мил!
— Но вие казахте, че сте го направили! — отговори Ени.
— Да видим — намеси се Амеротке. — Когато аз посетих въпросната стая за чакане заедно с вас на този ден, тези гърненца бяха все още на масата. Какво точно направихте, отец Минакт? Махнахте ли ги, измихте ли ги? Ако слугата ги е взел, защо тези гърненца бяха там вечерта, същия ден, когато тримата писари умряха? — Амеротке се приближаваше до главното и последователно и настойчиво продължаваше да развива тезата си. — Вие ме уверихте, че изобщо не сте влизали в стаята, където тримата писари са изчаквали церемонията. Сега се оказва, че сте влизали. Изпуснали сте нещо там. Върнали сте се да го търсите. Помните как са изглеждали гърненцата с туша. Заявихте, че сте ги измили — той разпери ръце. — Каква е истината за всичко?
Минакт, вече напълно объркан, усещайки как втренчено го гледат колегите му, отново мъчително преглътна и седна, взирайки се в ястребовото лице на неумолимия съдия.
— Какво става? — повтори Амеротке. — По въпроса за малките гърненца. Как е възможно да ги помните толкова точно, отец Минакт?
— Защо набърквате тези гърненца? Нямате основание за това — Ени вече усещаше посоката на развитие на процеса и това го правеше открито враждебен.
— Нека да стигнем до същността на въпроса — каза Амеротке — за тези гърненца с грима за очи, използван от тримата писари. Кой отговаряше за доставката на зеления и черния туш?
— Минакт — отговори Ени. — Той е Майстор на ритуала. Той отговаря за грима, но би трябвало да възложи подобна задача на слугите. Тяхна грижа е и измиването на гърненцата след това.
— Минакт — гласът на Амеротке стана ясен и внушителен, — вие сте тук, в този съд, за да бъдете обвинен. Убеден съм, че вие сте Рекхет, а този човек тук… — Амеротке даде знак на Кену, скрит в сенките отдясно, да излезе напред. Появата му предизвика истински ужас. Отначало жреците на Птах не го познаха, после Ени се надигна, но веднага седна отново и се поклони към съдията.
— Какво прави той тук? — извика Мабен.
— Той е Рекхет! — кресна Минакт. — Господарю съдия, как смеете да ме призовавате в този съд и да ми отправяте такива обвинения! Той е виновният и…
— Как смея ли? — извика му в отговор Амеротке. — Скоро ще ви представя доказателствата! Сега, тишина! — Той се наведе. — Вие сте константата, непроменливата величина, Минакт. Вие, както всеки един тук знае, сте изпратили тези гърненца на тримата писари, за да се приготвят. По вашето собствено признание по-късно вие сте ги махнали, уж за да ги измиете. Всъщност вие сте ги заменили със съвсем други гърненца. Отишли се да вземете писарите за церемонията. Когато групата е тръгнала, сте заявили, че сте изпуснали нещо. Върнали сте се в чакалнята, взели сте онези гърненца и сте ги заменили с онези, които аз самият видях. Оттук и объркването ви днес. Вие много добре знаете, че онези, които са съдържали отрова, са унищожени.
Високомерието на Ени се стопи. Скрил лице в ръцете си, първожрецът бе потънал в мислите си.
— Но, господарю съдия! — изхленчи Минакт.
— Ваше преосвещенство Минакт — отекна саркастичният глас на Амеротке. — Вие сте отговаряли според вашето собствено признание за тези гримове, затова сте толкова разтревожен…
— Не съм разтревожен, а просто объркан.
— Не, Минакт, разтревожен сте. И така, стигаме до втората смърт: тази на Хутепа — Амеротке се обърна. — Отец Мабен, вие държите ключа от сандъка с архивите. Искал ли ви го е някога Минакт назаем?
— Да, да, искал го е — кимна енергично Мабен, чието кръгло лице излъчваше безпределна уплаха. — Няколко пъти.
— Вие сте дали на Хутепа храмовите архиви, нали Минакт? Позволили сте й да ги държи при себе си и да ги проучва. Интересували са ви нейната линия на разследване и нейната версия. Тя е следвала същия път, който и вие, когато сте проучвали живота на човека, написал Ари Сапу.
— Нямали сте право да вършите това! — намеси се Ени. Лицето му бе плувнало в пот. — Храмова девойка да получи достъп до свещени документи? Защо?
— О, мисля, че разбирам защо — заяви Амеротке. — Хутепа беше красива, млада храмова девойка. А вие, свещенико Минакт, сте вдовец.
— Ерген съм — възрази той.
