Вече се бе стъмнило, на прозорците и вратите светеха лампи. Пепи стигна до кръчмата и се заизкачва по външното стълбище. Отвори тясната дървена врата и бутна момичето в стаята. То сбърчи нос от силната миризма. Пепи я удари по задника. Тя го изгледа, на лицето й се бе изписал гняв. Пепи бръкна в кесията си и извади два сребърни дебена11.
— Единият от тях е твой — каза той завалено.
Спомни си за еротичните папируси, които бе разглеждал в Мемфис. Щеше да образова тази кукла по начин, който тя ни най-малко не очакваше. Момичето понечи да напълни двете чаши с вино, но той я сграбчи за китката и я завлече до широкия нар под прозореца. Тя отново понечи да се съпротивлява, но Пепи знаеше как да я задържи на нара. Легна до нея и прокара ръка по тялото й. Беше толкова погълнат от заниманието си, че не чу отварянето на вратата. Пепи съзря в очите на момичето тревога. Извърна се и стреснато скочи от нара. Видя как дървеното ведро се отдръпва назад, и в следващия миг съдържанието му обля него и куртизанката. Пепи замаяно се изправи на крака, но пред вратата се разля второ ведро и в течността падна запалена лампа. Огънят се разпростря по разлялото масло и за миг превърна стаята в горящ ад.
Шеста глава
Амеротке барабанеше нервно по масата и се опитваше да сдържи яда си. С Пренхое и Шуфой бяха пристигнали в храма на Хор точно след зазоряване. Но ето че вече бяха изминали повече от два часа след началото на срещата, а нямаше особен напредък. Мислите на върховния съдия неволно се върнаха към делото на Рамос. Царският обвинител търсеше още доказателства, а обвиненият си оставаше под домашен арест.
Предната вечер Амеротке не обърна внимание на злокобното предупреждение на питката със семена от рожков. Захвърли я настрани и потъна в прегръдките на Норфрет. Накрая двамата се озоваха на откритата тераса върху покрива на къщата. Лежаха там със сплетени тела и наблюдаваха нощното небе.
Амеротке въздъхна и плъзна поглед из залата. Тя беше в старата част от храма — тъмна и неприветлива, с мрачни голи стени. Венците от пресни цветя не успяваха кой знае колко да освежат мястото, нито да отблъснат миризмата на плесен. Въпреки слънчевите лъчи, които проникваха през тесните високи прозорчета, трябваше да запалят лампи и факли. Всички седяха върху подредени в кръг възглавнички. Присъстваха върховните жреци на Изида, Озирис, Анубис, Амон и Хатор. Амеротке не знаеше истинските им имена, а и не го интересуваха. На външен вид бяха като две капки вода: мъже с привидно смирени лица и лукави очи, зад които се спотайваха скрити амбиции, коварни мисли и дългогодишно съперничество.
Вляво от съдията седеше Хани, а до него се бе разположила съпругата му Вехлис със сребърна диадема в красивата перука. Срещу нея седеше Сенги, главният писар в Дома на живота — дребен тантурест човечец с пълни бузи и щръкнали като дръжки на делва уши. Той улови погледа на Амеротке и вдигна очи, сякаш и на него му бе омръзнало разтакаването. До този момент бяха обсъдили само протоколните въпроси на срещата — кой къде ще седи, кой ще говори пръв, какви доказателства могат да се предлагат и т.н., а върховният жрец на Изида все още настояваше срещата на съвета да се премести другаде. В този миг Сенги взе дъсчицата за писане, надраска нещо на къс пергамент, подаде го на един слуга и посочи Амеротке. Съдията прочете оставеното пред него съобщение: „Вие сте представител на фараона. Трябва да се сложи край на тази глупост.“ Амеротке се усмихна и кимна. Размърда се на възглавничките си и плесна силно с ръце. Жреците смаяно се извърнаха към него.
— Господарю — обърна се Амеротке към Хани, — откога седим тук?
Вехлис се усмихна и побърза да прикрие усмивката си с ръка. Един слуга погледна водния часовник в ъгъла на стаята. Приближи се и прошепна нещо в ушите на върховния жрец.
