Обърна се, за да затича към оазиса, но четирите фигури вече бяха извадили големи сирийски лъкове. Стрелите забръмчаха през въздуха; три от тях улучиха Аменуфер — една във врата и две други в гърба. Той се заклатушка към оазиса, но не можа да издаде и звук, дъхът му пресекна, кръвта шурна от раната на врата му, после се срина на земята.
В този момент отвсякъде наизскачаха останалите либийци. Въоръжени с мечове, копия и щитове, с ножове, криваци и боздугани, те се носеха като сенки през пясъците, мушкаха, кълцаха, разсичаха и помитаха всичко пред себе си, без да знаят милост и пощада. Египетският кавалерийски отряд, изненадан от засадата, се опита да се бори. Неколцина от подофицерите се съпротивляваха до последно, застанали до кладенеца, но скоро не остана нито един жив египтянин. Либийският военачалник обиколи лагера, за да се увери, че няма още живи ранени, и нареди да прережат гърлата на всеки труп, като не забрави да претърси храстите и скалите за някой, който би могъл да е избегнал злата участ и да е пропълзял нататък. Нямаше оцелели.
Либийците доядоха яденето, което египтяните си бяха приготвили, и изпиха виното им. След това главатарят им посочи труповете.
— Махнете ги оттук — заповяда той, — и ги занесете далече в пустинята. Заровете ги в пясъците заедно с цялото им снаряжение.
Той обиколи колесниците:
— Вземете ги, всички до една. Изгорете ги напълно, освободете конете от хамутите. Нека египтяните мислят, че техният кавалерийски ескадрон е изчезнал от лицето на земята, защото истината е, че той действително изчезна…
— Това е игра — заяви съдията, като се усмихваше на синовете си Кърфей и Ахмазе.
— Сигурен ли си, светлина на живота ми? — шеговито попита Норфрет, съпругата на Амеротке.
Съдията само й смигна и се обърна:
— Надиф, Шуфой, всички ще вземем участие. Хайде, Шуфой, направи каквото трябва.
Амеротке се бе върнал в дома си късно следобед. Той и Надиф бяха приветствани от Норфрет. Бяха измили ръцете и краката си, после пийнаха и хапнаха в сянката на големите чинари. Полюбуваха се на яркото оперение на птиците, които се спускаха ниско над бистрото езеро, и се възхищаваха на растенията и цветята, които Амеротке сам бе отгледал. Норфрет имаше безброй въпроси какво се е случило в града. Беше чула за отравянето в храма и, разбира се, бягството на Рекхет вече беше известно на всички. Амеротке я беше целунал нежно и й бе казал да изчака. Синовете му бяха пораснали; и двамата бяха развили навика да стоят до вратата и да подслушват. Той не искаше да се уплашат или да разберат, че техният баща понякога се излага на големи опасности. Още повече че Амеротке бе много неспокоен и притеснен. Беше изслушал извънредно внимателно предупрежденията на Мабен и Минакт. Бяха прави. Ако Рекхет вече веднъж бе успял да се докопа до него, защо да спира дотам? Имението на съдията в северната част на Тива беше добре известно и престъпникът лесно можеше да демонстрира своите умения да нанася светкавичните си удари, причиняващи внезапна и жестока смърт.
Щом си отпочинаха, Амеротке и Надиф организираха своята игра — направиха нещата точно така, както Амеротке ги бе описал. Шуфой наръси лапис лазули по плочките край басейна, като го разпределяше в равномерен, плътен слой. Когато свърши, Амеротке свали робата си, остана само по набедреник и започна да се разхожда по насипания прах, усещайки боцкането по стъпалата си. Норфрет и синовете им ентусиазирано се присъединиха, а Надиф ги последва, макар и по-неохотно, докато Шуфой направо танцуваше, карайки синовете на съдията да се превиват от смях. Когато Амеротке прецени, че е достатъчно, помоли всеки един да седне на ръба на басейна, да потопи крака във водата и да ги клати и рита колкото му душа иска. За известно време градината ехтеше от смях, викове от непрестанни въпроси, на които Амеротке отказваше да отговори. След това всички подсушиха краката и глезените си с ленени кърпи, всеки взе по къс папирус, донесен от Шуфой, стъпи върху него и провери дали по стъпалата и между пръстите му не е останал синьо-златист прашец.
