удоволствие го разтърси, за да го събуди и слезе до кухнята да го изчака. Слугите в кухнята още не бяха запалили огъня, затова сам напълни кана разреден с вода ейл. Ранулф се появи небръснат и с мътен поглед. Корбет го остави да утоли жаждата си, после подбра сънливия си слуга извън къщи, към кръчмата от другата страна на улицата. Последва обичайното спречкване, докато едър коняр извеждаше и оседлаваше конете им. Ранулф наплиска лицето си с вода от огромната бъчва и скастри коняря, като на бърза ръка му изясни, че някои хора трябва да работят, а не само да се въргалят из сламата. Конярят му отвърна с поток от ругатни, което откровено зарадва Ранулф. Той продължи да ругае през рамо, докато яздеха през Мърсъри13, надолу към кметството.
Предстоеше хубав ден. Чираците и търговците подреждаха вече сергиите си срещу къщите, забиваха прътове, опъваха платнища и редяха стоките си. Гъстият дим от горящите дърва в занаятчийските работилнички от другата страна на Чийпсайд14 насищаше въздуха. Натоварени с добитък каруци трополяха по калдъръма, а около тях се носеше плющене на камшици и ругатни, отправени към конете. Натоварените с платнища и къси кожени елеци чираци, не изпускаха от зорките си очи навъртащите се из сумрака между къщите просяци. Те не бяха истински бедняци, ами чудаци и измамници, които търсеха лесна плячка преди да подхванат обичайните си дела за деня. Четирима градски пазачи вървяха, повели след себе си нощни скитници, пияници, крадци, евтини уличници и скандалджии във върволица, точеща се към голямото водохранилище, или Големия водопровод15, където повечето щяха да останат оковани в клетки през деня, изложени на ругатните на почтените граждани, чийто сън бяха смутили.
Корбет вдигна поглед към камбанарията на Сейнт Мери-ле-Боу16, които зазвъняха и съгледа как гасят голямата свещ — светлината, която водеше лондончани през нощната тъма. Зазвъняха и други камбани в призив към вярващите за утринната служба. Ранулф гледаше около себе си и се опиваше от гледката, после се намръщи към Корбет и занедоволства, че не бил ял, а умирал от глад. Спряха в една гостилница и, преметнали през ръце свитите поводи на конете си, гладно запоглъщаха парещо говеждо с подправки от малки купи. Ранулф говореше за сина си — незаконен плод на едно от безчетните му любовни похождения. Корбет слушаше съсредоточено. На Ранулф му се щеше да вземе за кратко момчето в къщата на Бред Стрийт. Корбет храбро се усмихна, но сърцето му се сви в отчаяние. С лорд Морган, Ранулф и сина на Ранулф вкъщи с мира и спокойствието на домашното му огнище беше напълно свършено.
Корбет сдъвка последното парче месо и изми ръцете си в купичка с розова вода, донесена от хлапак със слабо лице. Момчето изглеждаше недохранено, на лицето му бяха останали едните очи. Корбет притисна монета към дланта на момчето.
— Купи си нещо за ядене, момче.
Изсуши ръцете си с кърпа и почака да се увери, че момчето ще стори каквото му поръча. После, повели конете си, тръгнаха надолу по Чийпсайд. Надал половин ухо към Ранулф, който разгорещено описваше сина си, Корбет си припомняше предишната нощ: след като страстно се любиха, Корбет и Мейв слязоха за храна в кухнята, преди отново да се върнат в леглото. Припомни си сладострастното и лениво бъбрене на Мейв за любовните интриги в двора. Щом обаче Корбет изложи причините за завръщането си в Лондон, Мейв се разтревожи.
— Чух за убийствата — каза Мейв, седна и придърпа завивките около себе си. — Отначало не им обърнаха внимание. В град като този момичетата биват убивани или изчезват и никой не го е грижа, но — Мейв поклати глава и добави — смъртта на тези жени е ужасна. Наистина ли са умрели по този начин?
Корбет, който дотогава лежеше изтегнат по гръб, се размърда.
— Наистина ли са умрели как?
— Говори се, че убиецът — Мейв потръпна, сви колене и опря брадичката си на тях. — Говори се, че убиецът обезобразява труповете на момичетата.
Корбет погледна нагоре към нея изненадано.
— Кой ти го каза?