— Повече от два часа — отвърна отегчено Хани.
— Колко загубено време! — разпери ръце Амеротке. — А ни очакват толкова по-важни неща. Нося картуша на божествената Хатусу… — и го показа така, че всички в стаята да го видят. Жреците се поклониха смирено.
— Всъщност точно това сме се събрали да обсъдим — обади се Амон злобно, а в хлътналите му очи проблесна гняв.
— На всяко друго място — спокойно отвърна Амеротке — думите ви биха могли да бъдат приети като предателство. Божествената Хатусу е фараон и царица на Двете земи. Във вените й тече царска кръв, управлението й е белязано от блестящи победи и освен това е приветствано от народа!
— В никакъв случай не подлагам думите ви на съмнение — отговори по-въздържано Амон, — но върховните жреци на Египет носят особената отговорност да обсъдят въпроса… — тук съдията впи поглед в злобното му лице. Вехлис ги наблюдаваше напрегнато, стискайки съпруга си за китката, сякаш му даваше знак да не се обажда. — Целта на тази среща — продължи Амон, като пристегна робата си и огледа останалите жреци за подкрепа — е да обсъдим по-подробно този въпрос. А не само формално да узаконим някой царски декрет.
— Ами убийствата? — прекъсна го Хатор. — Нима храмът на Хор е подходящо място за срещата ни? Не е ли опетнена светостта му от насилствената смърт на двама жреци?
— Прав сте — кимна Амеротке, радостен, че обсъждането се отклони към по-належащи въпроси. — Двама служители на храма са били убита, но с това ще се занимае съдът. Всъщност, ако не греша, и двете жертви са приветствали разпалено провъзгласяването на Хатусу за фараон. И, изглежда, точно затова са загинали. Питате се дали Хатусу има право да управлява. Но не се ли питате защо са били убити онези учени и жреци, които не са се съмнявали в правото й да управлява?
— Да не би да намеквате, че убиецът е в тази зала? — намеси се Сенги. — Какви доказателства имате?
— Не съм казвал такова нещо — отвърна спокойно Амеротке. — Но идеята ви не е лоша. Всъщност къде сте били всички вие, когато Нерия и Прем са били убити? — в отговор на въпроса из цялата зала се разнесе ропот. Хатор даже скочи на крака и понечи да се развика, но седящият до него Амон го усмири с жест. Амеротке вдигна царския картуш и рече: — Е, може да подскачате като ужилени, но може и да отговорите на въпросите ми — тук, в Залата на двете истини или пред самия фараон. Нерия и Прем са изгубили живота си, защото подкрепяха възкачването на Хатусу. Убийствата им са предумишлени и богохулни престъпления!
Царският картуш укроти гнева на жреците. Вехлис прошепна нещо на Хани. Той кимна и вдигна ръце:
— Господарят Амеротке говори истината. Той е върховният съдия на фараона. Преди да продължим, трябва да дадем сметка за деянията си. Нерия беше убит по време на деветия час. Всеки от присъстващите в тази зала трябва да обясни къде е бил тогава — жрецът въздъхна дълбоко: — И аз първи ще го направя. В нощта на убийството на Нерия аз бях в покоите си със съпругата си…
— И откъде можем да бъдем сигурни в думите ви? — попита Амон.
— Бяхме заедно — отвърна Вехлис. — Когато водният часовник показа деветия час, заповядах да ни донесат храна от кухнята на храма. Съпругът ми гарантира за мен, а аз за него. Както и да е — тя разпери ръце, — когато благочестивият отец Прем беше убит, съпругът ми беше в светилището на Хор. Не си спомням аз къде съм била.
Останалите жреци приеха думите й като сигнал. Амеротке осъзна, че с прибързаните им обяснения истината изобщо нямаше да излезе наяве. Само Сенги остана невъзмутим и тих.
— А къде бяхте вие? — обърна се към него Амеротке.
Главният писар вдигна глава:
— Заклевам се в истината и в името на всичко свято, че и през двете вечери четох. Но не мога да го докажа.
— И какво четохте? — попита Амеротке.
Сенги сви рамене:
