желая тълпата да ми се подиграва, както и някой друг да научи причината за моите действия. Нека пясъците да продължат да се носят над Сакара, а Хеопсовата пирамида да запази тайните си — той облиза устни. — Бих поискал малко вино, съвсем малко.
Амеротке отиде до мястото, където жрецът оставяше храна и питие за богинята. Там напълни една пръстена чаша до половината. Тогава долови някакво раздвижване зад себе си и се обърна, за да види как Сетос, наклонил главата си назад, изтърсва в устата си последните капки от съдържанието на някаква миниатюрна съдинка, която бе извадил от чантата си с приспособления за писане. После я пусна на земята.
— Отрова на змия — рече той. — Тя ще спре сърцето и ще спече кръвта ми… — той полегна като дете, което се кани да заспи, облягайки главата си на чантата. После протегна ръка: — Амеротке, не ме оставяй сам! — съдията коленичи до него. Хвана ръката на Сетос, която вече изстиваше, лепкава и влажна, но хватката й бе все още силна. — Помоли се за мен — пошепна Сетос. — Нека погребат трупа ми, както подобава. Оставете моята Ка да отиде в залата на Озирис, където ще отговаря за стореното от мен.
Той остана така още малко, а после тялото му бе разтърсено от конвулсии и в ъгълчето на устата му изби фина пяна. Клепачите му потрепнаха и главата му се отпусна встрани. Амеротке освободи ръката си. Той изрече кратка молитва и обходи с поглед затворената врата на олтара, съдинките с тамян и свещените чаши и чинии. После наведе глава.
— Накрая — молитвено произнесе той — остава само истината!
Обяснителен послеслов от автора
В този роман е представена политическата сцена от 1479 г. пр.Хр., когато царица Хатусу завзема властта. Нейният съпруг умира при загадъчни обстоятелства, а тя успява да се наложи като върховен властелин след ожесточена борба. Оказва й помощ хитрият Сененмут16, издигнал се от низините, за да сподели с нея абсолютната власт.
Надгробният му паметник е запазен и до днес под номер 353; на него е скицирано изображението17 на служителя фаворит на Хатусу. Няма място за съмнение, че Хатусу и Сененмут са били любовници: от древността са останали графити, на които живо и нагледно са представени интимните им отношения. Хатусу била силен върховен владетел. По стенописите тя е изобразена като воин, а надписите удостоверяват, че винаги е предвождала войските си в боя.
В средите на египтолозите се приема за твърде вероятно построяването на пирамидите и на Сфинкса да е извършено върху лабиринт от тайни галерии, пещерни кухини, храмове и библиотеки. Описаната в романа сцена в Залата на обесените е отбелязана в интересното изследване на Ото Нобейт за фараона Тутанкамон. Наистина, добре позната е теорията за изгубените във времето познания — както научни, така и чисто богословски, — подкрепяна и от вещи египтолози, като Бови и Хенкок. През август 1997 г. „Сънди таймс“ отбелязва, че е възможно да се стигне до изгубените библиотеки на Хеопс.
През новата ера египетската теология се изражда в долнопробен култ към животни и насекоми, осмян жестоко в сатирите на римския поет Ювенал. Но в зората на своето време египтяните търсят единение в богословието. Идеята за единствен бог любящата фигура на баща и майка едновременно играе водеща роля в историята на Египет. Освен това не бива да забравяме, че там се ражда знаменитият пророк и законодател на евреите Мойсей, а само сто и трийсет години след историята, разказана в тази книга, фараонът Ехнатон довежда Египет до ръба на гражданска война, когато налага революционен обрат в политиката на религиозния канон и заменя храмовото многообразие и много божествения пантеон в Тива с култ към „Единствения“ бог.
Опитах се да предам вярна картина на една вълнуваща и бляскава цивилизация, която не престава да провокира нашето любопитство. Разбираемо е очарованието на Древен Египет — екзотичен и тайнствен, защото цивилизацията му съществува преди повече от шест хиляди години, но и днес можем да почувстваме света на тогавашните хора чрез техните писма и стихове, които не спират да прокарват своята мъдрост през вековете.
Информация за текста
© 1998 Пол Дохърти
© 2001 Александър Бояджиев, превод от английски
Paul C. Doherty
The Mask of Ra, 1998
Сканиране, разпознаване и редакция: Xesiona
Редакция: Dave, 2010 г.
Издание:
Пол Дохърти. Маската на Ра
Английска, първо издание
Редактор: Милена Трандева
Художник: Виктор Паунов, 2001
ИК „Труд“, 2001
ISBN 954-528-278-9
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16538]
Последна редакция: 2010-07-07 18:30:00
1
Египетският календар се състои от 12 месеца, разделени в 3 сезона — на разливите (ахет), на покълването (перт) и на горещините (шему). Атир е третият месец и съответства на декември — януари. — Бел.прев.
2
От тогавашното царство Митани, разположено на изток, дългогодишен неприятел на Египет. — Бел.прев.
3
Вид отровна змия от семейството на усойниците. — Бел.прев.
4
В египетската митология душата има три проявления: Ах, Ба и Ка. Ах е свръхестествената сила, присъща на душата (в битието или в отвъдното) при определени условия; Ба е „материалната“ и материализираната душа, която продължава да живее и след смъртта, а Ка е духът покровител, духовният двойник на всеки човек. — Бел.прев.
5
В египтологията е известен като Рехмара — везир на Тутмос III. — Бел.прев.