— Не, ще стигнем и до това — усмихна се Амеротке, — и то съвсем скоро. Хутепа ви е продавала благоразположението си и в замяна е заемала определени ръкописи.
— Какво доказателство имате за това? Това са пълни измислици!
— Не, това е истина — язвително натърти Амеротке. — Вие сте й позволили достъп до тях, тя е вземала, каквото е искала, а вие сте я наблюдавали и сте изчаквали.
— Какво намеквате? — тревожно го прекъсна Минакт.
— Слушайте! — Амеротке погледна към дъното на съдебната зала. Там беше останал само Асурал със своите подчинени от охраната, но отвън се дочуваше глъчката на хората, които обсъждаха странните действия на съдията. От лявата му страна насядалите писари също бяха смаяни. Някои дори бяха спрели да пишат и зяпаха с отворени уста драмата, която се разиграваше пред очите им. — Всички да слушат!
Писарите наведоха глави и стиснаха по-здраво перата си.
— Свещенико Минакт, ще ви изложа официалните обвинения срещу вас, след което ще имате възможност да отговорите. Вашият отговор ще бъде надлежно записан, но, уверявам ви, съдът ще пледира смъртна присъда в процеса, който ще последва. Ако бъдете намерен за виновен, ще бъдете осъден на най- мъчителна и ужасна смърт — Амеротке умишлено остави заплахата му да увисне във въздуха. — Преди петдесет години — започна той — един жрец-лечител от Храма на Птах, авторът на Ари Сапу, направил голямо и задълбочено изследване на отровите и извършил ужасяващи, отвратителни убийства из целия ни град. Бил заловен и екзекутиран, но оставил семейство. Вдовицата му вероятно е станала самотна отшелница, но те имали син, малко момче. Майка ви е била съкрушена и отчаяна жена. Тя е искала да скрие срама си, но преди всичко да ви предпази, затова ви е дала на някое добро семейство, двойка без деца. Сигурен съм, че храмовите архиви, ако, разбира се, не сте ги унищожили, ще докажат това. — Амеротке забеляза, че Ени кимна, като че ли и той знаеше нещо. — Покойната ви майка е била погребана в Долината на забравата. Единственото, което й оставил съпругът й и което властите не иззели, били Книгите на гибелта, Ари Сапу.
Амеротке замълча за малко. Минакт не направи дори опит да отрече казаното. Вместо това главният писар слушаше съсредоточено и беззвучно мърдаше устни. Амеротке се запита дали това приветливо и дружелюбно лице не прикрива някакво сърдечно заболяване. Той продължи:
— Годините минавали. Семейството, което ви отгледало, вероятно е узнало за връзките ви с Храма на Птах и така вие сте постъпили на служба там. Научили сте много за своето минало, но разбира се, сладостта на младостта може да действа като балсам за много болки. Казахте ми, че сте ерген, Минакт. Обаче според храмовите регистри, които аз проучих, веднъж сте направили погребални жертвоприношения за съпруга и дете. Подозирам, че младата ви жена е умряла наскоро след като сте се оженили, най-вероятно по време на раждане. Това ли потопи сърцето ви в тъмнината? Смъртта на съпругата и бебето ви? Предполагам, че не вярвате в никакви божества. Вие сте потънали в дълбока мъка за това, което се е случило с вашия баща, вашата майка и със съпругата и детето ви. Средната възраст добавя горчилка към всички наши болки. Веднъж ми казахте, че сте били помощник на върховния жрец. Питам се, какво ли е било разочарованието ви, когато отец Ени е станал първожрец и след това е назначил двамата си племенници за свои асистенти. Почувствали сте се унизен и опозорен, тъй като сте били понижен на по-нисък пост. Амбициозен ли сте, Минакт? Това ли е другото, което ви изгаря отвътре? Обидата от понижението не ви даваше мира, но я скрихте зад това усмихнато лице, така ли е? Намразихте ли Храма на Птах и всичко онова, което той означава — Дом на великото изцеление? За вас той е бил Дом на дълбоките рани. Били сте изпратен в храмовия архив; всъщност вие сте го познавали много добре, защото като помощник на върховния жрец сте имали ключа от архивните сандъци. Споменахте, че според легендата авторът на Ари Сапу бил погребан жив в Храма на Птах заедно с книгите си. Вероятно сте проверили всички доказателства за това. Не сте открили такива и сте проучили щателно всички архиви, за да откриете нещо за майка си и за местоположението на гроба й в Долината на забравата. Посетили сте мястото, намерили сте Книгите на гибелта и сте ги взели,