Амеротке беше силно заинтригуван от резултатите. Всеки един имаше на някое място останали следи от златния прах. Дори и когато отново и много енергично измиха краката си, той продължаваше да си стои там, сякаш бе залепнал за кожата, особено между пръстите и по глезените им. Изражението на Амеротке стана много сериозно. Той направи експеримента още веднъж, този път с влизане в басейна и ходене напред- назад. Отново, независимо от енергичното подсушаване, следите от златистия прашец си оставаха. Той тихичко помоли Норфрет да отведе децата, после се оттегли заедно с Надиф и Шуфой под сянката на чинарите, за да обсъдят откритието.
— Сигурен ли си, Шуфой — попита Амеротке, — че надзорникът не е открил никакви следи от лапис лазули по стъпалата и глезените на двете жертви?
— Господарю, отидох и ги огледах лично. Има още нещо много интересно, господарю: надзорникът изтъкна, че двете тела са били доста обилно намазани със зехтин, с други думи…
— С други думи — прекъсна го развълнувано Надиф, — при положение че кожата на ходилата и на глезените е намазана с масло, лапис лазули щеше да полепне още по-здраво. Ипуе и Хаят са влезли в павилиона, но в никакъв случай не са стигнали живи до басейна. Скоро след като са намазали кожата си с масла срещу слънчево изгаряне, убиецът е връхлетял.
— Възможно ли е маслото да е било отровено? — попита Шуфой.
Надиф поклати глава:
— Помирисах делвичката — нищо! Освен това не забравяй, че нито аз, нито надзорникът на смъртта установихме някакви симптоми на отравяне.
Амеротке затвори очи и се опита да си спомни какво точно му бе казано в къщата на Ипуе.
— Охраната не съобщи за нищо нередно, освен че са се чули гласове и лек плясък. Дали това не е било, когато Ипуе и Хаят са умрели?
— Може би — бавно изрече Надиф. — Сега имаме две причини да считаме смъртта им за загадка. Първо, този енергичен, як мъж и тази здрава, млада жена са удавени в един и същ басейн, по едно и също време, без да се вдигне никакъв шум, никаква тревога. Нали така?
Амеротке кимна.
— Второ — продължи Надиф, — ако Ипуе и Хаят са вървели до басейна и се е случил някакъв инцидент, някакви следи от лапис лазули щяха да останат по стъпалата им, но ние не открихме абсолютно нищо, което означава, господарю съдия, че Ипуе и Хаят са влезли в басейна, и колкото и да е невероятно, са успели да отмият всички следи от прашеца…
Амеротке печално го изгледа.
— Или са били занесени в басейна — заяви Шуфой. — В този случай би трябвало да са били мъртви или в безсъзнание, още преди да са достигнали водата. Макар да няма никакви следи нито от насилие, нито от отрова. Какъв тогава е отговорът на загадката?
Шеста глава
Кефаи: да бъдеш разкрит
Малко по-късно Амеротке, Надиф, Норфрет и Шуфой седнаха да вечерят в къщата на съдията. Тъмнината се бе спуснала като воал над земята. Звездите блестяха ярко, увиснали като цветни гирлянди на небосклона. Луната, кръгла и едра, се плъзгаше по нощното небе в пълното си великолепие. Норфрет бе запалила лампи от алабастрови гърненца и те светеха като скъпоценни камъни. Беше приятна, освежаваща нощ, лекият ветрец галеше като божествен дъх. Той отвиваше всепроникващата жега, от която дъхът почти секваше, а кожата ставаше мокра като сюнгер. От градината отдолу долиташе какофония от звуци: совите бухаха, щурците бъбреха, а над всички това се извисяваше непрестанното крякане на жабите. Норфрет бе приготвила вкусна вечеря, питателна, но лека: агнешко в глинен гювеч, приготвено с лук, зехтин, чесън, кимион и леблебия. Амеротке бе отворил буренце от Имит — виното бе охладено и деликатно галеше езика. Той изчака да напълнят чашите, преди да се впусне в обясненията за събитията от изтеклия ден. Опита се да омаловажи опасността, но Норфрет бе твърде прозорлива и интелигентна; острият й ум веднага схвана опасността, с която се е сблъскал съпругът й. Пролича си, че стана притеснена и нервна, махна огърлицата от врата си и избърса ароматната пот от красивата си шия.
— Това е опасно — прошепна тя. — Амеротке, ти си се изправил пред самия дявол…
