заедно с други предмети — детски играчки, които тя сигурно е искала да бъдат погребани с нея като спомен за вас. Пропуснали сте обаче една — гласът на Амеротке омекна. — Дървено жирафче с изкусно направена подвижна глава.
Хванал лицето си в ръце, Минакт се поклащаше напред-назад.
— Взели сте Книгите на гибелта, донесли сте ги в Храма на Птах и сте планирани как да изградите своето царство на страха и смъртта. Но да притежаваш книгата с рецептите е само първата стъпка. Като всеки добър готвач, сте се нуждаели от съставките. Посещавали сте билковите пазари и сте търгували с хората-скорпиони. Били сте предпазлив. Но когато началникът Надиф разпространи вашето описание в билкарския квартал на Тива, хората ви разпознаха: „усмихнатият мъж“. Били сте внимателен, но не съвсем, пък и от какво толкова е трябвало да се боите? Не е престъпление да се купуват растения, билки и безобидни прахчета. Но вие сте използвали рецептите на вашия баща, за да ги смесвате. Станали сте изкусен в производството и използването на отровите и сте започнали да ги изпробвате. Всеки в Тива се чудеше как сте могли да разпространите отровата на толкова различни места из целия град, при това почти едновременно. — Амеротке поклати глава. — Но защо е било нужно да обикаляте града? В храмовия двор има свещена плоча, посветена на човека-бог Птах, над която струи светена вода. Посетителите, повечето от които преуспели поклонници, пият от тази вода, сипват си в шишета и я носят вкъщи. Вие сте тровили именно тази вода, макар и не през цялото време. — При тези думи Ени възкликна от отвращение и Амеротке замълча за миг. Той забеляза как Хинкуи и Мабен преместват възглавничките си по-надалече от Минакт. И тримата жреци гледаха ужасени своя колега. — Това ви харесваше, нали? — продължи Амеротке. — Било е толкова лесно: всичко, което е трябвало да направите, е било да отровите водата в резервоарите, които са захранвали шадраваните на свещената плоча. Един ден този малък фонтан, друг ден — другия; понякога сте ги оставяли за седмица и после отново сте започвали. Стояли сте там и сте наблюдавали как жертвите ви пият или бутилират собствената си смърт. Проследявахте ли понякога своите жертви до дома им, за да измерите времето? Вие сте хипнотизиран от времето, нали, Минакт? Когато ви посетих във вашата стая, забелязах водни часовници, часовници свещи. Вие сте експерт не само в отровите, но и във времето, от което тези вещества се нуждаят, за да унищожат напълно жертвите си. Никой не е можел да се усъмни в Минакт, веселия, сърдечния, жизнерадостен главен писар, приятел с всички, съюзник на всекиго, докато Усербати не заподозрял нещо. Той е бил писар на водите, отговарящ за водоснабдяването на храма. Започнал да се пита дали именно това не е източникът на отравянията. Потайният, амбициозен Усербати запазил предположенията за себе си. В крайна сметка, той би могъл да се окичи със слава и да получи признание като жрец-лечител, успял да постави капан на Рекхет и да го залови. — Ени отново закима. — Разбира се, той споделил, че има някои подозрения с първожреца Ени, но не му казал нищо конкретно.
При тези думи върховният жрец отново кимна. Амеротке вдигна боздугана и го насочи към Минакт:
— Решили сте да действате. Усербати поканил гости, няколко свои приятели, на вечеря. Единият от тях бил Кену. Вие сте избрали него за изкупителна жертва на своя план и сте подредили нещата така, че той да не може да присъства на фаталната вечеря. Вие сте му изпратили спешно съобщение да посети Дома на здрача, където, разбира се, не го е чакал никой. Междувременно вие сте отишли в храмовите кухни и сте отровили блюдата, приготвени за Усербати и приятелите му. Освен това сте успели да отидете и в стаята на Кену, да скриете там отрови и прахове, както и скъпоценни метали. След това сте отишли и в дома на Усербати и сте оставили там проклятието, документ, който да насочва подозрението към Кену. Този злощастен човек е бил следващата ви жертва. Той е бил обвинен и не е имал друг избор, освен да се предаде на милостта на фараона, да признае престъпленията, които не е бил извършил, и да бъде заточен в затворнически оазис. След като мнимият Рекхет е бил арестуван и хвърлен в затвора, отравянията е трябвало да секнат, в противен случай щяха да се надигнат подозрения, че е бил хванат погрешният човек. Но ето тук, Минакт, става ясно колко зло сърце имате. Вече ви е било харесало да убивате. Станали сте изкусен в използването на прахове и отвари и ви е било трудно да устоите, но какво сте могли да сторите? Ако е имало още смъртни случаи, Кену е трябвало да бъде върнат обратно и съответно да започне ново разследване. И какво се е случило тогава?
