съда. А когато те няма — продължи той забързано, понеже съзря гнева в очите на Амеротке, — обсъждам станалото с мои колеги. Шуфой ми разказа — почти в скоропоговорка продължи Пренхое — за посещението ти при стария жрец, който се яви като свидетел. И как мъникът те е спасил от онези хиени.
— Да не си го споменал пред господарката Норфрет! — прекъсна го Амеротке.
— Не, господарю, но мисля, че би трябвало да прочетеш това — засуети се Пренхое и разви папирусния свитък. — Ето какво е казал тогава старият жрец. Не е ли странно?
Амеротке се приведе и се вгледа отблизо, защото светлината бе слаба.
— Не, не. Ето тук — посочи с пръст Пренхое.
Амеротке зачете свидетелското показание. Той примигна и се наведе още по-ниско, загърбил протоколните предписания.
— Аз… Аз… — заекна той и погледна нагоре: — Какво значи това, родственико?
Силно възбуденият Пренхое едва преглътна:
— Отидох при гробниците в Некропола. Обиколих и Домовете на вечността, преди да посетя гробницата на родителите му. Майка му е била жрица на богинята Мерецегер.
— Богинята змия! — задиша тежко Амеротке. Той се запита дали това е пътят, който следва истината. Дали има някакъв невидим огън, който осветява и разпалва разума и душата? Обърна се, стисна между ръцете си лицето на Пренхое и го целуна силно по челото. Младият писар, се изчерви от смущение.
— Пренхое, ти си ми роднина, но и приятел. Забелязал си нещо, което аз съм пропуснал. Намерил си онова, което не съм догледал. Ето защо ти ще бъдеш моите Очи и уши от идния път, когато седна на стола на съдията. И можеш да сънуваш до насита онова, що е на сърцето ти. А сега чуй с какво трябва да се заемеш.
Амеротке прекара по-голямата част от деня недалеч от Залата на двете истини. Слезе до езерото и се пречисти, умивайки тялото и лицето си във водите, от които бе пила ибисовата птица. Облече си чисти дрехи, които държеше в малка стаичка зад параклиса. Пречисти устата си със самородна сода и пръсна още тамян пред богинята. Накрая коленичи, опрял чело на земята.
— Съгреших! — призна той. — Съмнявах се! Но сърцето ми е чисто и искам да погледна лика ти. Помогни ми да вървя по пътя на истината и да не се отклонявам от него!
Бе обхванат от такова вълнение, че забрави да се нахрани; едва към залез излезе в района около храма и си купи няколко дълги парчета гъше месо, опечено върху дървени въглища. После приседна на земята, хапна и пи малко вино. Асурал се бе погрижил да събере част от храмовата полиция отвъд вътрешния двор. Пренхое също бе там, а малко по-рано бе пристигнал и Шуфой. Съдията ги бе помолил да останат на това място и да не го безпокоят, но за всеки случай поиска от Асурал да му даде ножа си. Скри хладното оръжие под горната си дреха и влезе в помещението с олтара. Приседна там, опрял гръб о стената. Запали алабастровите маслени лампи, така че всичко бе готово, когато влезе Сетос. Амеротке го покани с жест да седне на отсрещната възглавница.
— Благородни ми Сетос, доволен съм, че можа да дойдеш.
Царският обвинител седна с кръстосани крака; очите му гледаха внимателно, а на слабото му лице с остри черти бе положена маската на безпокойство и загриженост. Той сложи до себе си малка торба с принадлежности за писане.
— Какво бе решила да сподели божествената ни господарка?
— Че Рахимере ще бъде съден за измяна.
— Но не и за убийство, така ли?
— Не, уважаеми. По такова обвинение ще бъдеш съден ти!
Сетос се изправи и усмивка разкриви лицето му.
— Амеротке, Амеротке, нима слънцето е размекнало мозъка ти? Или жегата от вихъра на боя…?
Амеротке посочи олтара:
— Сетос, Маат никого не изпуска от погледа си. Именно тя, която е самата истина, познава тъмата в сърцето ти, макар да си главният царски обвинител, Очите и ушите на фараона, най-близкият приятен на Тутмос II. Сигурен съм, че покойният фараон ти е разказал за всичко, което е научил в онези тъмни зали под пирамидата на Хеопс! — Сетос дори не трепна. — Ти, върховни жрецо — продължи Амеротке — ти си бивш изповедник на царица Ахмозе — майката на божествената Хатусу. Какво стана с теб, приятелю? Думите на Тутмос ли те смразиха? Че египетските богове не са нищо повече от каменни идоли, а? Как ще трябва да се върнеш в Тива и да отсъдиш поновому, да сринеш олтарите и да въведеш нов ред в името на Единствения, който някога вървял сред хората в началото на времето, преди да избухне онази първа война? Още преди да бъде разбито огледалото на истината, а всички ние — оставени само с отломъците от него? — приведе се напред Амеротке. — Няма ли да възразиш?
