сменял дрехите си след военната операция край Нил, където Хатусу бе възнаградила участието му в битката според заслугите му. Сега Очите и ушите на фараона седна на една от градинските пейки.
— Живот, здраве и благополучие! — пожела той на Амеротке.
Домакинът напълни голяма чаша с бира и му я подаде. Сетос отпи и се загледа към декоративното езеро, сякаш бе наистина запленен от изображението на ибиса, застанал грациозно до него.
— Е, благородни ми Амеротке, още ли са неспокойни дните ти? — взе той лотосовия цвят от пояса си и го завъртя между пръстите си. — Нейно величество ми го даде тази сутрин в знак на благоразположение — после той помириса цвета и го сложи на пейката до себе си. — Защо не дойде на заседанието на царския съвет? — погледна Сетос напреко през градината, където градинарите се движеха между асмите и оглеждаха стъблата им.
— Все още се чувствам изтощен — отговори Амеротке.
— Рахимере, Байлет и другите бяха арестувани — съобщи Сетос. — Мои полицейски служители ги задържаха миналата нощ точно когато излизаха от царския дворец.
— По какво обвинение?
— Държавна измяна.
— Няма никакво доказателство.
Сетос се ухили самодоволно и гладко избръснатото му лице се покри с бръчици.
— Те ще бъдат призовани на съд пред теб в Залата на двете истини.
— А аз ще обявя, че обвиненията са несъстоятелни поради липса на доказателства.
— Твърдоглав си ти, Амеротке!
— Да, не съм продажен! — хитро отвърна съдията. — Господарката Хатусу знае, че няма нито едно доказателство за измяна от страна на Рахимере. Колцина са арестуваните?
— Общо десетина. Божественият фараон — наблегна на двете думи Сетос, — божественият фараон вярва, че ако не бъдат признати за виновни в измяна, те наистина носят отговорност за смъртта на Тутмос II, Ипувер и жреца капелан Аменхотеп. Благородни ми Амеротке, тя се надава, че ще проучиш много внимателно наличните факти и показания.
— Е, и с какво разполагаме? — отговори с въпрос Амеротке. — Съпругът й наистина умря от ухапване на змия, но точно кога и как е станало това? — сви рамене Амеротке. — Лично аз не мога да кажа. Също така е вярно, че някой е поставил змия в торбата с документи и принадлежности за писане на Ипувер, но всеки от членовете на царския съвет е можел да го стори. Колкото до Аменхотеп, факт е, че преди да умре, той също е имал среща с човек от царския съвет — спря за миг той. — А как е генерал Омендап?
— Бързо се възстановява. Според него някой е можел да сложи съда с отровеното вино както в Тива, така и в лагера. Той също вярва, че е дело на Рахимере. Защото, ако беше умрял, царската войска можеше да изпадне в объркване и в крайна сметка да бъде принудена да се оттегли.
— Но това не се случи, нали?
Амеротке стана и напълни чашата си с бира. После предложи поднос с хляб и сирене на Сетос, но той отказа.
— Ами ако, благородни ми жрецо и съдия — приведе се близо до него Сетос, — Хатусу и нейният везир Сененмут са подготвили заедно или самостоятелно онези смъртни покушения? Видя сам колко безмилостна може да бъде тя. Войските я обожават. Всички виждат в нея съчетание на Секмет и Монту.
— Уважаеми Сетос, ти си жрец на Амон Ра и главен царски обвинител. И ти си безмилостен, но нима това те прави убиец? Не, има нещо друго. Нещо, което сме изпуснали. Нещо, което не е споделила с нас божествената ни господарка. Започвам да разбирам състоянието и поведението на Тутмос при връщането му в Тива.
— Какво имаш предвид? — попита рязко Сетос.
— Съзирам контурите на нещо важно, което остава неясно, поне засега. И все пак, ако искаме да заловим убиеца, божествената господарка трябва да заговори по-честно и открито. А не да ме праща като момче за поръчки само да ровичкам из кашата. Хайде де!
Амеротке забеляза Шуфой, който се приближаваше с типичното си поклащане през градината. Следваха го Асурал, Пренхое и няколко униформени от храмовата полиция. Шуфой се поклони на Сетос.