— Всички така разправят. Повечето жени се страхуват да излизат нощем, но последното убийство е станало през деня.
Мейв продължи с разказа за наскорошното убийство и обезобразеното тяло на уличница, открита в преддверието на църква в Грейфрайърс. Корбет нежно хвана ръката й.
— Но защо се страхуват? Убитите жени са били проститутки или куртизанки, нали?
— И какво? — Мейв отметна глава. — Пак са жени, а и лейди Съмървил със сигурност не е била проститутка.
Корбет замълча. По някакъв начин той беше убеден, че убийството на лейди Съмървил не беше като останалите. Дали пък възрастната дама не е открила нещо? Дали не беше изненадала убиеца?
Корбет се огледа, Чийпсайд започваше да се оживява. Пред погледа му вече се мяркаха проститутките с ярките си дрехи и крещящи перуки. Изведнъж денят помръкна и Корбет се почувства неловко, понеже си спомни думите на Мейв за жестоките убийства. Обичайните му противници, бил той дьо Краон или някой пресметлив убиец, имаха причина и основание за действията си. Но в този случай? Дали не преследваше — спомни си разказа на Ранулф от предишния ден — някакъв луд, побъркан, с извратена омраза към жените, който считаше за по-лесно да напада бедните проститутки, но който може да се промени и да нападне всяка сама и достатъчно уязвима жена. На Корбет му се дощя да се обърне и да се прибере вкъщи. Усещаше, че навлиза в изпълнено с мрак пространство, в сумрачен лабиринт от проходи, а някъде се спотайваше убиец и го причакваше. О, Господи, отправи той молитва, пази ме. „Избави ме от примката на ловеца.“17
В кметството мрачното настроение на Корбет не се подобри от гледката на застаналия на стълбите служител, който продаваше на търг вещите на някакъв обесен разбойник: разбита маса, два потрошени стола, продран дюшек, два метални наконечника, чифт чорапи, риза, елек и очукана чаша от калай и олово със сребърни инкрустации. Човекът явно беше обрал църква, но съучастникът му избягал, затова дрипав монах със свещ в едната ръка и камбана в другата, на висок глас обявяваше отлъчването на съучастника с тирада от проклятия.
— Проклет да бъде, където и да е. Под покрив или из полето, на път или пътека, в гората или във водата. Проклет да е в живота и в смъртта, докато яде и пие, докато е гладен и жаден, докато спи, ходи, стои, седи, почива, пикае, изхожда се и кърви. Проклет да е и последният косъм от главата му, да са проклети слепоочията му, челото, устата, гърдите, сърцето, слабините, краката му, та чак и ноктите на краката му.
Страховитата и шумна тирада продължаваше без край.
— Според мен — пошушна Ранулф на Корбет — горкият нещастник сега вече трябва да си вземе поука!
Корбет се засмя и метна поводите на коня си на Ранулф.
— Вкарай го в конюшнята на някоя кръчма — нареди той. — Ще те намеря там.
Просяк с маскирано и забулено с качулка лице се сви в преддверието на кметството и захленчи за милостиня. Насреща му търговец на дребно продаваше красиви панделки. Корбет спря и даде знак и двамата да се махнат от пътя му.
— Знам ви аз вас — рече им кротко. — Вие сте измамници и докато аз се занимавам с просяка, другият ще се опита да ми измъкне кесията.
Двамата мъже изчезнаха яко дим и Корбет продължи пътя си, прекоси вътрешния двор и влезе в малка постройка. Самото кметство представляваше заградено с дървена ограда пространство, в което се помещаваха няколко постройки и триетажна сграда. Корбет изчака Ранулф да се присъедини към него при влизането. Изкачиха разнебитеното дървено стълбище до просторна, варосана стая, в която на една маса седяха писари, чиито пера скрибуцаха по голям брой свитъци от велен и пергамент. Никой не обърна внимание на влизането на Корбет и Ранулф, но седящият начело на масата едър дебел мъж стана и се затътри към тях. Корбет разпозна червенобузото, дундесто лице над неподходящата роба и лекьосания с храна елек.
— Мастър Нетлър — Корбет протегна ръка, която Нетлър — шерифът на северен Лондон, стисна със светнали от удоволствие очи.
— Очаквахме те, Хю. Кралските писма пристигнаха снощи. — Нетлър стрелна с очи писарите и заговори
