на виното явно е било някакъв катализатор за отравянето и на тримата. И сега — той леко се обърна, — стигаме до Хинкуи. Обикновено повечето жреци, след като са гримирали очите си, си измиват ръцете. Подозирам, че онази сутрин един от тях не го е направил. Вие, Хинкуи, сте държали ръцете на писаря, когато той се загърчи в конвулсии на земята в храма. Изпратих Шуфой да ви попита така ли беше и вие потвърдихте. Изцапали сте се с минимални количества от тази много силна отрова и по-късно вероятно сте докоснали устата си или храната си и сте поели мъничко от нея. Дори и най-малки остатъци са могли да причинят вашето заболяване.
Хинкуи започна да крещи проклятия срещу Минакт. Той се опита да скочи на крака, но Ени натисна раменете му и го принуди да остане на място.
— Опитахте се да защитите себе си — извика Амеротке, — като заявихте, че самият вие сте били отровен от Рекхет…
— Не е вярно! — изкрещя Минакт.
— Вярно е — заяви Мабен, поклащайки се замислено. — Всичко това е вярно! Когато отидохме да вземем тримата писари за церемонията, ти се върна, помня го много добре. После, когато ни настигна, държеше нещо увито в кърпа, сякаш не искаше да го докосваш директно. Вие сте прав, господарю съдия! Онази вечер, когато господарят Ени дойде да ви каже за смъртта на Ипуе, онези гърненца все още бяха на масата, но защо ли? — Мабен поклати глава. — Защо главният писар в Храма на Птах ще е толкова загрижен за някакви гърненца с туш? Защо продължавате да си противоречите — дали сте ги измили, или сте ги оставили?
— И сега стигаме и до Хутепа — каза Амеротке. — Тази клета храмова девойка се е зарадвала изключително много, когато е открила, че любимият й е на свобода. Той я е посетил, мръсен, рошав, небръснат, и двамата правили любов. Хутепа му дала злато, сребро и скъпоценни камъни, за да може да се поддържа в чист и спретнат вид и да се дегизира подобаващо. Освен това му разказала какво е направила с издирванията си по онези ръкописи. Разбира се, не му казала нищо за цената, която вероятно е трябвало да плати за тях. Въпреки това Хутепа, с нейния остър ум, вероятно е подозирала Минакт; може би сте били прекалено любезен, прекалено услужлив; може би тя е разбрала нещо — гласът на Амеротке стана твърд. — Според вас Хутепа е трябвало да умре. Тя е знаела твърде много. Била е любовница на Кену и нейната смърт вероятно би могла да обясни, че Рекхет се е промъкнал в храма, за да отрови и тримата писари, и нея. Вие сте наблюдавали внимателно Хутепа. Може би дори сте я видели с Кену. Вмъкнали сте се в стаята й и сте отровили виното в чашата й. Развълнувана, като всеки, който е въвлечен в нещо опасно, тя е грабнала чашата и изпила смъртоносната отрова. Когато е осъзнала ужасната си грешка, е искала да изрази подозренията си. Кой би могъл да се вмъкне в стаята й? Ако не е любовникът й, може би Минакт? В предсмъртната си агония тя е вдигнала ето тези дървени кастанети, които намерихме здраво стиснати във вече мъртвата й ръка. На вътрешната страна на кастанетите има изобразена танцьорка; при по-внимателно вглеждане се вижда, че това е Мин, Богинята на танца. С последните си издихания Хутепа ви е посочила, Минакт, с първата част от името ви.
— А библиотекарят? — прогърмя суровият глас на Ени в злокобно надвисналата тишина в залата.
Амеротке поклати тъжно глава:
— Най-напред помислих, че онзи, който го е убил, е подпалил архивите с цел да скрие някакви храмови регистри, но това не е вярно. Ако не е пламнал пожарът и ако библиотекарят не е бил убит, той може би щеше да ни каже, Минакт, че вие много живо сте се интересували от всякакви трудове за минерали, растения и билки. Всъщност, аз изпратих Шуфой и началник Надиф до други храмове и библиотеки из града. Свещеник Минакт, оказа се, че сте добре познат във всеки един от тях. О, нищо подозрително, само преглеждане на някои определени книги, но винаги същите книги, същите трудове, същите трактати: за местонахождението на конкретни растения и минерали, за разпознаването на определени змии и насекоми. Дори когато ви разпитвах, ми казахте, че имате известни познания върху отровите. Не, библиотекарят е трябвало да умре, защото беше много приказлив; може да се е замислил над някои неща и да е проявил любопитство. Отровили сте го; после, когато той вече е бил напълно безпомощен, сте подпалили архивите. Вие сте имали правото да ходите където пожелаете. Когато Божествената прекара нощта в храма, за вас е било извънредно лесно да се промъкнете в кухнята и да поръсите смъртоносна отрова върху някои от блюдата. Фараонът може и да има дегустатори, но причиненият хаос, паниката… Какъв скандал в Храма на Птах! Вие, Минакт, сте точно това, което аз наричам константен фактор. Имали сте достъп до ръкописите. Били сте приятел с Хутепа. И, разбира се, направихте ужасна грешка с тези гърненца с грим за очи и с тази прекомерна загриженост за тях. Сигурен съм, че в началото вие сте се смеели тихичко в шепа, когато всички са изразявали подозрения за виното. Отровата вече е била проникнала в телата на онези клети писари, много преди да им бъде подаден свещеният бокал — Амеротке замълча за малко. — Това са обвиненията срещу вас, Минакт, или поне част от тях. Господарят Валу, Очите и Ушите на фараона, Главен обвинител в съда на фараона, ще представи пълния опис на всичко, в което сте обвинен. Казах „част“, защото Шуфой и началник Надиф, заедно с меджаите в този момент обискират квартирата ви в Храма на Птах. Сигурен съм, че ще намерят още улики.
