— Кракът бе отекъл. Подозирам… — гласът му леко притихна почти до хленч: — Страх ме е!
— Много по-страшно е да те заровят жив в горещите пясъци на Червените земи — припомни му Амеротке.
— Имаше ухапване от змия — заяви Пией, като потри бузите си, — но отровата не бе тръгнала по тялото. Всички симптоми показваха, че божественият фараон бе починал от епилепсия.
— Какви ги приказваш?
Пией вдигна глава.
— Това е истината, господарю. Божественият фараон изглеждаше като ухапан от змия след смъртта си.
Сетос и Амеротке се изкачваха бавно по стъпалата, водещи към Дома на милион години, недалеч от големия участък за акостиране на Нил. Художници украсяваха пилоните и високите стени от двете страни на входа с драматични сцени от прочутата победа на Хатусу на север. Роби, изпълняващи указанията на майстори зидари, вкарваха огромни гранитни блокове с помощта на дървени валци.
— Новият ни фараон — отбеляза Сетос — ще направи всичко, за да не забравим славната й победа! Вляво и вдясно на главния вход ще сложат по един обелиск. Всеки сантиметър от площта им ще бъде посветен на божественото й раждане и величието й. Връхната им част ще бъде от злато, така че хората да знаят за благоразположението на Амон Ра към нея.
Амеротке покри устата си с ръка, за да се предпази от облака прах, а после изтри устни с нокътя на палеца си. Вече се бе разпоредил Асурал и Пренхое да направят необходимото, за да бъде Пией изведен от Тива още преди падането на нощта. Но гневът все още не го бе напуснал. Ако Тутмос вече е бил мъртъв, когато змията го е ухапала, божествената господарка просто не е могла да не го знае. И още нещо: как би могъл да повдигне подобен въпрос пред достолепната жена фараон? Пред тази царица воин, силно петимна за слава? Той хвана ръката на Сетос и я стисна.
— Ще отида сам.
Сетос не възрази.
Капитанът от личната царска гвардия позна веднага Амеротке и му се поклони най-почтително, преди да преминат по мраморните коридори, за да го въведе в малкия увеселителен парк, който Хатусу бе запазила за собствено ползване. Той беше същински зелен рай, потънал в сочни треви, сенчести дървета я покрити с цвят градински беседки, преди да се стигне до декоративното езеро от полиран мрамор, чиято вода бе толкова бистра, че Амеротке различаваше всяка подробност в ярките цветове на движещите се там риби. Птици с крещящи багри на перата кълвяха семенца по поляните. Златни и сребърни клетки бяха провесени по клоните, а намиращите се в тях пойни птици извиваха сладки трели в това може би най-разкошно от всички райски кътчета.
Сененмут и Хатусу бяха приклекнали като деца до езерото, допрели глави, и с весел смях се опитваха да хванат някоя риба. Хатусу погледна нагоре, а усмивката не слезе от лицето й. Беше облечена в съвсем обикновена и прозрачна ленена дреха. Къса и обилно напоена с масло перука покриваше главата й; съвсем малко туш подчертаваше овала на очите й, а краката й шляпаха боси. Сененмут носеше къса бяла пола, а по горната част от тялото му блестеше водата, с която Хатусу го бе опръскала.
— Ей, Амеротке! — припълзя Хатусу и се изправи, а после заобиколи тичешком езерото и хвана здраво ръката на съдията: — Ти да не се цупиш, а? Защо не идваш на царския съвет — повдигна се тя на пръсти и се взря дяволито в очите му. — Не ме ли обичаш вече?
— Ходих при Пией — отговори Амеротке. — Божествени фараоне, вашият съпруг и заварен брат е бил вече мъртъв, когато змията го е ухапала, нали?
Хатусу пусна ръката му и отстъпи назад.
— Амеротке, харесват ли ти шарените рибки? Ела! Свали сандалите си.
— Краката ми са мръсни — рече Амеротке, объркан от отговора на Хатусу, а после погледна през рамо към Сененмут, който го наблюдаваше мрачно.
— О, не се притеснявай от него — пошепна тя и събра ръцете си една в друга. — Ние сме една плът, една душа, едно сърце, една мисъл.
Амеротке забеляза страстта, изпълнила очите й.
— Искахте от мен да стигна до истината — отговори той. — Но не мога да го направя, ваше височество, ако не ми се доверите.
