Пол Дохърти
Отровителят от Птах
Герои
Хатусу (Хатшепсут): Фараон и царица от XVIII династия.
Сененмут: любовник на Хатусу, велик везир и първи министър, бивш каменоделец и архитект.
Валу: Очите и Ушите на фараона — царски обвинител.
Омендап: главнокомандващ на египетската армия.
Амеротке: върховен съдия на Египет.
Пренхое: роднина на Амеротке, старши писар в Залата на двете истини.
Асурал: капитан на храмовата стража в храма на богиня Маат, в който се намира Залата на двете истини.
Шуфой: джудже, главен прислужник и довереник на Амеротке.
Норфрет: съпруга на Амеротке.
Ахмазе и Кърфей: синове на Амеротке.
Ени: върховен жрец.
Мабен: помощник на върховния жрец.
Хинкуи: помощник на върховния жрец.
Минакт: главен писар2.
Хутепа: хесетка, храмова танцьорка.
Ипуе: търговец.
Патуна: първа съпруга на Ипуе.
Хаят: втора съпруга на Ипуе.
Мабен: шурей на Ипуе.
Мериет: балдъза на Ипуе по линия на Патуна.
Хутеп: кушит3, капитан на охраната на Ипуе.
Санеб: кушит, член на охраната на Ипуе.
Шурат: Поглъщачът на мерзости; разбойнически главатар.
Черепа: един от главните сподвижници на Шурат.
Синезъбия: член на амеметите, гилдия на убийците в Тива.
Лешояда: член на амеметите.
Герх: господарка на мрака.
Наратуша: вожд и върховен главнокомандващ.
Темеу: роднина на Наратуша.
Надиф: началник на Меджай, тиванската полиция.
Хуанека: вдовица на автора на Ари Сапу — Книгите на гибелта.
Исторически бележки
Първата династия на Древен Египет се установява около 3100 г. пр.Хр. Между тази дата и възхода на Новото царство (1550 пр.Хр.) се извършват множество радикални трансформации. Към това време датират строежът на пирамидите, обединението на Долен и Горен Египет, създават се градовете покрай Нил, а египетската религия се развива около Ра, Бога Слънце, и около култа към Озирис и Изида. Страната трябва да устоява на чужди набези, особено от страна на хиксосите — азиатски нашественици, които варварски опустошавали всичко по пътя си.
От 1470 г. пр.Хр. Египет, омиротворен и обединен под управлението на Тутмос II, преживява епоха на нов разцвет и могъщество. Фараоните преместват столицата си в Тива; погребенията вече се извършват не в пирамиди, а в некрополите по западния бряг на Нил, а Долината на царете се използва за царски мавзолей.
Употребил съм гръцките наименования на градовете и пр. — например Тива и Мемфис, вместо архаичните египетски имена. Мястото, наричано Сакара, обхваща целия пирамиден комплекс около Мемфис и Гиза. Спрях се на кратката версия на името на царицата фараон — Хатусу вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр. и след кратък период на смут и безредици Хатусу взима властта и управлява през следващите двадесет и две години. През този период Египет се превръща в могъща имперска сила и в най- богатата държава в света.
Египетската религия също претърпяла развитие и особено култът към Озирис, убит от своя брат Сет4, но възкресен от любимата си съпруга Изида, която ражда техния син Хор5. Тези вярвания трябва да се разглеждат в контекста на египетския култ към Бога на слънцето и на желанието да се обединят религиозните практики6. Египтяните имали дълбоко чувство на благоговение към всичко живо — животно или растение; поточе или река, били възприемани като свещени, а фараонът, техният господар, бил почитан като въплъщение на божията воля.
След 1470 г. богатството на египетската цивилизация се отразява и в религията, ритуалите, архитектурата, облеклото, образованието и в стремежа към по-добър живот. Войници, жреци и писари са главните фигури в тази цивилизация и тяхната образованост и изтънчеността им намират изява и в изразите, които използват, за да опишат както самите себе си, така и своята култура. Например фараонът е Златният ястреб; времето, в което се води война е сезон на хиената; царският дворец — Дом на милиони години. Въпреки смайващите върхове на тази поразителна цивилизация и външната, и вътрешната политика на Египет често са кървави и жестоки. Царският трон неизменно е център на интриги, завист и яростно съперничество. Ето на тази политическа сцена през 1479 г. пр.Хр. идва на власт младата Хатусу.
Към 1478 г. Хатусу вече се е справила с критиците и враговете си както в страната, така и в чужбина. Зад гърба й е огромната победа, извоювана над митанийците на север, а царското обкръжение е прочистено от всички опозиционери, предвождани от великия везир Рахимере. Тази забележителна млада жена имала подкрепата на своя любовник — умния и хитър Сененмут, който е и неин първи министър. Тя била твърдо решена да наложи на всички слоеве на египетското общество да я приемат като фараон и царица на Египет.
