— Господарката ви Мериет твърди, че вие сте виновен за смъртта на Санеб, Ипуе и Хаят. Тя заяви, че вашето сърце винаги е изгаряло от страст към нея, но господарят Ипуе никога нямало да разреши на телохранителя си да се ожени за бившата му балдъза — той преглътна.
Това, което каза на Хутеп, не беше пълна лъжа. Той бе убеден, че е истина и че ако даде достатъчно и точни детайли, ще убеди Хутеп в думите си.
— Но, разбира се, самата Мериет също не е невинна — заяви той. — Тя е искала смъртта на Ипуе, нали, Хутеп? Обещала ви е, че щом той умре, тя ще бъде свободна да се омъжи за вас. Истината е, че Мериет се е надявала да стане втора съпруга на самия Ипуе. Тя е била негова любовница и го е посещавала под името Нибит Пи, Господарката на къщата, в неговото Кътче на удоволствието в Тива. Ипуе я е харесвал и й е обещавал, че ако нещо се случи на сестра й, тя ще бъде следващата му съпруга. И нещо се е случило. Ипуе тръгнал за своето Кътче на удоволствието, след като е обявил, че ще пътува по работа за Мемфис. Малко по-късно Мериет и сестра й Патуна излезли на вечерна разходка из двора и стигнали до онази запусната част от градината, до купчината с компоста. Може би са се скарали, защото Патуна е научила какви ги е вършила сестра й. Каквато и да е била причината, Мериет решила, че Патуна трябва да умре. Разбила е главата й с дървен чук и е заровила трупа й под компоста. Върнала се е, изгорила е яката и сватбените й гривни и е оставила поемата, за да тръгне приказката, че Патуна е избягала. — Амеротке замълча за миг. Хутеп седеше напрегнато, а черната му кожа лъщеше от пот.
— Не вярвам — гласът на Амеротке се извиси, — че сърцето на Ипуе е било чисто. Той може и да е заподозрял какво е направила Мериет, но не е можел да я обвини. Вместо това е направил нещо по-лошо: пренебрегнал я е и се е оженил за Хаят. Знаел е, че Патуна не може да е избягала, знаел е, че тялото й лежи някъде в онази градина, но е оставил Мериет да разпространява лъжите си за неговата мнима вина за смъртта й. Той е знаел истината — Амеротке посочи към дъното на залата. — Разговарях с жрец на Ухото от параклиса на Птах. Той е слушал изповедите на Патуна. Тя е страдала от някаква странна фобия или маниакална депресия и не е желаела да напуска дома си. Малцина са знаели това. Ипуе със сигурност е бил наясно, но не го е било грижа. Той е имал в ръцете си нещо, с което да изнудва Мериет, нещо, с което да я заплашва. Тя е нямала друг избор, освен да остане негова любовница. Заявявайки на всеослушание, че ще яде само това, което тя лично е сготвила, Ипуе се е подсигурил, че никога няма да умре от мистериозно натравяне. Как ли е кипяла от гняв Мериет! О! — Амеротке замълча в иронична изненада. — Нима не знаехте това, Хутеп? Тя е продължавала да се вижда с Ипуе. Видях записките за любовните му посетителки. Нибит Пи имаше преобладаващо присъствие сред тях. Мериет обаче бе заловена. Единственото нещо, което наистина е искала, е било Ипуе да умре, но отровата била извън сметките: той бил разпространил навсякъде из къщата и извън нея, че единствено тя приготвя храната му. Затова се е обърнала към телохранителя на Ипуе, войн, бивш полицейски офицер. Мериет според Ипуе е била много веща в любовното изкуство. Тя ви е прелъстила и вие сте й повярвали, нали? Изложила ви е плана си, дала ви е приспивателното и вие сте уредили останалото. Хитър заговор — замислено каза Амеротке, — Мериет дори не е била в къщата, когато Ипуе е умрял.
Хутеп понечи да стане. Виждаше се, че не знае дали да възрази, или просто да изкрещи.
— Истината ли казах, Хутеп? Оставете се на милостта на фараона! Кой знае, може да прояви някакво състрадание към вас. Лъжа ли е? Вие сте бивш член на Меджай. Виждали сте мъже, живи набучени на кол при скалите на запад от Тива. Това ли е начинът, по който искате да умрете? Мериет си призна, надявайки се да спаси себе си, защо и вие да не го сторите?
— Истина е — облиза устни Хутеп, — истина е, господарю съдия, но планът бе неин. Тя искаше Ипуе и Хаят да умрат. Тя ми нареди да убия Санеб. Господарят Ипуе не й вярваше още от самото начало; най-вече затова ме нае. Бе сигурен, че отровното вино не му е било пратено от Рекхет, а от господарката Мериет, която е била бясна от нещо, което той направил. Господарю Амеротке, направих грешка…
Амеротке погледна надясно към тежката дървена врата в страничната стена, с решетка в горната част. Зад нея Надиф държеше Мериет със запушена уста и завързани ръце и крака, за да може да чува и вижда всичко, което се случва, но да не може да възрази.