Хатусу приклекна и разкопча сандалите му.
— Ела да измиеш нозете си.
Последвалото развесели леко Амеротке. Бе седнал на брега на езерото, потопил крака в хладната вода, а Хатусу и Сененмут се намираха от двете му страни. Тя цапаше във водата. Имаше нещо нереално в цялата постановка. Тя беше лъвицата и жената, произнесла и изпълнила присъда над враговете си. А сега седеше до него като младо момиче, решило само да разкаже приказка.
— Обичах Тутмос — започна тя. — Той беше мил, слабоват и болнав, но имаше добро сърце. Мъчеше го припадъчната болест и твърдеше, че му се привиждат разни неща. Амеротке, понякога за него бе трудно да вярва във всички чудновати богове на Египет, като да боготвори крокодил например; също недоумяваше защо повелителят Амон Ра носи главата на някакъв глупав овен. Не спираше да задава въпроси на мъдрите мъже. Не беше атеист, но търсеше нещо друго — въздъхна тя. — Той тръгна на битка срещу народите от Морето на север. По същото време получи писмо от Нероупе — пазителя на пирамидите в близост до Сакара. Съпругът ми решава да го посети на връщане. Междувременно Нероупе умира, но оставя тайни указания за Тутмос, в които е отбелязан пътят за преминаване през някои тунели, водещи до изгубената библиотека на Хеопс — великия фараон, живял преди стотици години — Хатусу спря за миг, обърса леко потта от врата си и продължи: — Той ми писа, след като бе посетил пирамидата. Унищожих това писмо, но запомних няколко реда от него. Как след завръщането си в Тива е готов да постави вярата в един-единствен Бог, насочена срещу фалшивите идоли в нашите храмове — сви рамене тя. — Не обърнах особено внимание на това — пое дълбоко дъх тя, разплисквайки водата с пръстите на краката си. — Само очаквах с нетърпение връщането му. Останалата част от придружилите го висши сановници пристигнаха в Тива няколко дни по-рано, за да подготвят величаво посрещане на Тутмос — отново спря тя. — Точно тогава — продължи бързо Хатусу — започнах да получавам анонимни послания, написани от ръка на жрец — тръсна тя глава. — Целта им бе изнудване.
— Изнудване ли? — възкликна Амеротке.
Хатусу се обърна и притисна с пръст устните му: тъмночервеният й нокът потъна дълбоко в чувствителната кожа.
— Амеротке, ще ти кажа нещо, което не трябва да чуе ничие друго ухо. Бях още дете, когато майка ми царица Ахмозе ме дръпна встрани и ми повери, че съм била зачената по божествена воля от Амон Ра, който я посетил в спалнята й — докосна тя перуката си отстрани, при което от натиснатия сплетен кичур се отдели благоуханно масло. — Бях дете, както вече казах, а и майка ми бе толкова улисана в боговете и техните дела, че приех думите й за измислена история. Но тайнствените писма ме върнаха към нея. В тях се твърдеше, че майка ми е изневерявала на баща ми и е споделяла ложето на някакъв жрец от храма на Амон Ра. Така че в мен не тече кръвта на фараон, а съм незаконно дете — истинско оскърбление за боговете. Бе ми наредено да изпълнявам всички указания или да понеса неизбежните последствия. Нямах никакъв избор. Изнудвачът настояваше, че има с какво да докаже твърденията си.
Амеротке погледна напреко през езерото. Един папуняк с черни пера бе подплашил някаква злато переста пойна птичка и сега кълвеше лакомо по земята. Съдията си спомни за изявленията на Сененмут пред войниците след голямата победа над царството Митани.
— А ти знаеше ли за всичко това?
— Да — отговори Сененмут, — и реших да обърна нещата. Ако божествената Хатусу е била зачената по божия воля, защо да се пази в тайна? Защо да не го извадим на светло, обявявайки факта пред целия свят? — усмихна се той. — Взетото от мен решение очевидно проработи: след връщането ни в Тива писмата до божествената ни господарка секнаха.
— Искам отмъщение! — намеси се Хатусу с очевидно променено изражение на лицето: очите й сега изглеждаха по-големи, а кожата й бе опъната на високите скули. — Желая да видя изнудвача обесен… не, заровен жив… или хвърлен на кучетата, така че неговата Ка никога да не достигне далечния хоризонт — впи
