увенчаваше. — Искам да кажа, нямаш ли желание да узнаеш — Полибий подаде шлема на Океан — какво се говори за Мелеагър?
— Не ме интересува! — Муран гледаше Клавдия. — Не давам и пукнат грош за цялото това шушу-мушу. Важното е дали ще ме убият през идния час или не.
— Не говори така! — прекъсна го Полибий.
— Казах дали! — тупна го по рамото Муран. — Принесох бика в жертва. Сега ще изляза и ще победя Мелеагър, но преди това искам да благодаря на всички вас за грижата и вниманието — той посочи към входа. — В древна Гърция героите на Омир винаги са се въоръжавали за битка с помощта на красива девойка.
Полибий и Океан разбраха намека, удариха поред длан в неговата, прегърнаха го, пожелаха му щастие и излязоха. В тунела отвън отекнаха многобройни гласове. Глашатаят възвести, че Мелеагър е готов. Муран отиде при Клавдия, нежно я прегърна и я целуна по челото.
— Бикоборец! — прошепна тя и се притисна към него.
— Не исках да ти казвам — Муран пак я целуна, — но аз се упражнявах. Не знаех дали този номер ще проработи. Не те видях преди това — не исках да те тревожа.
— Не бива да умираш! — прошепна тя.
— Моли се на които богове искаш, Клавдия. Аз ще призова духовете на Спицерий и всички мъртви гладиатори да бъдат с мен. В мигове като този човек може да усети как близките му покойници му се тълпят край него.
— Има и други духове! — Клавдия взе решение. Тя се откъсна от него, върна се на пейката и с ръка подкани Муран да седне до нея.
— Какво има, Клавдия?
— И край мен има духове! — заяви Клавдия. — На баща ми и майка ми, и най-вече на малкия Феликс. Искам да ти кажа нещо, за което съм сигурна, че не греша.
Стисна мазолестата му ръка Отначало заговори, като понякога спираше, но скоро започна да реди думите със страст и все по-забързано. Тя му описа срещата си с Мелеагър, приятелството му с Даций и своето непоколебимо убеждение, че той е мъжът, който я е изнасилил и убил брат й.
Муран внимателно слушаше. Само един трепкащ мускул високо на страната му и студеният, смъртоносен поглед в очите му издаваха гнева, който го завладяваше. Когато Клавдия завърши, той я взе в обятията си, облегна главата й на гърдите си и започна да гали косите й. Тя искаше да остане така, но бе казала достатъчно.
— Муране, готов ли си?
Вестителят, облечен като бог Меркурий, застана на прага, бялата му ръка разсече въздуха.
— Муране! — гласът на вестителят прозвуча кухо зад гротескната маска — императорът чака, народът на Рим чака.
Муран нежно отстрани Клавдия и се изправи. Тя му помогна да сложи предпазителя на рамото си и да затегне каишите. Когато свърши, той се протегна и раздвижи мускулите си, после я целуна още веднъж, сложи си шлема, взе меча и щита и тръгна по коридора. Въоръженият по същия начин Мелеагър с блестящата си нагръдна плоча вече го очакваше с шлем под мишница. Когато Муран приближи, той си наложи шлема. Клавдия забеляза, че конската грива върху шлема приличаше на кърваво петно върху главата му. Мелеагър понечи да стисне ръката на Муран, но другият гладиатор се промъкна край него и принуди чиновниците и слугите да отстъпват от пътя му, докато излизаше в блясъка на арената. Мелеагър нямаше друг избор, освен да го последва, а тръбачите, разбрали намека, протръбиха приветствения сигнал. Тълпата се изправи на крака и зарева, показвайки по този начин, че връхната точка на игрите е наближила.
Клавдия не се върна в императорската ложа. Тя остана до „Портала на живота“. Муран и Мелеагър прекосиха пясъка, за да се изправят пред ложата. Двамата свалиха шлемовете, вдигнаха мечовете и извикаха обичайните думи: „Онези, които ще умрат, те поздравяват“.
Константин приветствено вдигна ръка. Гладиаторите се разделиха. Муран остави щита и меча на пясъка и свали шлема си, уговореният знак, че иска да говори. Той не осъзнаваше колко притихнала е арената, само искаше да види лицето на Мелеагър, да му каже направо, че ще умре.
— Какво е това? — Мелеагър си свали шлема и отръска капките пот от лицето си. — Да не би да искаш да отстъпиш? Тълпата ще те разбере, особено след късмета, който извади с бика!