— Разбра ли как се казва? — попита Амеротке. Шуфой подаде на господаря си неголям папирусен къс. Амеротке го разви и се усмихна. — Драги Сетос — изправи се той. — Мисля, че трябва да дойдеш с мен. За теб също ще бъде много интересно, защото човекът, който ограбва гробниците в Некропола, е лекарят Пией! — и тутакси се сети как го бе видял да пристъпва тежко-тежко из уличките в Града на мъртвите с любимата си маймунка на рамо. Още една мисъл го осени на мига. — Асурал, готови ли са хората ти? — началникът на храмовата полиция кимна. — Е, добре, време е да направим посещение на нашия лекар.
Пией почиваше в малката градина на разкошния си дом, граничещ с един от напоителните канали от Нил. Асурал не бе предвидил церемониални залисии: той просто ритна портата, блъсна встрани вратаря и се отправи с тежка крачка към засводения вход, следван от Амеротке, Сетос и останалите. Разтрепераният лекар ги въведе в луксозното си жилище. Вратата към личните му покои бе изработена от благоуханно кедрово дърво. Пией ги покани с жест да се разположат на ниски легла, а той седна на стола си с висока облегалка и заоправя няколкото си роби, с които бе облечен.
— Голяма чест ми оказвате — наперено обяви той. Сякаш повикан, дребният му маймуняк се вмъкна ловко през градинския прозорец, понесъл сребърната чаша с инкрустации, която Пией очевидно бе ползвал преди малко.
— Аха! — изрече Амеротке. — Ето го и съучастника ти.
Лицето на Пией побледня.
— Какви ги говорите? — смотолеви той.
Маймунката скочи в скута му и бутна чашата в пухкавите треперещи пръсти на лекаря.
— Ти си грабител на гробници, нали? — продължи Амеротке. — А понеже си и лекар, знаеш кои са богатите и влиятелни люде, починали в Тива. Дори те канят на погребенията и си сред жалеещите, които се събират на гроба. Няколко седмици по-късно се връщаш при гробницата с малкия си приятел. Пускаш го и той се промъква във вентилационните тръби. Обучил си го да подбира малки, но скъпи предмети — чаша, пръстен, порцеланова съдинка, ваза, огърлие… А после той се измъква по същия канал и ти ги дава… — долната устна на Пией провисна. Той гледаше втренчено като поразен от жестока вест. — Не забравяй, че те видях в Некропола, където си познат на всички — продължи без капка състрадание Амеротке. — Тези кражби не ти носят допълнителни доходи. Но при неотдавнашните, как да се изразя… кризисни ситуации, си осъзнал, че може да се наложи да бягаш от Тива; тогава си разпродал плячката си по пазарищата, а моят слуга е закупил част от нея — Пией понечи да стане, но Амеротке го бутна обратно на стола. — Е, обвинителю Сетос, как постъпваме с осквернителите и крадците на гробове? Разпъваме ги на кръст? Бесим ги? Заравяме ги живи в Червените земи? Или просто им даваме да погълнат чаша с отрова в Дома на смъртта?
Пией се смъкна на колене със събрани ръце и бузи, облени в сълзи.
— Моля ви! — призова той. — Милост, благородни господа!
Амеротке погледна към Сетос, който му отговори с вдигане на вежди.
— Да, можеш да молиш за милост — заговори съдията. — Защото знаеш, че няма да ти се откаже. Нали пъргавото ти мозъче вече се пита защо господарят Амеротке е дошъл да те арестува лично, а? Защо не е изпратил Асурал да те прибере по тъмна доба? Вярно е, имаш право на еднократна проява на милост: можеш да си тръгнеш от Тива с кон и кола, натоварена колкото може да поеме. Тази къща и всичко в нея се конфискува, а получената равностойност ще отиде в Дома на живота към храма на Амон Ра.
— О, каква велика милост! — плачливо отбеляза Пией.
— Но при едно условие! — рязко го прекъсна Амеротке. — Огледал си тялото на божествения Тутмос. Беше ли ухапан от змия?
— Да, господарю.
Сърцето на Амеротке изтръпна. Той се приведе напрел и стисна човечеца за рамото:
— Истината ли казваш?
— И да, и не. Господарю, имаше белези малко над петата му. Но…
— Но какво?
