лицето. Ехнатон го удари в стомаха, а Ай доволно гледаше отстрани. Шишнак започна да се моли и да плаче. Удари го на пазарлък. А когато разбра, че опитите му са безполезни, притихна и отказа да отговаря на обвиненията за измяна и опит за убийство.
— Ти отрови брат ми! — изкрещя Ехнатон. — Вярно, целта ти бе да премахнеш мен! Винаги си искал смъртта ми. Използвал си храмовото злато, за да подкупиш либийците. Направи същото и със Снефру. Организира нападение и срещу моя доверен приятел — посочи той към мене и удари Шишнак по лицето, като разби горната му устна и разкървави носа му.
— Не! — изстена. — Не бях аз, а Божия отец…
— Божи отец ли? — изкрещя Нефертити. Красивото й лице се разкриви от гняв. — Божи отец! Как се осмеляваш да назовеш с тези думи една продажна змия? — и тя заби дълга остра фиба във врата на Шишнак, който изпищя от болка, падна на колене и се опита да припълзи към мен.
— Маху — проплака той, — милост!
Застанах до него, свалих смешната перука от главата му и избърсах лицето му с мокра кърпа, след което доближих до устните му чаша вино, наръсено със смирна.
— Пий — казах настойчиво.
Шишнак отпи веднага, без да се стресне от острия вик на Нефертити, отправен към мен. Ехнатон протестира срещу омърсяването на чашата, докато Ай се усмихваше самодоволно, изтегнал се удобно на стола си като котарак.
— Пий — повторих. — Очаква те смърт. Остава само да избереш каква.
— Признай — обади се провлечено Ай и лапна резенче пъпеш от съдинката в скута си.
— Признай — настоях и аз. — Кроил си планове за смъртта на Свещения избраник, на Великата му съпруга, на Божия отец Ай и на мене. Щеше ли да проявиш милост към мен, или щеше да се смееш, докато ме набиват на кол или заравят жив в Червените земи? — Шишнак сведе поглед и отпи жадно. — Сега си като войник. Избрал си една война и си я изгубил. Пресели се в нощта като мъж! — спомних си как главатарят на шайката на Чакалите ми се подсмиваше; почувствах отново вледеняващия страх, който изпитах при кошмарното ми нощно пътуване по реката, преди да изрека: — Не мога да направя нищо повече за теб.
Накарах го да изпие чашата до дъно. Джарка се приближи, овърза здраво главата на Шишнак около челото, пъхна дебела клечка в направената примка и я завъртя няколко пъти. Крясъците на Шишнак бяха страшни. Слънчевият оркестър на хетите бе въведен в залата и подреден в дъното й; наредиха на музикантите да свирят възможно най-високо. Джарка продължи с мъчението. Очите на Шишнак почти изскочиха, а лицето му стана мораво, с изпъкнали вени. Ехнатон се приведе няколко пъти над него, повтаряйки:
— Е, Шишнак?
Нефертити се съсредоточи върху рисуването на цветна градина. Ай се върна към папурената кошница с документи. И двамата проявиха интерес към Шишнак едва когато съпротивата му се пречупи. Той се разприказва срещу обещание за бърза смърт и достойно погребение. В края просто потвърди онова, което вече знаехме — заговора срещу Ехнатон от храма в Карнак, нелепата смърт на Тутмос, подкупването на либийците със злато, подстрекаването на Снефру към измама и покушението срещу мен. В интерес на истината признавам, че той пое цялата отговорност и не спомена ничие име. Вече бе приел, че ще умре, оставаше му да запази поне част от достойнството си.
— Това е всичко — тръсна глава той. — Така е, Маху, водих война и загубих.
Приклекнах пред него.
— Обикновени и политически убийства, цареубийство, богохулство, държавна измяна — изброих. — Все подходящи занимания за върховен жрец на Амон — направих кратка пауза и продължих: — Има ли още имена — вдигнах окървавеното въже от пода и го връчих на Джарка.
— Рахимере — заекна Шишнак.
— Вече е покойник. Сърцето му бе слабо… — обади се тихо Нефертити.
— А Хотеп? — попитах.
— Той винаги е в основата на играта — въздъхна. — Замесен е във всичко още от самото начало.