Муран се усмихна леко. Искаше да изучи това лице, да запомни как изглежда Мелеагър. Сега тълпата крещеше, но Муран не се тревожеше. Той вдигна шлема и изтръска пясъка от конската грива.
— Твоят приятел Даций… — от изражението на Мелеагър разбра, че Мелеагър много добре знае какво е станало. — Твоят приятел Даций побягна от Рим — Муран намигна. — Няма да е тук да види как умираш.
Изкуствената усмивка изчезна от лицето на Мелеагър.
— И ти ще умреш! — продължи Муран. — В тунела отзад стои една млада жена, Клавдия, любовта на моя живот. Преди осемнайсет месеца тя и брат й били на едно самотно място по бреговете на Тибур. Някакъв непознат ги нападнал. Той убил момчето и изнасилил младата жена. Нейният нападател бил силен и мускулест, а на китката имал татуиран червен бокал, същият отличителен знак, какъвто носи и Даций. Ти си накарал да премахнат твоя — Муран забеляза, че дишането на противника му се учести. — Знакът го няма, но престъплението остава — и сега ще си платиш за него.
Муран си наложи шлема, затегна подбрадника и едва сега чу виковете и освиркванията, смесени с няколко дюдюкания от все по-неспокойната тълпа. Беше подбрал добре момента. Мелеагър се стъписа. Муран първи трябваше да се въоръжи отново, затова бавно се оттегли и застана с гръб към императорския подиум. Любопитството на тълпата още повече се засили. Всички се питаха какво се е случило и бяха стъписани от яростта, с която Муран връхлетя противника си. Професионалните гладиатори обикновено първо пристъпват леко, сякаш танцуват и предизвикват леки схватки, като по този начин изпитват подвижността на противника и преценяват силата му. Муран не направи нищо подобно. Вдигнал щит, той стремително се насочи право към Мелеагър, мечът му проблясваше като език на змия, който търси отвора над ризницата. Изненаданият Мелеагър бързо отстъпи, леко се извърна и смъртоносният удар на меча само отсече къс от кожата на раменния му предпазител. Муран отново нападна. Използвайки щита и меча си като стенобитно оръдие, той няколко пъти ритна пясък в очите на противника и го принуди да отстъпи. Мелеагър падна, претърколи се по пясъка и изтърва меча. Муран отстъпи и подритна оръжието към противника си, нарочен, изпълнен с презрение жест, сякаш вече бе решил, че е победител и останалото е само въпрос на време.
Муран се обърна и потърси с поглед дребната гъвкава фигура, застанала точно под свода на „Портата на живота“. Той вдигна меч за поздрав, сетне поднови като обезумял яростната си атака. Вече не мислеше за тактики. Осъзнаваше само присъствието на противника: тежкото му дишане, миризмата, лицето зад процепа за очи на шлема, защитаваното от ризницата, меча и щита тяло. Не изпитваше нито болка, нито страх; бе решен да унищожи противника, да отнеме и живота, и честта му.
Краят настъпи бързо. Напълно объркан и изненадан от стремителната ярост на Мурановата атака, Мелеагър се опита да обуздае нападенията, като нанесе удар към крака му. За секунди той остави незащитено лявото си рамо и Муран стовари меча. Мелеагър се отдръпна, избягвайки пълната мощ на удара, но острият край на меча на Муран се вряза дълбоко. Мелеагър изтърва собственото си оръжие и побягна встрани, но Муран се втурна да го преследва и използва стърчащия шип в средата на щита, за да порази противника. Мелеагър се опита да се извърти, но Муран го последва и най-подир стъпи с крак върху гърдите на поваления си противник. Сетне се наведе, свали шлема на Мелеагър и го хвърли през арената. Сега целият амфитеатър се изправи на крака с насочени надолу палци, решавайки по този начин съдбата на Мелеагър. Чуха се викове „Убий го!“ и „Негов е!“
Мелеагър лежеше безмълвен, вторачил поглед в Муран под полупритворените си очи. Не молеше за милост. Муран дори не погледна лицето му, а с вдигнат меч се обърна към императорската ложа, за да изчака волята на императора. Константин се наведе през пурпурния парапет с протегната ръка и насочен напред палец. Ако го обърнеше надолу, Мелеагър трябваше да умре, а вдигнатият нагоре пръст означаваше, че Муран трябва да прояви милост. Гладиаторът изчакваше. Някой говореше на императора; ръката му рязко се спусна надолу, пак се вдигна с рязко мушкащо движение и с палец, насочен нагоре. Мелеагър
