господарю. Той ще говори с вас… — и добави, усетил тревогата в очите на съдията: — Няма опасност, господарю, не е капан. Само че ще иска да му се плати в злато. Ще ни чака утре след зазоряване.
— А какво открихте за другите случаи? — попита Амеротке. — Омъжената за двамина млада жена?
— Аз се занимавам с нея — обяви надуто Шуфой. — Но преди това вие разкажете какво става в храма на Хор? — въпреки че се бе натъпкал с хляб и печена гъска, малкият мъж бе наблюдавал внимателно Амеротке и забеляза, че нещо не е наред. Господарят му беше нервен, ядосан. Почти не беше докоснал храната.
— Нападнаха ме — отвърна Амеротке и им разказа какво се бе случило в гробницата на Менес.
— Това е било изключително глупаво! — извика Шуфой и размаха пръст пред лицето му. — Отишли сте сам, а толкова пъти съм ви предупреждавал! Само да научи господарката Норфрет!
Амеротке сграбчи Шуфой за пръстите и ги стисна:
— Но тя няма да разбере, нали? Важното е, че знам как е бил убит старият жрец Прем. Той е бил в градинската кула и там се е срещнал с убиеца си. Трябва да е бил някой, комуто Прем е вярвал. Вероятно са пийнали вино или бира. Само че в питието на стареца е имало нещо, което го е приспало. Убиецът е взел бойния кривак от хиксосите на Прем и го е ударил по слепоочието. Черепът на стареца сигурно се е счупил като рохко яйце. След това престъпникът се е насочил към истинската причина за посещението си — свитъка папирус, който Прем е носел навсякъде със себе си. Само че не е преценил точно времето. Появил се е подпийналият слуга Сато. Убиецът е скрил трупа на Прем зад леглото, взел е шала и сламената му шапка и се е качил на покрива — Амеротке замълча. — Или дори убиецът е бил по-хитър. Може би Сато не го е изненадал. Както и да е, важното е, че злодеят е трябвало да напусне кулата незабелязано — той се почеса по главата. — Подробностите все още не са ми съвсем ясни. Във всеки случай убиецът е взел сламената шапка на Прем, шала и пръстена му и се е качил на покрива.
— И се е престорил на възрастния жрец! — възкликна Пренхое.
— Точно така. В тъмнината тилът на всяка бръсната глава прилича на останалите, особено ако е покрит със сламена шапка и загърнат с шал. Сато, разсеян както винаги, е помислил, че това е господарят му, и е застанал на пост. Най-накрая убиецът е слязъл по стълбите. В него са били ключовете от килията на благочестивия отец, но е трябвало да отвлече вниманието на Сато, за да влезе вътре.
— И е изпуснал пръстена! — Пренхое се радваше като дете на прозорливостта си.
— Да. Като верен слуга Сато се е втурнал след него. Убиецът е отключил вратата и е влязъл в килията. Вътре е било тъмно и той е стоял с гръб към вратата. Сато е оставил пръстена на масата. След това вратата се е затворила и се е спуснало резето — Амеротке замълча. Вдигна поглед към градинската кула, която се извисяваше към небето. — И тук убиецът е проявил невероятна хитрост. Надава ужасен писък, сякаш колят Прем. Разбира се, това е било само номер. Изважда трупа на Прем изпод леглото и го оставя отгоре. Вероятно тогава е довършил стареца с допълнителен удар.
— Но как е излязъл от килията? — попита Асурал.
Амеротке се усмихна:
— Когато говорим за бягство от висока кула, обикновено се сещаме как някой се спуска надолу. Убиецът на Прем е бил по-хитър. Преди да слезе от покрива, е спуснал малка въжена стълба от бойниците към прозорчето на килията на Прем…
Шуфой плесна с ръце, малкото му грозно лице блестеше тържествуващо:
— Излязъл е от килията и се е покатерил, като е затворил капаците.
Съдията кимна:
— След като се е качил, е развързал въжената стълба и я е хвърлил в розовите храсти на земята. След това е имал два избора. Можел е да почака на покрива на кулата да разбият вратата и след това да се измъкне и да се смеси с останалите. Или да последва Сато и да се скрие в някой от складовете, докато пристигнат останалите, за да разбият вратата…
— Но защо е била нужна тази потайност? — попита Асурал. — Защо просто не е отровил кроткия старец или не му е забил стрела в гърлото? Не е ли бил твърде голям рискът?
