уведоми за причината да бъда избран на този висок пост, нито пък защо оповестяването бе закъсняло. Стори го Ай на последвалото пиршество.
— Маху — обърна се към мене Ай над вдигнатата до устата му чаша, — ти си голям хитрец: съгласяваш се само с онова, което е поискал нашият принц и следователно има законова сила. Именно това ме убеди да приема.
Ето кой бе забавил назначението ми! Бях пил твърде много, за да си позволя да реагирам веднага, а и златната огърлица тежеше на шията ми. Другите чеда на Кап се надпреварваха да ми честитят с наздравици. Хоремхеб и Рамзес, неотразими в униформите си на офицери от царската гвардия, изглеждаха прилично изпосталели след престоя в Червените земи, където преследваха и избиваха разбойници. Хюйи отсъстваше, изпратен с височайша мисия в Синай. Майа присъстваше като член на свитата на Хотеп. Той изглеждаше както винаги — пухкав и честит в благоуханните си премени.
— С пръстени и гривни — изсъска Рамзес, — досущ като уличница.
Майа се държеше на разстояние в границите на възможното, защото още не бе решил по кой път да поеме. Пентжу и Мерире му бяха отпуснали края и се наливаха като разпрани. Пентжу бърбореше нещо за светлината на своя живот — видната дама Тенбра.
Разбира се, на банкета не липсваха и развлечения. Никой от нас не пестеше аплодисментите си за Ехнатон — диригент на създадения от него хетски Слънчев оркестър. Похвалихме ги така, сякаш изворът на обзелото ги творческо вдъхновение бе самата Хатор. Нефертити се бе изтегнала върху възглавници с двете си бебета, повити до нея.
Пиршеството завърши както обикновено — с пиянски тостове и изблици на престорена сърдечност. Обаче всички знаеха, че е дошло времето на изчакване, макар и още да не бе разкрито какво се очаква. Отпътуването на Великолепния към Далечния хоризонт? Или пък официалният показ на Ехнатоновия лик пред обществото? А може би сблъсъкът с онези сили, които му противостояха безмилостно както в царския двор, така и в храма. За мен периодът бе напрегнат: заех се най-сериозно с изпълнението на новите ми служебни задължения. Под повърхността на елегантния и многоцветно обагрен живот в двореца бушуваха вълнения и несигурност.
Съюзът ми със Собек укрепна в строго определени рамки. Той се провъзгласи за Господар на Ам Дуат — цар на Долния свят. В преносен смисъл това беше скритата Тива — град на крадци, джебчии, мошеници, зли бандити, сводници и проститутки. Не му се пречкаха, а той ми помагаше, полагайки грижи да не престъпва границите, белязани от мене.
Наследих двама заместници — в източната и западната част на Тива, но скоро ги замених с търговци на едро и приятели на Собек, които бяха яростни врагове на тиванския кмет Рахимере и на върховния жрец Шишнак. Те ми докладваха непрекъснато с истински порой от сведения. В канцеларията ми се стичаха всички приказки и клюки от Тива. Включи се и Собек, така че относително бързо си спечелих славата на безпощаден пазител на рода с безупречна осведоменост и компетентност. Двамата отпразнувахме назначението ми: той поиска да пийнем двамата една вечер на най-високия покрив в двореца с изглед към целия град. Изпълних желанието му. Отпивахме от най-доброто вино от моята изба, докато гледах как огънят бушува и пламъците унищожават къщата на леля ми Изития. Вдигнах наздравица и посрещнах с радостни викове страховитото червено зарево в небето. Собек ми осигуряваше сведения и за жреците в храма — ято от отявлени лицемери и безподобни двуличници. Ръководените от Шишнак бръснати глави купуваха оръжия и доспехи, попълваха непрекъснато стражевите си отряди и търсеха наемници чак от далечните острови в Голямата зелена вода. Разбира се, те държаха попълненията си извън Тива, като ги разквартируваха из обширните си имения край Нил. Предупредих Ай за това. А той само сви рамене с думите: „Маху, истинската борба не е започнала“, връщайки се към докладите на своите информатори и шпиони, в които подробно бе описано гигантското имане на Амон.
Ехнатон се показа в двореца като грижлив баща и любящ съпруг. Между двама ни се появи и постепенно се засили някаква отчужденост и дори охладняване, причина за което бе както влиянието на Ай, така и известната му разсеяност покрай грижите за съпругите и децата. Първоначално Ай, както той сам призна пред мене, се бил противопоставил на моето назначение за началник на полицията, тъй като искал този пост да се предостави на друг член на ахминците.
— Нищо лично, мило момче — ми бе казал шепнешком Ай. — Най-силен е винаги гласът на кръвта.