Нефертити донесе чашата. После клекна на възглавниците и обърна глава, докато Шишнак пиеше отровното вино. Ехнатон се изтегна на стола, наподобяващ трон; бе притиснал уста с един пръст, а с другите почукваше върху татуировката си, като че отмерваше такта на музиката на своя оркестър. Ай съчиняваше поемата „Смъртта на Амон“. Отстъпих встрани. Най-после предсмъртните стенания на Шишнак престанаха. Ехнатон се надвеси над трупа и извика:
— Нахтмин! — новият командир на дворцовата войска влезе бързешком. — Изгори това тук — Ехнатон ритна трупа.
— Мислех, че…
— Мислил си погрешно, Маху. А аз мисля правилно.
Отидох при Хотеп следобед на другия ден. Намерих го във великолепната градина на къщата му — седеше в удобен стол с възглавници, издокаран в елегантна роба, и отпиваше от голяма чаша с вино. Един уплашен слуга ме въведе, докато ми обясняваше с приглушен шепот, че всички били избягали.
— Наемниците, които ме пазят, са много любезни — дори не вдигна поглед към мен Хотеп. — Познах командира им. Някога служехме заедно. Маху, той е учтив, но е твърд до крайност. Заяви ми категорично, че бил тук да ме защитава, и затова не мога да напускам къщата — посочи към възглавниците, накамарени откъм другата страна на масата. — Но аз, Павиане от Юга, нямам никакво желание да я напускам. Е — засмя се, — какво ми носиш? Живот или смърт?
— Смърт.
— Така си и знаех.
— Но милостива смърт.
— Фараонът може да отнеме дъха на всеки, но няма власт върху ничия човешка душа. Чуй ме, Маху. Най-приятният и успокоителен звук на този свят е любовният призив на гълъба. Той ще ми липсва най- много.
— Очакваше ли ме?
— Научих какво е станало с Шишнак. Слугите ми са дочули новината на пазарището. Горкият Шишнак — въздъхна Хотеп. — Какъв глупак се оказа. Каква голяма грешка допусна! Хем му казвах, че с нас е свършено.
— Грешка ли?
— Да, либийците — отпи от виното си Хотеп. — Идеята беше негова. О, не отричам, че дадох съгласието си, но продължавам да твърдя, че цялата работа бе сбъркана. Седни, ще ти разкажа — предложи ми вино. Отказах. — Твоят господар, Плашилото, трябваше да бъде удушен в мига, в който се роди. Великолепния не биваше да се жени за онази кучка Тийи от шешну, защото главата й е пълна с привидения, а устата й не спира да ломоти за Невидимия, за Виждащ всичко бог… — въздъхна Хотеп. — Но сърцето на Великолепния е било винаги под полите му. Маху, на младини Тийи бе по-прекрасна от слънцето. И толкова умела в любовното изкуство — ухили се той. — Лично Великолепния ми го е казвал — млъкна за миг и се облегна назад. — Тогава му бях приятел, доверен писар и главен архитект. Строих храмове и чудесни дворци по цялото протежение на Нил. Но Тийи винаги шепнеше нещо в ухото му. Говореше му за Единствения бог, за Атон и за Слънчевия диск като негово проявление, дърдореше и за някакъв Месия, който щял да дойде, за да промени всичко. Великолепния се смееше на думите й. Роди се престолонаследникът Тутмос, красавец и здравеняк, идеален наследник на короната. Ала ето че се роди и Плашилото. Жреците и гадателите с техните хороскопи, предсказания и знамения искаха да го умъртвят.
— Нима си им повярвал?
— Не, разбира се. Единствено се безпокоях, че за Тийи Плашилото бе Месията. Великолепния искаше да го убият. Тийи измоли живота му. Знам много добре какви ги надроби тогава лукавата кучка. Скри го и го отгледа в Хелиопол. Натъпка невръстния му мозък с глупотевини за Невидимия, пося в душата му вярата, че е Единствения, Избрания. След години се вмъкна пак в спалнята на Великолепния с нов план. Плашилото бе вече пораснало. Защо да не се събере с подбрани деца от Кап? Постарах се да й попреча, разпоредих се той да остане затворен в павилиона и пазен от обезобразена като самия него стража…
— Нима не се опита да го убиеш?
