Възходът на Атон

На петия ден отидох със запечатано ковчеже малко преди деветия час39 при бижутера. Разполагах със собствено богатство — злато, сребро и скъпоценни камъни, събирано през годините. Ехнатон беше щедър господар. Маймунското лице ме чакаше. Той грабна ковчежето, ухили се и се изгуби в тълпата. Аз седнах в една пивница, а след като се почерпих добре, се отбих в дом за удоволствия, където две сирийски момичета с тежки благоуханни перуки, подрънкващи гривни на китките и глезените и сребърни гердани на шията ме забавляваха и ме дариха с немалко наслада. Върнах се по реката, заобиколих стражата, която бе разставил Хоремхеб, и се натъкнах на Снефру, който ме чакаше на портата.

— Търсят те, господарю.

Той току ме бутна в залата за приеми. Около разжарен мангал видях три закачулени с наметала фигури; сенките танцуваха по изрисуваните стени, сякаш бяха привидения или духове, дошли от Запад.

— Ела — свали качулката си царица Тийи. Лицето й бе изопнато, очите й — подпухнали от плач, с червени кръгове.

— Къде беше? — попита ме рязко Ай.

— По удоволствия — поклоних се и понечих да коленича.

Тийи ме стисна за китката.

— Сега не е време за поклони и церемонии — каза с тъжен глас. — Синът ми Тутмос умира.

— Какво?

— А господарят ти е потърсил убежище в храма на Амон Ра…

— Как разбрахте? — зяпнах смаян.

Тийи погледна през рамо към тъмното в залата.

— Ела.

На входа на кухненските помещения се показа фигура. Една от маслените лампи припламна ярко, осветявайки овалното, силно гримирано лице на Майа. Той бе увит с шал, който обаче не можеше нито да скрие уханието на екзотичния му парфюм, нито да заглуши подрънкването на бижутата му.

— Добре дошъл, Маху — пристъпи той към светлината около огъня.

Тийи го тупна леко по рамото. Чак сега осъзнах как бавно и умело бе спечелила на своя страна всяко от чедата на Кап, как всъщност ни бе издирила, как се бе постарала всеки от нас да бъде образован и подготвен за съдбовната си роля в този тъй далновидно планиран спектакъл!

— Такава ли е била целта? — неволно се търкулна въпросът от устата ми.

— Да — отговори Тийи. — Но в последния момент Божествения не позволи на Ехнатон да се присъедини към вас. По негова преценка този дом бе възможно най-близкото и подходящо място.

Обърнах се към Майа:

— А ти какво научи?

— Имам двама шпиони в храма на Амон — провлече той отговора си с насмешка. — Жрец четец и послушник, който помага за прането — Ай се изсмя подигравателно, но Майа не му обърна внимание. — Рано тази сутрин ми съобщиха, че са намерили Тутмос в изключително тежко състояние в спалнята му.

— А къде е бил…?

— Ехнатон ли? — завъртя очи Майа. — Недалече. Очевидно Тутмос наистина се е почувствал зле и се е върнал в спалнята си отвъд централния вътрешен двор. Един от слугите вдигнал тревога. Някакъв жрец се опитал да предупреди господаря ти, че брат му бере душа, ала принцът отказал да напусне покоите си, защото се боял за живота си. Убеден бил, че има заговор срещу него и че целта е да го убият.

Веднага си представих Ехнатон — свит и треперещ от страх в онези тъмни пътеки между молитвените места в храма, заобиколен от враговете си като от глутница побеснели кучета.

— Ай, защо не изпратим брат ти Нахтмин да уведоми Божествения за станалото? — попитах, но царицата ме прекъсна:

— Съпругът ми сигурно вече е съвсем пиян! А и още никой друг не знае, защото, ако разберат — очите й се напълниха със сълзи, — може да се осмелят и да ударят…

— В самия корен — довърши фразата й Ай.

— Ако Божествения знае — съгласи се Майа, — самият той може да реши да отсече както корена, така и клона.

