Французинът махна с ръка и сви рамене.
— Трябва да поговоря със сър Хю — продължи домакинът.
— Както всички ние по някое време! — сладко каза пратеникът.
Но сър Уилям, последван от Корбет, вече вървеше из залата. Вън тръгнаха по един сводест коридор, излязоха на чиста, настлана с плочи тераса и се изкачиха по тъмни дъбови стълби.
— Къде е стаята на брат ти? — попита Корбет.
Сър Уилям сякаш се канеше да му откаже да го заведе. Писарят погледна през рамо и наруга наум Ранулф. Подозираше къде е отишъл — да търси хубавата Алиша Върлиън. Фицалан продължи по коридора и спря пред една врата, отвори я и зад нея се разкри разкошно обзаведена, но разхвърляна стая. Корбет забеляза голямото легло с балдахин и завеси от черна коприна, обточени със златни и сребърни нишки. От двете страни на прозореца стояха големи шкафове, навсякъде имаше сандъци и ковчежета с отворени капаци. На един стол бяха струпани части от броня. В средата на широката дъбова маса лежеше меч. Сър Уилям покани Корбет да седне на стола от другата страна и донесе поднос с кана вино и чаши. Корбет отказа.
— Пих достатъчно, сър Уилям.
— Но аз не съм, а както казват студентите
— Ти ли уби брат си? — започна кралският писар.
— Отидох в гората, за да се облекча — отвърна сър Уилям. — Нямам пръст в смъртта му. Името ми е Уилям, а не Каин.
— Какво знаеш за жената, чийто труп намериха в гората?
— Нищо.
— Защо имаше дамгосана лилия на рамото?
Сър Уилям сведе глава.
— Говори! — отсече Корбет. — И ти си ходил по кръчмите с брат си! Предполагам какво означава този знак — че е била проститутка.
— Но не обикновена. Слагат ги на местата, където се предлагат куртизанки от висока класа.
— Но защо лилия?
Сър Уилям се разсмя.
— Това е френски обичай. Сигурно е била французойка. Ако това, което казваш, е вярно, сигурно е дошла от Абивил или Булон. Французите са по-търпими към проститутките от нас, англичаните. Ако една жена бъде уличена, че държи дом за разврат, я дамгосват така. Тя е собственост на краля и може да бъде глобена.
— И какво е правела в Англия? — попита Корбет.
— Не знам, сър Хю, но голи всички си приличаме, нали? Англичаните обичат проститутките не по-малко от французите и германците. Дори свещениците ги обичат. Има ги във всяка страна — Сър Уилям остави с трясък чашата си. — За Бога, човече! Английски проститутки работят във Франция, а френски — в Англия. Преструват се на дами, изпаднали в беда. За един беден земеделец, който иде в Рай, Дувър или Уинчелси, френската проститутка е истински деликатес. Но за тази не знам нищо! Нито защо е била в Ашдаун, нито защо някой е пратил стрела в гърлото й!
— Ти ли откри трупа? Ти ли го занесе пред манастирските порти?
— Не.
— Брат ти ли беше?
— Хенри никога не би си изцапал ръцете с подобно нещо.
Корбет се облегна назад. За пръв път обърна внимание на рафтовете, пълни с книги, подвързани в телешка кожа. Някои от подвързиите, украсени със злато и сребро, проблясваха на светлината на свещите.
— Свещите бяха запалени, когато влязохме тук — каза Корбет. — Не се ли боиш от пожар?
— Помириши въздуха — отвърна сър Уилям. — Те са от чист восък. Не хвърлят искри. Свещникът е бронзов, капачето — от мед. Чудесна идея на брат ми. — Младежът посочи наоколо. — Ашдаун е изграден от най-скъпия камък, който родът Фицалан можел да си позволи. Не се боим от пожар.
— Но се боите от тайнствения стрелец — забеляза Корбет. — Освен това знам за „Розата от Рай“.
— Нямам нищо общо с това.
— Не съм казал, че имаш, но ме излъга. Знаеш какво означава.
— Хенри беше пощурял — обясни сър Уилям, намествайки се на стола. — Непрекъснато развратничеше. Жената на кръчмаря в „Червената роза“ беше увлечена по него. Хенри я напусна, затова тя се обеси, а мъжът й я последва. Кръчмата беше продадена и смени името си. Татко направи всичко възможно, за да потули скандала.
— Кой тогава е Бухала?
— Хенри проучи въпроса подробно. Кръчмарят и жена му са умрели, но имали син на пет години.
— А! — възкликна Корбет.
— Бог да ни пази — продължи Уилям. — Тогава бях едва десетгодишен.
— И този син се е нарекъл Бухала?
— Възможно е, но е странно, сър Хю. Той е майстор стрелец, но никога не стреля по елени, не напада прислугата, нито пък е посегнал на мен и брат ми.
— Мислиш ли, че може да е свещеник? — попита Корбет. — Някой като брат Козмас?
— Божи отмъстител? — попита сър Уилям. — Той не обичаше брат ми. Наблюдавахме църквата, но се убедихме, че не е Бухала.
— Ами дьо Краон? — попита Корбет.
Сър Уилям направи гримаса. Виното го караше да изпада в мрачен унес. Корбет се протегна, взе меча и го хвърли на пода, за да го стресне.
— Дьо Краон? Ти спомена и за Гейвстън. — Сър Уилям вдигна глава, на лицето му играеше полуусмивка.
— Сега разбирам играта ти — каза Корбет и се подпря с лакти на масата. — Ще ми отговориш, ако те защитя от краля.
— Сър Хю, не съм направил нищо лошо. Уелският принц дойде тук. Всички знаеха, че Пиърс Гейвстън е в Англия и се крие. Но принцът не искаше да има нищо общо с лорд Хенри и се обърна към мен. Гейвстън се криеше по именията и селата на южното крайбрежие. Принцът ме попита ме дали мога да го доведа в Ашдаун. Казах му, че брат ми ще побеснее. Той се нацупи и ми напомни, че някой ден ще стане крал, че съм бил в свитата му и че ще си спомни за по-малките братя, които не са му помогнали, затова се съгласих. Гейвстън пристигна в Ашдаун, преоблечен като поклонник. Нае си стая в хана „Горският дявол“ и посети манастира „Света Хавизия“. Принцът се срещаше с него в кръчмата, в гората и в манастира.
— Къде е Гейвстън сега?
Сър Уилям отново си наля вино.
— Тръгна си, веднага щом разбра, че тук ще идва кралски служител — той щракна с пръсти. — Изчезна като утринна мъгла.
— Ами лейди Маделин? Знаеше ли за всичко това?
— Разбира се. Уелският принц я посети и я омая, говорейки за проклетата й мощехранителница.
— Проклета?
— Това е единственото, което я интересува. Принцът постъпи с нея по същия начин, както с мен. Каза й, че като стане крал, ще посещава „Света Хавизия“ също толкова често, колкото гробницата на свети Томас Бекет в Кентърбъри. И Маделин налапа златната кукичка. Гейвстън получи достъп до манастира и принцът се срещаше с него там.
— Ами ако кралят беше разбрал? — Корбет се изправи на стола. — Ти щеше да бъдеш повикан в Уестминстър и щяха да те хвърлят в Тауър да чакаш аудиенция.
Сър Уилям облиза устни.
— Не съм извършил никакво престъпление. Гейвстън е просто конте и не заплашва краля или кралството. Не забравяй, сър Хю — дрезгаво добави той, — един ден, пази Боже, кралят ще умре и короната ще премине у друг.
