира се, че ще се промени! — засмя се Клавдия — Не си ли го научил още? Животът ни постоянно се променя! Хайде, ела! — тя го хвана за ръка. — Време е двамата с теб да поговорим с чичо.
Информация за текста
© 2004 Пол Дохърти
© Васил Дудеков-Кършев, превод от английски
Paul C. Doherty
The Song of the Gladiator, 2004
Издание:
Пол Дохърти. Песента на гладиатора
Еднорог
ISBN: 978–954–365–029–3
Сканиране: Galimundi, 2009
Редакция: didikot, 2009
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13854]