Амеротке замълча, оставяйки боздугана, преди да продължи:
— Първо, вие сте усетили, че Хутепа се интересува от същия ръкопис, който вие сте проучвали. Тя е предала Кену по негово настояване, за да се защити. Била е убедена, че любимият й е невинен. Имала е остър ум и е следвала същия път, който и вие, Минакт. Открили сте това и сте завързали приятелство с нея, за да разберете колко знае, нали? Сигурно сте й давали съответните ръкописи в замяна на какво, на сексуална благосклонност? — Амеротке не обърна внимание на Кену, който развълнувано се размърда на възглавницата си. — Разбира се, тогава вие вече сте направили своето посещение в Долината на забравата. А какво би могла да стори сама една храмова девойка в каменливата, изгаряща от жега Долина на забравата? Освен това Ари Сапу вече са били във вашите ръце. Второ, Минакт, вие отново сте изгладнели, апетитът ви за смърт се е изострил. Трето, с положителност сте искали отмъщение срещу това, което за вас е било Домът на дълбоките рани, Храмът на Птах, сцената на толкова много страдание и мъка за вашето семейство. Какъв по-добър момент да задоволите разяждащата омраза от този, в който са се водили мирните преговори и се е подготвяло подписването на един така важен договор в Храма на Птах? И последно, имали сте неуредени сметки с Ипуе. Преуспяващ търговец, който някога е обявил награда за залавянето ви. Как е посмял да стори това? Той също е трябвало да изпита вашето отмъщение. Веднъж вече сте му пращали отровено вино, но после сте решили да действате много по-подмолно. Още веднъж, за пореден път, сте помолили за ключовете от стаята с архива. Сред документите са били и свидетелствата за даренията и жертвоприношенията, направени от Ипуе в Храма на Птах. Те са носели неговия печат. Просто сте откъснали един от тях и сте го изпратили на либийците, използвайки името на Ипуе, с обещанието, че ще могат да видят публичното унижение на Египет. В замяна сте поискали от тях да освободят Рекхет от онзи затворнически оазис.
— Защо да правя това? — избухна Минакт. Той бе коленичил през по-голямата част от речта на Амеротке, с лице в ръцете си, потънал в своите собствени мисли. — Защо да искам да бъде освободен?
— Заради това, което сте замисляли. Било ви е необходимо завръщането му, за да можете да продължите да сеете смърт. Разбира се, нищо не е станало така, както сте го планирали, нали Минакт? Кену избягал и успял не само да стигне до Тива, но и да получи много важна информация за либийците. Не ви е било грижа жив ли е, или мъртъв; щом Рекхет е избягал, значи и отравянията са могли да се възобновят. Причинили сте смъртта на тримата писари — и това е станало много лесно. Разговарях с Герх, Господарката на мрака, и тя ме осведоми, че където кожата е по-тънка, около очите или устата, отровата може да се абсорбира много по-бързо. Онези храмови писари са били натоварени със задачата да извършат публична церемония на открито. Нуждаели са се от защита срещу блясъка на слънцето, вятъра и праха. Освен това като част от ритуала е трябвало да изглеждат по определен начин, а това включва и големи кръгове грим около очите. Знаели сте, че те са щели да го нанесат щедро, втривайки го в кожата си. Знаели сте точно колко време ще е нужно, за да подейства отровата. В крайна сметка, Минакт, вие сте Майстора на ритуала, този, който планира церемонията, нали?
Ени и Хинкуи закимаха енергично при тези думи. Мабен все още беше като изпаднал в шок.
— Поставили сте безобидни гърненца на мястото на другите, съдържащи смъртоносната отрова, която вие сте били подготвили, изпитали и измерили. С всички ваши умения в отровите и в изчисляването на времето, вие сте знаели точно колко ще продължи абсорбирането на веществата в кожата, за да навлезе в тялото и да удари сърцето. Много отрови са също като виното, нали, Минакт? Изпиваш две-три чаши, после усещаш ефекта: първо приятен, последван от не толкова благотворен, главоболие, пресъхване на гърлото. Вашата отрова е направила същото. Само Маат знае що за смес е било това. Най-напред тримата писари не са усетили нищо. Но в определен момент този, който се е гримирал пръв, е щял да усети симптомите, а другите са щели да го последват. Не мисля, че сте могли с абсолютна точност да определите кога отровата ще се прояви. И въпреки това сте изчислили, че и тримата ще умрат по време на публичната част от церемонията. И действително и тримата умряха тогава — Амеротке спря, тъй като Ени вдигна ръка.
— Планирал е да се случи по време на винената церемония ли?
— Надявал се е да се случи тогава — отговори Амеротке. — Герх изтъкна, че тримата писари са били подложени на пост: една солидна глътка вино може да разбърка празния стомах, да ускори движението на кръвта из тялото. Кой знае? — сви рамене той. — Единствено Ари Сапу биха могли да ни кажат — дали това е било отрова, която става по-зловредна, когато се смеси с вино? Не мога да кажа друго, освен че пиенето