Минакт бе сдържан, дори спокоен, сякаш бе изпаднал в шок. От време на време поглеждаше вляво и вдясно, прошепваше си нещо и се взираше в тавана. Амеротке се запита къде ли блуждае умът му и си даде сметка колко изкусно бе маскирал истинската си същност.
— Накрая — продължи Амеротке, — ще можете да изложите своята защита. Дотогава ще бъдете под арест. Можете да избирате от две възможности. Едната е да се защитавате, но аз съм убеден, че ще бъдете признат за виновен, като в този случай ще бъдете набучен на кол или погребан жив в Червените земи. От друга страна, можете да обмислите много внимателно всичко, което казах, и да направите пълни самопризнания. Смъртта ви ще бъде по-бърза от тази на много от вашите жертви — той вдигна ръка. — Капитанът на стражата, отведете го.
Настана кратък смут. Минакт скочи на крака и започна да крещи по Амеротке, после се обърна към първожреца Ени:
— Вярвате ли на всичко това, вярвате ли? — обърна се, говорейки по-скоро на себе си, а ръцете му пърхаха като подрязаните криле на птица. Когато Асурал и стражите го хванаха, той се задърпа за миг, но после се отпусна и бе отведен тихо и спокойно извън залата. Ени, Хинкуи, и Мабен, ужасени от това, което бяха видели и чули, бяха готови да се впуснат подире му. Амеротке ги повика обратно.
— Още едно нещо. Уважаеми присъстващи — той усмихнато се приведе, — всички вие бяхте свидетели, когато Великият везир Сененмут говореше за мемфиския търговец — неговия шпионин, чиято самоличност набеденият Рекхет е приел. Помните, нали? Искам да знам кой от вас по-късно е предал тази информация на либийския вожд, познат ни като Темеу? — той наблюдаваше смайването и ужаса по лицето на Хинкуи. — Темеу — продължи спокойно Амеротке — скоро сам ще ни каже това. Той ще бъде задържан като заложник в Тива, докато се изпълнят докрай всички искания по договора от страна на Божествената. Най-добре е виновният жрец да си признае сега и да се предаде на милостта на фараона.
Хинкуи избухна в сълзи. Скрил лице в шепите си, той започна да се поклаща напред-назад. Хлипанията му отекваха в тишината, надвиснала в залата.
— Защо? — изпъшка Ени.
— Той беше красив… — прошепна Хинкуи, сваляйки ръце от лицето си. — Аз бях глупак! Хванаха ме в капан. Той ме заплашваше. Паникьосах се. Казах му, каквото знаех…
Амеротке повика отново стражата. Те сграбчиха все още хлипащия Хинкуи и го изтласкаха извън съдебната зала. Ени и Мабен, олюлявайки се, покрусени, съкрушени, бяха забравили напълно своето високомерие.
— Господа — каза Амеротке, — най-добре ще е да изчакате навън връщането на началника Надиф. Мабен, все още имам работа с вас и вашето семейство.
— Да, господарю съдия — Мабен пропълзя напред, сякаш да се предпази да не го подслуша някой. — Тази сутрин началникът Надиф и неговите меджаи дойдоха у дома. Арестуваха Мериет и я откараха в ареста! Дори не ми позволиха да говоря с нея.
— Сестра ви е на сигурно място — отговори Амеротке. — Е, господа, моля ви да изчакате — той се обърна към мястото, на което все още стоеше Кену, коленичил на своята възглавница. Даде му знак да се приближи, взе малък свитък и го подхвърли в ръцете му. — Занесете това у дома. Господарката Норфрет ще се погрижи за вас.