— Приказката си я бива, дума няма — отзова се Сетос.
— Тутмос не е скрил нищо от теб. Изпратил е теб, най-верния си, обратно в Тива, за да подготвиш посрещането му и да заложиш всички планове, необходими за произнасянето на неговата върховна отсъда. Но в твоята душа вече е царял немислим дотогава смут. Осъзнал си, че идва краят на храмовите култове и предстоят лишаването на жреците от собственост и конфискация на всички богатства. Какъв гняв те е разтърсвал, когато си разбрал какво трябва да извършиш! Навярно си се преструвал, че слушаш внимателно: съгласявал си се, но дълбоко в душата ти е зреел планът за отмъщение. Търсил си отчаяно начин, преди да приемеш жребия — спря за миг Амеротке. — Но ти си царски обвинител. Познаваш добре нечестивите наслоения под повърхността на Тива. Наел си хора от задругата на убийците амемети. Поискал си да се създаде объркване и смут. Платил си им да отидат в Некропола и да осквернят гробницата на фараона, но това е било предизвикано по-скоро от гняв, а не от злост. Мислил си дълго и упорито, преди да промениш хода на действията си. Не си могъл да държиш в ръцете си Тутмос с неговото пословично твърдоглавие. Още в момчешка възраст той е имал подчертано отрицателно отношение както към жреците, така и към поклонниците на култове в храмовете на Тива. Но Хатусу е била нещо друго — не само млада, но и уязвима: не бе дарила съпруга си с жив мъжки наследник. — Сетос дишаше тежко с разширени ноздри. — След като не си успял да установиш контрол над Тутмос, постарал си се да направиш същото с Хатусу, която захапва стръвта, потискана от своята несигурност и тревога.
— И какво си приготвил да кажеш по-нататък? — прекъсна го Сетос. — Че съм убил божествения Тутмос в храма на Амон Ра, така ли?
— О, не, защото не си бил в храма — отговори Амеротке. — По това време си бил долу, на кея.
— Защо, може би за да скрия една отровна змия на борда на царския кораб, а?
— О, не. Това е станало по-късно. Ти си жрец на Амон Ра. Взел си няколко от белите гълъби, които гнездят в храма, и си ги отнесъл на закътано място. Там си наранил телата им и си ги пуснал. Разбира се, че гълъбите се връщат обратно в гълъбарника си независимо дали са ранени или не. Сетос, колко бяха те? Шест или седем? Някои са умрели по обратния път, други са паднали от небето, неколцина са опръскали тълпата с кръвта си. Лошо знамение за връщането на фараона! Какви са били плановете ти? Да се подсили значението на такива поличби може би? Да изплашиш Тутмос или да подбудиш народа към съпротива срещу него? — протегна напред ръце Амеротке, оглеждайки пръстите си. — Искал си да имаш власт над фараона. Да унищожиш замисъла и идеите, заченати в Сакара. Да го уплашиш със знаци и поличби, а после да контролираш действията му посредством господарката Хатусу.
— Тутмос умря! — бе резкият отговор на Сетос.
— О, сигурно си го приел като знак за божия намеса — отвърна Амеротке. — Нещо като отговор на молитва. Тутмос, уморен и с гъмжащо от планове съзнание за всевъзможни начинания, получава припадък и умира пред статуята на Амон Ра. Е, сега не са ти нужни нито ранени гълъби, нито осквернени гробници. Тутмос го няма вече, така че ти трябва само да попритегнеш примката около господарката Хатусу. Освен това се налага да представиш смъртта на фараона като божествена отсъда — ухапване от змия, която е символ на Дуат в мрака на подземния свят.
Сетос вдигна вежди и запита:
— Как?
— Ти си във върховната жреческа йерархия на Амон Ра. Високопоставените Очи и уши на царя. Можеш да пътуваш навсякъде без ограничения и никой няма правото да ти задава излишни въпроси. Оставяш отровната вилица в жалейната зала, като принуждаваш Хатусу да промуши с нея трупа на съпруга си. Междувременно си занесъл онази отровна змия на царския кораб. Имал си и други планове, нали? Стремял
