— О, не съм спирал! Отровни вина и храни, змии, покушение от случаен фанатик… После той тръгна с войските в Кушитската кампания. Тийи настояваше синът й да се присъедини към чедата на Кап, за да разбере какво представлява военната служба.
— А ти принесе в жертва полковник Пера. Нали?
— Да. Подкупих кушитските главатари със сребро. Те трябваше да убият Пера и да нападнат лагера. С един удар щях да премахна света на Плашилото, както и на чедата на Кап — задържа той чашата в едната си ръка и посочи към мене. — Маху, междувременно нарастваше безпокойството ми, свързано с теб и деянията ти. И още нещо, което е по-важно: вярвах само наполовина на надутото каканижене на жреците. Сякаш някаква магия пазеше живота на Плашилото…
— Ами Собек?
— О, да, Собек. Подкупихме Имри, който сложи отрова във виното и змии в онази кошница. Престъпното му безхаберие позволи на убиеца от кея да се доближи до принца. Леля ти Изития бе научила за любовната авантюра на Собек, а Имри осигури доказателствата. Надявах се да замеся и чедата на Кап, но не успях. Наистина ли Собек е оцелял? Имам немалко шпиони из града, но не са от най-добрите… — отговорих му само с поглед. — Добре, добре. Тогава жреците от Карнак решиха да се намесят. Шишнак така и не прости на Плашилото за химна, който изпя в чест на Атон. Прие го като върховно предизвикателство. Ами това е, знаеш останалото. Направих много грешки. Не предвидих тоталното увлечение на Великолепния както по собствената му дъщеря, така и опиата от мак. И винаги подценявах царица Тийи и чедата от Кап. Особено теб, Маху…
— Защо мразиш моя господар?
— Не мразя него, а само онова, което проповядва и поддържа. Египет е голяма и силна империя, защото е позволено всеки да си има собствен бог. Всеки може да следва избрания път и това не пречи никому. Бедните могат да се издигнат високо в йерархията, чужденците и местните ги наказват еднакво строго, благородниците и просяците могат да си разменят титлите… А какво ще стане, когато обявят на цял Египет, че има само един бог? Че е еднакъв за египтяни, митанийци, хети, либийци, подли азиатци, черни нубийци и кушити? И което е още по-важно: какво ще стане, когато хората
— И аз не го приемам — възразих тихо.
— И това, че не го приемаш, не те прави по-малко опасен. Защото в твоите очи Ехнатон е бог, комуто трябва да се служи.
— Знаел си тайното му име, така ли?
— То вече е толкова тайна — изсмя се Хотеп, — колкото е цената на зърното на пазара. Помисли, днес е Амон Ра, утре — Озирис, вдругиден — Изида. Мярата е една и съща за всички египетски богове, низвергнати като идоли! Глинени и каменни изображения, които ще бъдат разтрошени. Но тогава какво ще предлага утеха на хората? Каква надежда за следващ живот им остава в страна с един-единствен бог, която е лишена от всички познати статуи и идоли? Без храмове, без Некропол? Мислиш ли, че тези хора ще го приемат? Толкова хиляди години история, заличени като петно от пода, така ли? След по-малко от десет години ще избухне гражданска война. Е, и какво ще остане тогава от властта на фараона? От силата на Египет? Маху, за какво ще бъде всичко това в края на краищата? За някакъв невидим бог — поклати глава. — Да, остава ни да се върнем в началото…
— Трябвало е да станеш пророк.
— Спести ми сарказма си, Маху. Някои неща са написани, за да ги види всеки. Искат се само прочитане и внимателното им проучване. Разбрах, че си бил в Дома на тайните.
— А аз — че ти си прибрал някои доклади оттам.
— Не, изгорих ги. Ето леля ти Изития например… Тя наистина беше забележителна жена — загледа ме внимателно. — А ти се погрижи да я убият като куче и да подпалят дома, в който си израснал. Да, знам, че е твое дело. Тя беше изключителна жена, която вършеше добре всяка възложена й работа: прислужваше на бог Амон Ра — ухили се Хотеп, — а беше и близка приятелка на двама ни с Великолепния. Маху, майка ти също беше забележителен човек. Питал ли си се някога защо баща ти странеше от теб? Ще ти отговоря без заобикалки. Той я оставяше често сама. Леля ти Изития я въведе в дворцовия кръг. И тя стана много близка с мен и с Великолепния…
— Какви ги говориш? — отдръпнах се рязко. Лицето ми пламна, а езикът ми изведнъж надебеля.
— Просто цитирам една пословица: „Добре осведомен е само онзи, който знае истинския си баща.“
Стиснах кинжала си, но почти веднага го пуснах.
— Не, няма да те убия в миг на ярост и да те превърна в мъченик! Какво значение има откъде идваме — кои са бащите и майките ни, или къде отиваме?
— Започнал си да говориш като прорицател… — допълни чашата си и добави малко прах от кесийката до съда с виното. — Кажи ми, Маху, какво ще правиш, ако Ехнатон се обърне срещу теб?
— Защо да го прави?
— Възможно е да се случи — разбърка Хотеп вино с пръст. — Първо ще трябва да завърши започнатото дело. Вече никой не може да го спре — присвиха се в усмивка очите му. — Колкото до бъдещето, направих каквото бе по силите ми — вдигна чаша, поздрави ме с жеста за наздравица и отпи голяма глътка. — Моля те, излез за малко, а поле се върни и ще видиш, че съм си заминал. Големият дом може да разгласи, че съм умрял кротко в съня си. Излез, Маху, махай се! — изправих се да си ходя, но той ме спря: — Съжалявам за майка ти, но не съм те излъгал. А за теб сбърках два пъти. Първо, не биваше да те оставям в ръцете на онази ужасна жена Изития…
— А втората ти грешка?
— Подцених те. Успокоява ме само мисълта, че и Ехнатон те подценява! — и той вдигна чашата си за последния си тост: — Ще те чакам някъде из отвъдното!
Шестнадесета глава
Такива песни ехтяха из цяла Тива. Ехнатон получи всичко, за което бе мечтал. Наруши и отхвърли условностите — излезе без маска пред простолюдието и с колесница обиколи по-големите улици на столицата. Нефертити го съпровождаше и приемаше поздравленията и възхвалите на стълпеното множество. Нямаше и следа от обичайната помпозност, нямаше облаци от тамянов дим и песни на хоровете на всякакви божества. Наоколо не се мяркаше нито един жрец. Единствено Ехнатон във величавата си слава на Господар на Тива и Властелин на цял Египет, срещу когото никой не би се осмелил да вдигне ръка. Вестта за смъртта на Хотеп и за изчезването на Шишнак се оказаха достатъчно ясно предупреждение. Фараонът в съдружие с Ай беше сигурна гаранция, че всеки пост и властова позиция в Големия дом и по храмовете вече са заети от сигурни хора. Ехнатон държеше да докаже, че не се бои от никого. Настоя да бъде сам, без телохранители, а ревящите тълпи стояха зад опасно тънък кордон от пехотинци от полковете на Сет и Анубис.
— Доверявам се на Атон — бе заявил самохвално Ехнатон.
Всички се поклонихме пред него с опрени в земята чела, макар че моето доверие в Атон бе доста по- сдържано. Бях взел предпазни мерки срещу евентуално разклащане на мощта на Атон.
