Пол Дохърти
Тамплиерът магьосник
В памет на нашата прекрасна майка Катлин Елизабет Кени.
Бяхме благословени, че ти бе наша майка. Почивай в мир с Божията благословия!
Историческа бележка
През 1152 година великите франкски господари все още удържали окупацията на Светите земи (Палестина) вече в продължение на над петдесет години, след като предводителите на Първия кръстоносен поход нахлули през портите на Йерусалим и превзели Свещения град. По това време Йерусалим вече бил превърнат в аванпост на Запада. Великите лордове избрали крал — Балдуин III — и се заели с разпределението на сферите на влияние в Светите земи, а всеки барон се борел за власт, присвоявайки градове и пристанища. Влиянието на Ордена на тамплиерите, основан от Юг дьо Пайен десетилетие след превземането на Йерусалим, също нараснало. Орденът вече представлявал международна организация, подпомагана от именити личности, благославяна от папството и превърната в професионална войска на Запада. Тамплиерите разполагали със своя главна квартира в Йерусалим и укрепвали мощта си, като превземали или издигали замъци и крепости из Светите земи. Орденът бил зает и с разрастването и разгръщането си в Европа, било то във Франция, в Англия, Германия или Испания. Тамплиерите въплъщавали идеала за западния рицар — паладина, който предоставял меча си в служба на светата майка църквата в името на Христа.
Освен всичко останало тамплиерите придобили и несметни богатства, а съвкупността от състоятелност, власт и положение им осигурила възможност да заговорничат и да преговарят със силните на деня в стремежите си към по-нататъшно разрастване и укрепване. Твърди се, че Юг дьо Пайен посетил Англия и съзрял възможностите за бъдещия напредък на Ордена в страната. До 1150 година главната квартира на тамплиерите на Острова била разположена в Лондон, а орденът притежавал имения из цялото кралство. Разрастването му означавало освен това, че идващите един след друг велики магистри ставали нетърпеливи за нови попълнения, а поради това Орденът привличал не само идеалисти и романтици, но и хора, които имали какво да крият.
И всичко това било факт най-вече в Англия. Нашествието на норманите през 1066 година формирало военен елит, алчен за земя и богатство. Норманското влияние се разпростирало и стигнало до границите на Уелс и Шотландия, и непрестанните действия на норманските военачалници налагали кралят на Англия да бъде силен воин и владетел. Уилям Завоевателя и двамата му синове — Уилям Руфъс и Хенри I — доказали вещината си в това отношение. Когато Хенри умрял, без да остави мъжки наследник (синът му Уилям се удавил по време на трагичния сблъсък на „Белия кораб“ с подводна скала), английската корона станала обект на ожесточена борба между Матилда, дъщеря на Хенри, и нейния братовчед Стивън от Блоа. В Англия избухнала толкова жестока и ужасна гражданска война, та хората говорели, че по това време Господ и светците потънали в сън. Противниците набирали от чужбина най-свирепите наемници, а от английските графства — рицари, жадни за плячка и безмилостни в преследването й. Войната, която се проточила между 1135 и 1154 година, станала още по-ожесточена и свирепа, когато синът на Матилда — Хенри Фицемпрес1 — подел делото на майка си, решен да получи короната и да не се примирява с нищо друго. Враговете продължавали с машинациите, макар тайно да съзнавали, че край на войната и траен мир можел да настъпи единствено, ако някой бъде напълно разгромен…
Цитатите в началото на всяка от главите в Част първа са от хрониката „История на деяния, извършени в отвъдморските земи“ на Гийом от Тир2. Цитатите в Част втора са от хрониката „Делата на Стивън“3. Бележката на автора в края на книгата представя точния контекст на много от описаните в този роман събития.
Основни исторически личности
Балдуин III — крал на Йерусалим.
Реймон — граф на Триполи.
Мелизанда — съпруга на граф Реймон.
Евгений III — папа; епископ на Рим.
Теодор — архиепископ на Кентърбъри.
Хенри Мърдак — архиепископ на Йорк, убеден поддръжник на крал Стивън.
Томас Бекет — духовник, кралски канцлер; по-късно архиепископ на Кентърбъри.
Бернар от Клерво — един от основателите на Ордена на цистерианците, личност с международна известност, проповедник и политик, страстен поддръжник на новия Орден на тамплиерите.
Уилям Нормански или Завоевателя — крал на Англия, починал през 1087 г.
Уилям II или Уилям Руфъс — син на Уилям Завоевателя; крал на Англия в периода 1087–1100 г.; загинал при загадъчни обстоятелства по време на лов в Ню Форест.
Хенри I — брат на Уилям Руфъс; крал на Англия в периода 1100–1135 г.
Принц Уилям — син и наследник на Хенри I, загинал при потъването на „Белия кораб“.
Матилда — дъщеря на Хенри, императрица, омъжена за императора на римската империя Хайнрих V, а впоследствие и за Жофроа — граф на Анжу.
Стивън от Блоа — внук на Уилям Завоевателя от покойната му дъщеря Адела, крал на Англия в периода 1135–1154 г.
Юстъс — син и наследник на Стивън.
Уилям — вторият син на Стивън.
Хенри Фицемпрес или Хенри от Анжу — син на императрица Матилда, който по тази линия предявява претенции за английската корона; крал на Англия в периода 1154–1189 г.; основател на династията на Плантагенетите.
Джефри дьо Мандевил — граф на Есекс; основна фигура по време на гражданската война; загива в битка; някои източници му приписват репутация на изключително зловеща личност.
Саймън дьо Санлис — граф на Нортхемптън; един от най-лоялните поддръжници на крал Стивън.
Юг дьо Пайен — основател на Ордена на тамплиерите, 1099–1100 г.
Бернар дьо Трамле — велик магистър на Ордена на тамплиерите през 1152 г.
Андре дьо Монбар — велик магистър на Ордена на тамплиерите през 1153 г.
Жак дьо Моле — последният велик магистър на Ордена на тамплиерите; екзекутиран от Филип IV през 1313 г.
Бозо дьо Беосис — вероятно магистър на английския Орден на тамплиерите, около 1153 г.
