Пол Дохърти
Маската на Ра
В памет на Шарлот Ан Спенсър от Чингфорд (23.01.1986–16.10.1997) — малка и добра почитателка на науката, която обичаше и писането.
Исторически бележки
Първата династия на Древен Египет е основана около 3100 г. пр.Хр. Между тази дата и началото на Новото царство (1550 г. пр.Хр.) Египет преживява поредица от коренни преобразования, включващи строежа на пирамидите, появата на градове по течението на Нил и обединението на Горен и Долен Египет; разцъфтява и религията, основана върху култа към Бога Слънце Ра и към Озирис и Изида. В този период Египет е принуден да се брани от чужди набези, най-вече от нахлуващите от Азия хиксоси, които разоряват царството и дори в периода 1640–1552 г. пр.Хр. успяват да възкачат своите царе на египетския престол. Към 1479 г. пр.Хр., когато започва тази история, Египет вече е омиротворен и обединен от фараона Тутмос II; страната уверено върви към нов възход и огромна слава. Фараоните преместват столицата си в Тива; изгарянето в пирамидите е заменено с разрастването на некрополите откъм западния бряг на Нил. По това време Долината на царете се обособява като мавзолей на най-високопоставените особи.
За да внеса повече яснота, си послужих с гръцките наименования на градовете и на някои други обекти — например Тива и Мемфис, вместо с техните архаични египетски имена. Топонимът Сакара е ползван при описанието на цялостния комплекс от пирамидите около Гиза. Спрях се и на по-краткия вариант на името на височайшата царица и съпруга на фараона — Хатусу, вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр. и в настъпилата ситуация на несигурност и объркване, съпругата му завзема властта и управлява Египет през следващите двайсет и пет години. В този период страната се превръща в могъща империя — най-богатата държава на тогавашния свят.
Религията на Египет през така нареченото Ново царство (1552–1069 г. пр.Хр.) също търпи развитие: процъфтява култът към Озирис. Според легендата този бог е убит от брат си Сет, но е върнат за живот от обичната си сестра и съпруга Изида, която ражда сина им Хор. Освен политеистичния пантеон процъфтяват и редица култове към животни и растения, както и към потоците и реките, смятани за свещени. Фараонът също е обожествяван като превъплъщение и син на слънчевия бог.
В описваната епоха египетската цивилизация търси и намира израз на струпаните от нея богатства в религиозния живот, церемониала, архитектурата, облеклото, образованието и стремежа към приятен и охолен живот. Господстващият връх на тази цивилизация се оформя от съсловието на воините, жреците и писарите. Йероглифната писменост е запазила многобройни примери за изисканите словосъчетания, с които египтяните са представяли както себе си, така и културата си: фараонът е Златен ястреб, хазната е Дом на среброто, военните времена са сезонът на хиената, царският дворец е Дом на милион години, културните и научните центрове към по-големите храмове са Дом на живота, военното командване се помещава в Дома на войната, а школите за обучаване на бойци — в Дома на битките. Дом на тайните пък е управлението на шпионите, съгледвачите и доносниците, Дом на удоволствията наричат публичните домове, а наложниците на фараона обитават Дома на усамотението.
Въпреки смайващата с блясъка си цивилизация на Египет управлението на тази страна може да бъде определено само по един начин — насилствено, кърваво, деспотично. Тронът на върховния владетел неизменно е център на сплетни и заговори, на ревност и люто съперничество. Ето на каква политическа сцена се появява младата Хатусу през 1479 г. пр.Хр.
А най-накрая бих искал да поднеса почитанията си към Лондонската библиотека на площад „Сейнт Джеймс“. Тя е истинска съкровищница на познанието и със сигурност е една от най-представителните библиотеки в света! Дълбоко съм благодарен за високия професионализъм на персонала в тази библиотека, за безупречното обслужване и за изумителната грамада от стари и съвременни книги, които така дружелюбно ми бяха предоставени.