Ай не си позволи повече пропуски в следващите назначения: хора от голямата чета от Ахмин заеха всички свободни и освобождаващи се места; ако Великолепния се опиташе да се противопостави, нещата се уреждаха неизменно от царица Тийи.
И все пак не бях пренебрегнат напълно. Понякога Ехнатон ме вземаше със себе си — изнасяше ми лекции за Атон, за божествената същност на собствената си личност и за истинската предопределеност на съдбата си. Чувствах, че премълчава нещо, което очевидно се дължеше на влиянието на Ай и Нефертити; от време на време обаче истината проблясваше. Той ми разказваше за сънищата и виденията, когато го посещавал Атон, или за полетите си върху орлови крила отвъд Далечния хоризонт.
— Маху, носех се над вечно живата Голяма зелена вода — заставаше на едно място Ехнатон със стиснати ръце и полупритворени очи. — И гледах в лицето на безконечното и неизменно видение.
Друг път не беше толкова общителен: говореше малко, мисълта му течеше бавно, препъваше се по пътя и движенията му бяха несигурни. Питах се доколко мистицизмът и пристъпите му на депресия се дължаха на течните и праховидните илачи, за които се грижеше Нефертити. Нефертити забременя още два пъти; Ехнатон все се перчеше с това, надявайки се отчаяно тя да му роди син, но бе принуден да крие разочарованието си, след като се сдоби с трета и четвърта дъщеря. Нефертити продължи да изпълнява ролята си на съпруга и майка, макар че постоянно се уединяваше с Ехнатон и баща си, за да разговарят и да бленуват за предстоящата колосална промяна на Египет. О, да: тя беше и остана все така възхитителна, с непрестанно примамваща външност и прекрасно тяло, грациозна и добра. Все пак се промени, макар и незабележимо в самото начало, като промяната се прояви в осезаема надменност в израза, жестовете и говора. Започна да пренебрегва неприкрито Великата царица Тийи, а нарастващото оплитане на Великолепния с най-голямата му дъщеря се превърна в постоянна тема за подигравки и непристойни шеги от нейна страна. По време на официални тържества атмосферата напълно се бе променила. Преобладаваха дръзките подигравки по адрес на Ситамон, която се изживяваше като Велика съпруга на собствения си баща. Тийи оставяше впечатлението за пълен отказ от противодействие, задоволявайки се да бъде скрита в тъмното и решила да запази поне малко от потайната си власт. Понякога, когато името на Ситамон се обявяваше на банкет или по време на заседание на Царския кръг, Тийи търсеше погледа ми, за да ми припомни онази нощ в Дома на любовта, когато изслушах съскащите й указания за неизбежната ми намеса, в случай че Ситамон забременее. Отговарях й със студено изражение, включващо изцяло скритата ми надежда, че Тийи ще съумее да направи всичко необходимо със своите прахове и течни илачи, за да запази безплодна утробата на най-голямата си дъщеря.
Беше напълно сигурно, че нито Нефертити, нито Ехнатон бяха забравили за явните и скритите дела на върховния жрец Шишнак: усилията им в подкрепа на Атон нарастваха видимо. В Карнак продължаваше изграждането на голям параклис на Атон; Ехнатон и Нефертити често посещаваха строежа. Преминаваха с господарска крачка покрай жреците и се спираха само за да дадат указания и да коментират изпълнението на един или друг надпис на името на Атон. Всичко това бе подигравателна бутафория. Защото Ехнатон притежаваше личен олтар на своя Бог Слънце в границите на двореца си. Освен това посещаваше Долината на сенките, където се покланяше и поднасяше молитви на своя бог. От време на време го съпровождах при тези посещения. И винаги ме измъчваше неприятното чувство, че там ще се случи нещо, което по някакъв свой начин се връщаше от бъдещето, за да докосне душата ми и да предупреди сърцето ми за приближаващо съдбоносно събитие. Долината бе тясна, мрачна и със стръмни срещуположни стени; двете й страни бяха осеяни със заоблени каменни блокове, избуял прещип и бодливи къпини. Влизаше се само от едно място — тесен проход с почти отвесни стени, които ограждаха змиеподобна виеща се пътека, над която при изгрев величествено се издигаше Слънчевият диск.
Тази долина с множество пещери и кухини от двете й страни ми навяваше мисли за свърталище на духове. Но за Ехнатон беше свято място. В задния й край издигна малък олтар в подножието на стръмните скали и ползван от него за хлебни и винени приношения на Атон. Той се отправяше натам с колесницата си и неколцина от дворцовите стражи за свита начело със Снефру, която го следваше с тропот. Те завардваха входа, а Ехнатон, аз, Нефертити, а в отделни случаи и Ай се отправяхме по тясното дъно на долината до