— Да, и аз си помислих същото — отвърна Амеротке. Млъкна и се заслуша в писъка на папуняците от другия край на градината. — Имам няколко обяснения. Първо, налагало се е да вземе папирусите от Прем. Това е изисквало планиране и обмисляне. Злодеят е трябвало да бъде сигурен, че когато удари, ръкописите ще бъдат у стареца.
— Аха! — Асурал напълни чашата си с бира. — Прем е бил стара лисица и сигурно е държал папирусите си добре скрити. Може би убиецът е проявил интерес и жрецът е решил да сподели знанията си.
— Второ — продължи съдията и отскубна стръкче трева, — Прем е бил човек с твърдо установени навици. От това, което разбрах, той обикновено е стоял или в библиотеката, или в градинската кула. Когато е бил в кулата, Сато обикновено се е въртял наоколо, а оттук следват и хитрите приготовления. Въжената стълба сигурно е била занесена там предварително и скрита в сенките на покрива. И освен това — Амеротке прогони муха — убиецът съзнателно създава атмосфера на страх и ужас. Смъртта на Нерия е била внезапна и жестока. Библиотекарят се е изкачвал по стълбите от подземията, когато престъпникът го е залял със зехтин и го е превърнал в жива факла. Предполагам, че същото се е случило и с пътуващия учен Пепи и злощастната му придружителка.
— А свитъкът с папируси? Бойният кривак на хиксосите? Въжената стълба? — попита Пренхое.
— Бих се обзаложил, че папирусите са унищожени. Кривакът и въжената стълба са били хвърлени в розовите храсти и по-късно прибрани. Съгласен съм с теб, Асурал, че убиецът е рискувал, но в крайна сметка е успял. Той е бил изложен на непосредствена опасност само когато се е изкачвал от килията на Прем към покрива на кулата, но тъй като е било тъмно и за съвсем кратко, рискът си е заслужавал. Всичко останало е можело да бъде предвидено и избегнато.
— А мотивът? — попита Асурал.
— Свързан е със срещата на жреците и възкачването на божествената Хатусу на престола — Амеротке рязко замълча и трескаво зашепна: — Какво всъщност се опитва да направи убиецът? Дали Нерия и Прем са били истински приятели на божествената Хатусу и двора й? — попита той по-високо и възкликна. — О, Маат, бъди ми свидетел!
— Какво става? — попита рязко Шуфой. — А вие ме обвинявате, че цитирам поговорки и говоря неразбрано!
— Не разбирате ли? — усмихна се върховният съдия. — И в двата случая престъпникът не губи нищо. Убити са двама верни служители на храма, когато жреците обсъждат възкачването на престола на божествената Хатусу. Някои ще си помислят, че са платили с живота си, защото са намерили доказателство, че жена не може да седне на трона на Египет. А цинизмът на пътуващия писар Пепи е добре известен…
— То така и трите убийства — продължи Асурал — могат да бъдат изкарани като опит на божествения фараон да притисне жреците…
— Именно — кимна Амеротке. — Но, от друга страна, когато божествената Хатусу разбере, че жертвите са намерили доказателства в нейна подкрепа и са били жестоко убити заради това, гневът й няма да знае граници. Какво е носел Нерия, когато е загинал? Какво е откраднал от библиотеката и продал Пепи? Какво е имало в тайнствения свитък папируси на Прем? Познавам царицата, тя ще избухне и така ще предизвика още по-силна враждебност в кастата на жреците. Нещо повече, убиецът вече е успял да създаде атмосфера на страх и несигурност. Значи трябва да гледаме на злодея като на опитен ловец, който се мъчи да притисне в ъгъла божествената Хатусу.
— И какво е заключението? — попита Шуфой.
— Ако трябваше да взема решение в Залата на двете истини — обяви Амеротке, — то би било, че срещата няма да доведе до нищо добро. Нито една от страните няма да убеди другата. Ще процъфтяват съмненията и несигурността и накрая за всичко ще се окажем виновни аз, Сененмут и божествената Хатусу…
— Тогава? — джуджето изглеждаше разтревожено в какво се е забъркал господарят му.
— Има два отговора, скъпи ми Шуфой. Първо, трябва да намерим доказателства, че жена може да бъде фараон. И, второ, да разобличим убиеца.
Девета глава