Пролог
През месец Атир от сезона на разливите ахет1 и в тринайсетата година от царуването на фараон Тутмос II, любимеца на Ра, неговата съпруга и доведена сестра Хатусу уреди голям банкет в Дома на милион години. Празничният пир продължи до късно през нощта. Царицата търпеливо дочака момента, когато виното повали в сън половината от гостите, а другите не откъсваха лъстиви очи от голите тела на танцьорките. Момичетата бяха с парфюмирани черни перуки, белосани лица и очертани с туш очи, а кухите мъниста около талиите, глезените и китките им отмерваха с приспивно темпо всяко извиване, обръщане и завъртане в ритъма на танца.
Хатусу излезе от банкетната зала и забърза по облицования с мрамор коридор. В светлината на припламващите от двете й страни полупрозрачни алабастрови лампи оживяваха изрисуваните в червено, синьо и зелено сцени на военни победи при царуването на баща й. Стенописите изобразяваха коленичили в очакване на смъртта си нубийци, либийци и митанийци2 с вързани над главата ръце, сгърчени пред победилия ги фараон, въоръжен с тежък боен кривак и боздуган.
Хатусу ускори крачка. Мина покрай часовите, застанали пред стълбището — царската стража с белите къси поли, вплетени в коланите златни нишки, бронзови маншети около китките и предпазни огърлици на врата, които проблясваха на светлината на факлите. Мъжете стояха неподвижни като статуи, стиснали копие в едната ръка и оцветен в бяло и червено щит в другата.
От време на време царицата се спираше за миг и се вслушваше в звуците, идващи откъм пира. Те отслабваха постепенно, докато се придвижваше към вътрешността на двореца — там, където се гушеше нейният личен параклис, домът за молитва, посветен на Сет, бога с кучешка глава. Тя отвори вратата на молитвения дом и влезе. Свали златните си сандали, пое щипка самородна сода за очистване на устата и вдъхна свещения дим от кадилницата, за да пречисти още веднъж дъха си, преди да се помоли. Факлите бяха угасени, но светлината от алабастровите лампи меко искреше в скъпите мозаични изображения по всички стени, които с картини разказваха как Сет се впуснал да ухажва някаква богиня и от семенната му течност, която попаднала върху земята, поникнали сребърни пъпеши. Хатусу коленичи върху специалната възглавница пред свещената статуя на Сет, заобиколена от изпускащи сладникавия мирис на тамян съдинки от слонова кост с дръжчици във формата на ибис и дива коза.
Хатусу беше дребна и гъвкава: бялата прозирна мантия не скриваше деликатната й фигура. На главата си бе поставила плътна черна перука с три плитки, завъртени надолу по врата. Върху челото й лежеше златен накит с червени линии; на ушите й висеше по една златна аспида3, осеяна със скъпоценни камъни; сребърни и златни гривни обгръщаха китките и глезените й, а от нежния й врат тежко се спускаше изящна огърлица с драгоценни камъни. Хатусу погледна към свещената статуя, вдигна ръце, поклони се доземи и започна да се моли: дано могъщият Сет я спаси от грижите, които я измъчваха сега! Само след дни доведеният й брат и съпруг Тутмос II щеше да се върне в Тива като победител във войната срещу народите, нападнали Египет откъм Голямото море, отвъд делтата на Нил. Но какво щеше да се случи с нея?
Бе получила тайно анонимно послание, в което се настояваше тя да дойде тук в глуха нощна доба, за да получи по-точни напътствия. Тя, величествената съпруга на фараона, чиято красива глава се увенчаваше с диадемата на египетските царици, бе принудена да се промъква като плъх из коридорите на собствения си дворец! Хатусу трепереше от гняв. Как така някой се бе осмелил да привика обичната на фараона в личния й молитвен дом? Но залогът бе твърде голям, изнудвачът знаеше тайна, прекалено страшна за чужди уши. Затова тя не я сподели с никого и се подчини на посланието.
Досега всичко бе вървяло по мед и масло. Да, Тутмос имаше достатъчно наложници и дори една от тях
