— Както всички братя тук, преглеждах записките и архивите. Храмът на Хор е древен, библиотеките му крият съкровища, които не са познати никъде другаде в Египет.
— И все пак какво точно търсехте? — настоя съдията.
— Изучавах древните хроники — спокойно отвърна Сенги, — за да проверя дали от първия фараон на Скорпионите до днес в несекващата линия от владетели някога на трона на Ра е седяла жена. За съжаление не открих нищо. Нито рисунка, нито писмо, нито стела…
На вратата се почука силно и Сенги млъкна. Влезе пазач от охраната и зашепна в ухото на Хани. Жрецът плесна раздразнено с ръце и се изправи.
— Чуйте ме всички! Току-що ми съобщиха, че Пепи е изгорял при пожар в стаята си долу на пристана.
— Как се е случило? — извика Сенги и пръв скочи на крака.
— Разполагаме със съвсем малко подробности — отвърна Хани. — Градската стража разследва случая. Пътуващият учен явно внезапно е забогатял, защото през последните дни бил ял и пил на корем, а миналата нощ наел куртизанка и се върнал в стаичката си с нея. Той, момичето и цялата стая са се превърнали в шепа въглени…
— Нещастен случай? — попита Изида.
— Собственикът на изгорялата пивница е категоричен по този въпрос — отвърна Хани. — В стаята на Пепи е имало съвсем малко масло за лампата, което не би могло да причини такъв пожар. Става дума за убийство.
Амеротке внимателно огледа жреците. Нямаше смисъл да ги пита къде са били миналата нощ. Щеше да получи още една порция измислени обяснения.
— Също както Нерия — изправи се съдията.
— Библиотеката! — възкликна Сенги и закри с ръка устните си. Всички погледи се насочиха към него. — Преди два дни Пепи беше там… — главният писар изглеждаше истински разтревожен. Търкаше неспокойно бузите си и се чудеше как да обясни на втренчените в него жреци споходилите го опасения. — Той беше блестящ учен, но крайно беден. Всички го знаем. Винаги се опитваше да си изпроси по нещо. И изведнъж се изнася от храма. Наема си стая, пълни стомаха си с хубави ястия и вино и има достатъчно пари да наеме куртизанка…
— Значи е откраднал нещо — довърши вместо него Амеротке.
Сенги кимна:
— Наех го да ни помогне, но той не свърши почти никаква работа. Сигурно…
— Невъзможно! — извика Хани. — Библиотеката се охранява добре. Пепи беше наблюдаван през цялото време и на излизане го претърсваха.
Амеротке вдигна ръка:
— Мисля, че трябва да разследваме какво точно се е случило.
Никой не възрази. Излязоха от залата на съвета. Пренхое и Шуфой седяха в една ниша с купчина грозде пред себе си. Амеротке забързано се насочи към тях и те скочиха на крака.
— Пренхое, вземи картуша ми! Иди в храма на Маат. Вземи Асурал и неколцина от пазачите на храма. Слезте на пристана и разпитайте за човек на име Пепи, изгорял в стаята си с една куртизанка. Няма да се наложи да търсите дълго, знаеш как се разпространяват слуховете.
— Слушам, господарю.
После съдията тръгна след останалите, които вече прекосяваха градината и заобикаляха обграденото с палми свещено езеро на път към голямата сграда от бял варовик в дъното на двора — библиотеката. Пред вратите й стояха стражи. Трегерите и колоните на огромната порта от кедрово дърво бяха покрити с великолепни рисунки и йероглифи, изобразяващи живота на учените и писарите. В малкото преддверие с под от либийско дърво беше приятно прохладно. Маслените лампи бяха покрити с капачета от алабастър. Пазачи и слуги приветстваха пристигането на групата височайши посетители.
Дългата правоъгълна зала на библиотека беше на втория етаж. Стените бяха скрити зад резбовани лавици, рафтове и поставки, отрупани с книги, ръкописи и свитъци папируси. В средата на залата бяха подредени в редици масички с пособия за писане и възглавници пред тях. От една странична стаичка се показа млад библиотекар, който тутакси се поклони на Хани и на останалите жреци.
— Дошли сме заради странстващия учен Пепи — обяви Сенги. — Той е работил тук, нали?
— Допреди два дни… — младият писар изглеждаше доста разтревожен. — Очаквахме да дойде отново, но…
Амеротке пристъпи напред, представи се с името и поста си и рече:
— Пепи е мъртъв — обяви спокойно Амеротке. — Убит е долу на пристана. Според слуховете внезапно е забогатял…
— Не беше така, докато идваше тук — измърмори младият писар. — Дори не можеше да си позволи хубав калем. Постоянно вземаше на заем…
— Кои ръкописи изучаваше? — попита Амеротке.
Библиотекарят погледна към Хани.
— Върховният съдия Амеротке може да пита всичко — кимна жрецът.
Писарят забързано тръгна навътре в библиотеката към дъбовите ракли с бронзови закопчалки. Отвори една от тях и извади кутия от полирано смокиново дърво. Остави я на масата и отмести капака й.
Жреците се скупчиха около него. Хани извади няколко гланцирани листа папирус с изрисувани фрагменти.
— Какво представлява това? — попита Амеротке. Текстът беше много стар, написан с древни йероглифи и слабо познати символи.
— Това са съхранени фрагменти от ръкописи — отвърна Сенги. — Някои от тях са на стотици години.
Амеротке измъкна широк къс папирус. Цветовете бяха избледнели. Рисунката изобразяваше жрец пред олтар, а отдолу беше изписана някаква благословия. Той го бутна настрани.
— Нещо липсва ли?
Писарят извади всичко, преброи листата от папируса и след това погледна залепения на капака на кутията индекс. Объркан и задъхан, започна да брои отново, а по челото му се спусна тънка струйка пот.
— Какво има? — попита Сенги.
— Тук трябва да има единайсет ръкописа. А са само десет.
— Какво липсва? — попита съдията.
— Парче пергамент, дълго две длани и широко около лакът. Част от хроника отпреди тринайсет века… — Амеротке подсвирна тихо, без да обръща внимание на смаяните възгласи зад гърба си. — И рисунка — добави писарят. — Изображение на първия фараон от династията на Скорпионите.
— Скъпа ли е? — попита съдията.
— Безценна! — извика Сенги и писарят скри лице в ръцете си. — И Пепи е работил с този ръкопис?
Библиотекарят само кимна, неспособен да отговори от страх. Кражбата на толкова древен ръкопис от библиотеката на храма можеше да означава затвор и дори смърт. В ужаса си той хукна по коридора и след малко се върна с двама яки пазачи, бивши нактуа.
— Ето, питайте тях, те неотлъчно го наблюдаваха — обясни писарят.
— Е, претърсвахте ли странстващия учен Пепи? — попита Амеротке.
— Разбира се — отвърна по-високият и посочи навътре в библиотеката: — Той сядаше на някоя маса и ние се настанявахме срещу него. Никога не го оставяхме сам и на излизане винаги го претърсвахме. Защо, да не се е случило нещо?
— Носеше ли торба? — попита съдията.
— Торба ли? — изсумтя войникът. — Не можеше да си позволи. Дори му давахме да яде от храната ни.
— И всеки път го претърсвахме най-щателно — добави другият. — От главата до петите. Ние сме се обрекли да служим на Хор!
— Възможно ли е да е откраднал ръкопис? — попита Амеротке.
— Ама… ако… — намеси се младият писар, — ако се е опитал да го скрие под робата си, папирусът