— Какво предлагаш? — го попитах.

Майа ми отговори с безизразен поглед. Останалите също мълчаха. Спомних си за разговора ми със Собек за леля Изития.

— Може би трябва… — започнах.

— Направо е наложително — поправи ме Ай.

— … да ударим веднага — довърших. — Има мигове, не по-дълги от един удар на сърцето, в които печелиш или губиш всичко — Нефертити ме изгледа с пламнал поглед. Загърбих всякаква предпазливост и предложих: — Нека ида в храма на Амон. Хоремхеб и Рамзес ще ме придружат като стража. Бръснатите глави не ги познават. Ще видят само онова, което очакват да се появи пред тях: двама офицери от Свещения отряд. Хюйи е царски писар, а Мерире — жрец в нейния параклис — посочих към Нефертити, — докато Пентжу е личният й лекар от царския Дом на живота. Точно така — плеснах с ръце и продължих: — Всички ще се представим като изпълнители на заръка на Великата царица. Хоремхеб и останалите са изпратени, за да ни шпионират; нека обърнем собствените им оръжия срещу тях.

По красивото лице на Нефертити припламна огънят на надеждата.

— Ще сложа своя печат на документа — намеси се Тийи. — Ще подготвя пропуските и ще напиша искане, в което ще настоявам емисарите ми да видят сина ми.

— И двамата — бързо я поправих.

— Да, точно така — кимна разсеяно тя.

— Ами ако откажат? — попита Ай. — Ако жреците възразят?

— Рано или късно — отговорих аз — както вестта за заболяването на Тутмос, така и новината за поисканото убежище от моя господар ще стигнат до всички.

Млъкнах и отстъпих встрани. Имаше нещо, което не се връзваше. Престолонаследникът Тутмос беше в много тежко състояние в храма на Амон, но Тийи не показваше особена загриженост. Мислите на всички бяха насочени към Ехнатон.

— Тутмос — заявих ясно — вече е мъртъв, нали?

Царицата ме изгледа, а сетне приближи до мен:

— Маху, обичам и двамата си синове, но Тутмос е обречен. Знам го и аз, знаят го и останалите. Наясно съм с всички симптоми вече цели седем години. Той храчи кръв. Няма лекар, който може да го спаси. Така е. Навярно точно така е станало и сега: тежък пристъп с вътрешен кръвоизлив. Ако Бог е милостив, ще мога да спася другия си син. Съдбата му е отредила важен път… — трепна гласът й. — Моля те — Великата царица сграбчи ръката ми: — Моля те, помогни ми!

— А другите? — запита Ай. — Ако откажат?

— Да ги поканим на среща — предложих дръзко, — за да разберем дали ще се съгласят.

Предложението ми бе прието. Ай се поопъна, а завистта му към мен бе очевидна, но Нефертити, явно забравила за страховете си, го отведе встрани и започна да го успокоява. Когато Снефру се върна с Хоремхеб, Рамзес, Хюйи и Пентжу, Ай беше вече напълно съгласен. Разбира се, Майа се покри под претекст, че ще е най-добре, ако другарите му не го видят тук. Всякакво недоволство и протести за безпокойството в късния час замряха още с влизането им в залата, когато царица Тийи ги поздрави учтиво.

— Това повикване не е случайно — започна царицата. — Маху ще ви обясни.

Кръвта ми продължаваше да пулсира неспокойно. Не се чувствах уморен въпреки късния час: настъпих с пълна сила. Изложих случилото се пред другарите си сбито и съдържателно, а както и плановете ни занапред. Когато свърших, настъпи пълно мълчание.

— Това означава — започна Ай, — че влизаме смело в храма на Амон, пазени само от двама военни.

— И с пълномощие от Великата царица — добавих веднага.

— А ако не приемем? — запита Хюйи.

— Тогава всички ще се разотидем — отвърнах спокойно.

— Хюйи говори за себе си — процеди Хоремхеб. — Маху, отговори на въпроса му.