— Капитан Асурал — извика той, сочейки към вратата, — пуснете Мериет.
Асурал пристъпи, вдигна резето и отвори вратата. Охраната вкара Мериет. Тя изглеждаше раздърпана, сплъстената й коса висеше над очите.
— Махнете кърпата от устата й — каза Амеротке.
Щом го направиха, тя изтича напред и се свлече на колене до Хутеп.
— Ти, глупако! — изпищя тя. — Ти, тъп дръвник, тъп глупак! Нищо не им бях казала! Всичко, което той ти говореше, беше спекулация, само хипотези. Никога не съм си признавала.
Хутеп се втренчи ужасено в нея, после в съдията. Той се преви, опря ръце на пода, досущ като животно на четирите си лапи, после погледна нагоре. Дори Амеротке, който не откъсваше очи от него, бе неподготвен за това, което се случи. Хутеп се опомни, изкрещя и се хвърли напред. Беше стигнал до стъпалата, водещи към съдийския трон, когато първата стрела го прободе в гърба. Амеротке стана, хванал здраво камата си, но кушитът спря и се обърна, сякаш да види своите екзекутори. Втората стрела го улучи в гърлото, третата — в гърдите. Олюля се, задави се, от устата му шурна кръв и той се свлече на земята. Асурал се втурна напред, обърна тялото по гръб и сложи ръка на гърлото му, за да види има ли пулс. Погледна към съдията.
— Мъртъв? Изнесете трупа — каза тихо Амеротке, опитвайки се да овладее собственото си дишане. Тялото му бе подгизнало от пот и почти чуваше думкането на сърцето си.
— Знаехте, че ще направи това, нали? — изпищя Мериет. — Вие го подхлъзнахте, изиграхте го!
— Аз му казах истината — отговори Амеротке, слизайки по стълбите към нея. — Разказах му с абсолютна точност какво именно се е случило и защо. Казах му за вашето и за неговото участие. Госпожо Мериет, къде е лъжата в това, което казах? — Той посочи към редицата на писарите. — Те записаха признанията на Хутеп. Онова, което обещах на него, сега предлагам на вас. Вие изслушахте фактите; ще ви бъде повдигнато обвинение, ще се пледира смъртна присъда. Ще бъдете съдена, ще има процес срещу вас. Знаете какъв ще бъде изходът от него. Отведете я.
Епилог
Хру мит: ден на смъртта
— Миналата нощ сънувах — промърмори Пренхое, застанал зад Амеротке, — че се нося на крилете на птицата Ибис над Нил; под мен плаваше царската баржа. Какво мислите, че означава това, господарю съдия?
— Че искаш да бъдеш птица ибис — пошегува се Шуфой.
Амеротке вдигна ръка и прошепна:
— Не сега!
Той се взираше в тъмния коридор към Къщата на смъртта зад храма на Маат. Стражите, със скрити зад маски лица, стояха отстрани на двете килии, чиито врати току-що бяха отворили. Амеротке, облечен в надиплената съдийска тога, тръгна към тях. В първата килия Минакт бе седнал в ъгъла, обгърнал с ръце смъртоносната чаша. Когато Амеротке влезе, бившият главен писар забоде поглед в земята, като местеше чашата от ръка в ръка. Стражите, наредени покрай килията му, носеха маската на бога с глава на чакал, Анубис. Бяха облечени в кожени поли, с копие в едната си ръка и с щит в другата. Амеротке кимна и отиде до съседната килия. Там бе седнала Мериет, облегнала гръб на стената. Тя също държеше чашата на смъртта. Вдигна поглед, когато Амеротке влезе, поклати глава, вдигна чашата, сякаш се канеше да я изпие, но после я свали. Амеротке излезе и се върна обратно в края на коридора.
— Господарю съдия — Главният екзекутор махна маската си и избърса потта от лицето си, — колко трябва да чакаме?
— Ритуалът ви е известен — отговори Амеротке. — Един час.
— Един час — като ехо повтори началникът Надиф. — Трябва да я изпият до час.
Екзекуторът, Носителят на смъртта, кимна и се отдръпна. Амеротке се загледа в лъчите светлина, проникващи през решетката горе, над него. Просто искаше всичко това веднъж да свърши. Надиф и Шуфой се бяха върнали от Храма на Птах. Бяха открили скривалището на Минакт. Той бе използвал изключително остроумно един от онези негови водни часовници, за да скрие Книгите на гибелта, както и богатата си колекция от отрови в бурканчета и кутийки, всяка една от които бе внимателно надписана. Още улики бяха
